Търсенето на живот извън Земята започва от зоните на обитаемост - регионите около звездите, където условията могат евентуално да позволят наличие на течна вода, съществено условие за живот.
Ново проучване на НАСА обаче предполага, че планетите в тези зони на системите на червените джуджета, включително наскоро откритата екзопланета Проксима Б (Proxima В), вероятно губят твърде много кислород, за да успеят да поддържат течна вода, а от там и живот.
Причина за това са честите звездни изригвания на младите червени джуджета, при които се изхвърля огромно количество звезден материал и радиация в космоса, което пък заплашва атмосферата им със загуба на кислород.
Учените издирват зоните на обитаемост като изследват количеството топлина и светлина, които излъчва звездата. Новото проучване на НАСА, публикувано в Astrophysical Journal Letters, обаче е фокусирано върху звездните изригвания и нивото на загуба на атмосферен кислород. Екипът учени е разработил модел, с който да разследва по какъв начин високоенергийните рентгеновите лъчи и ултравиолетовите емисии, които червените джуджета излъчват, причиняват загуба на кислород в космоса от зоните на обитаемост.
Тази "атмосферна ерозия" може да донесе лоши новини за феновете на Проксима Б, екзопланетата, разположена в системата червени джуджета Проксима Кентавър (Proxima Centauri) само на пет светлинни години от нас.
източник: Gizmodo
"Колкото са повече рентгеновите лъчи и ултравиолетовата енергия, толкова повече се генерират свободни електрони и се получава по-силен ефект на бягството на йоните", обяснява Алекс Глосър (Alex Glocer), астрофизик от Goddard и съавтор на статията. "Този ефект е изключително чувствителен на количеството енергия, която излъчва звездата, тоест трябва да играе ключова роля при определянето на това коя планета има потенциални условия за живот", добавя още Глосър.
С помощта на наблюдения, събрани от мисията Кеплер на НАСА, екипът е изчислил нивото на загуба на атмосферен кислород според предполагаемата възраст на червеното джудже и разстоянието до планетата. Проксима Б, например, обикаля около своята звезда 20 пъти по-близо, отколкото Земята около Слънцето. Поради тази тясна орбита около Проксима Кентавър, учените изчисляват, че планетата преживява на всеки два часа звездни бури в своята атмосфера. Те са най-малко 10 пъти по-мощни от наблюдаваните на Слънцето, на чиято повърхност подобни изригвания могат да се наблюдават веднъж на 100 години.
На базата на предположения относно размера и състава на Проксима Б, изводът на учените е, че нейният кислород вероятно ще изчезне до 10 милиона години. Накратко - перспективите за живот на Проксима Б не изглеждат добри, както и на всяка друга планета около червените джуджета, които са най-често срещаните звезди в галактиката. Близо 20-30 от най-близките звезди до нашата Слънчева система са червени джуджета.
А може би това изследване само потвърждава колко специални сме ние, хората.
"Имаме песимистични резултати за планетите около младите червени джуджета в нашето изследване, но също така получихме по-добро разбиране за това кои звезди имат добри перспективи за живот", уточнява ученият от НАСА Владимир Айрапетян (Vladimir Airapetian), водеш автор на проучването. "От наученото изглежда все по-вероятно нашето Слънце да е една от перфектните звезди-родители, което поддържа живот на Земята", заключава той.
За онези, които все още не се отказват да вярват, има лъч надежда. Все пак това е проучване, базирано върху модели. Само след няколко години вероятно хората най-сетне ще получат първите истински данни от атмосферата на Проксима Б чрез проучванията на телескопа James Webb и други. И може би, един ден, междузвезден космически кораб ще ни изненада като потвърди, че на нейната повърхност всъщност е доста студено.



















Коментари
Моля, регистрирайте се от TУК!
Ако вече имате регистрация, натиснете ТУК!
Няма коментари към тази новина !
Последни коментари
Прост Човек
Последната теорема на Стивън Хокинг преобръща времето и причинността
Прост Човек
Разрязването на фотон на две създава безкраен рояк от частици
zlatkov
Учени сканират 74 милиона радиосигнала от междузвезден обект за признаци на извънземни технологии
Джендо Джедев
За срещата на Земята с Халеевата комета през 1910 г. някои са пили "противокометни хапчета"