В продължение на десетилетия учените са интригувани от един загадъчен феномен: въпреки че днес Луната няма свое собствено магнитно поле, в нея се срещат скали, натоварени със силен магнетизъм.
Сега ново проучване на изследователи от Масачузетския технологичен институт предлага революционно обяснение: древни лунни удари, а не някакво глобално динамо, може да са оформили в значителна степен магнитните аномалии на Луната.
Екипът предполага, че когато огромен астероид е ударил Луната, той е издълбал колосален басейн и е генерирал плазмен облак - заредени частици, които са взаимодействали със слабото магнитно поле на Луната.
Резултатът? Временният прилив на магнетизъм е достатъчно силен, за да се отпечата върху лунните скали, особено тези в близост до южния полюс на Луната.
Симулациите разкриват, че когато плазмата е обгърнала Луната, тя се е концентрирала на противоположната страна на удара, което потенциално обяснява защо някои от най-магнетизираните лунни скали се намират на далечната страна, близо до южния полюс.
Интересно е, че това място съвпада директно с положението на близката страна на басейна Имбриум, което предполага, че ударът, формирал Имбриум, може да е предизвикал това магнитно явление.
Докато предишни теории свързваха лунния магнетизъм със слабо динамо, генерирано от ядрото на Луната, това ново изследване въвежда алтернативен механизъм, съчетаващ плазмен поток, задвижван от удара, със сеизмични сътресения, които "нулират" намагнитването на скалите в кратък, интензивен период от време. Екипът изчислява, че това усилено магнитно състояние е продължило само 40 минути, но това е било достатъчно, за да остави траен отпечатък.
"Този процес би могъл да обясни голяма част от повърхностния магнетизъм на Луната, наблюдаван днес", обяснява водещият автор Айзък Нарет (Isaac Narrett) от катедрата по науки за Земята, атмосферата и планетите на Масачузетския технологичен институт.
Откритието предлага вълнуващ път за бъдещи изследвания. С мисиите „ Артемис“, които ще изследват южния полюс на Луната, учените скоро ще могат да проверят тази хипотеза, анализирайки намагнетизираните скали в региона.
Възможно ли е ударите да са изиграли по-голяма роля за формирането на планетарния магнетизъм, отколкото се смяташе досега? Това проучване отваря вратата за нови изследвания на това как сблъсъците влияят на небесните тела - не само на Луната, но може би дори на Марс и древната Земя.
Справка: Issac Narrett, Rona Oran, Yuxi Chen et al. Impact plasma amplification of the ancient lunar dynamo. Science Advances. DOI: 10.1126/sciadv.adr7401
Източник: Moon’s magnetic mystery solved? Why are some rocks on the moon highly magnetic?, Tech Explorist
Коментари
Моля, регистрирайте се от TУК!
Ако вече имате регистрация, натиснете ТУК!
21663
1
28.05 2025 в 12:14
Последни коментари
helper68
Натурални суперколайдери: Черните дупки могат да се използват ускорители на частици
dolivo
Учени възпроизвеждат сияйното египетско синьо, озарявало гробниците на фараоните
dolivo
Революция в залесяването: Японски дронове с изкуствен интелект засаждат дръвчета 10 пъти по-бързо от хората
alabal
Най-старото живо същество на Земята: вид на 700 млн. години, който променя разбирането за еволюцията
dolivo
Математиката, биологията и психологията вещаят края на Западната цивилизация