Нова идея за по-бързо задвижване на космически апарати, която включва динамично планиране, се предлага от екип изследователи от Университета Макгил и Фондация "Тау Зеро". Те са вдъхновени от полета на морските птици.
В статията си, публикувана в списанието Frontiers in Space Technology, групата очертава идеята за динамично планиране като бърз начин за придвижване в космоса и други възможни нейни приложения.
„Черпейки вдъхновение от маневрите, практикувани от морски птици и пилоти на RC планери, ние показваме, че летателен апарат, взаимодействащ с два различни области на слънчевия вятър, може да извлече енергия от срязващата сила на вятъра и да ускори до скорости, по-големи от тези на вятъра“, пише екипът в туит.
През последните няколко десетилетия, когато космическите апарати си проправяха път до много от планетите и луните в нашата Слънчева система, стана ясно, че е необходимо създаването на космически апарати, които могат да стигат до далечни дестинации в космоса много по-бързо.
По-бързите апарати не само биха позволили по-добро изучаване на сравнително близки дестинации, като планети, луни, астероиди и комети в нашата Слънчева система, но и биха позволили да се навлиза по-далеч в космоса в разумен срок.
В тази насока изследователите отбелязват, че в момента се проучват няколко нови подхода за по-бързо пътуване в космоса, като например слънчевите платна. Неотдавна някои специалисти в тази област предложиха идеята за магнитни, електрически и плазмено магнитни платна, като всяко от тях има своите положителни и отрицателни страни. В тази нова работа изследователите разглеждат възможността за създаване и използване на динамични планиращи платна като начин за задвижване на космически кораб.
Идеята за динамично планиране не е нова - птиците я използват от милиони години. В същността си това е техника на летене, при която птиците се възползват от спечелената енергия чрез многократно пресичане на граници на въздушни маси, движещи се с различни скорости.
Прилагането на концепцията за космически пътувания включва създаването на летателен апарат, който е способен да се възползва от терминаторната ударна вълна, която се получава в турбулентните зони на контрастни звездни ветрове. Разбира се, за да се стигне до такава зона (като тази на границата на Слънчевата система), е необходима друга форма на енергия. Изследователите предполагат, че най-логичната е насочена антена за плазмени вълни.
За да уточним, подемната сила се създава за сметка на извличане на енергия в посоката на средата, обдухваща космическия кораб и ускорява потока в перпендикулярна посока. В концепцията на изследователите обаче се използва „магнитохидродинамично крило“, което няма да има физическа структура, а такава с магнитни полета, подобни на физическото крило на птица.
Това крило може да бъде произведено с помощта на антена за плазмени вълни, направена от два плазмени магнита. Полето, създадено от магнитите, може да взаимодейства с потоците на слънчевия вятър в различни посоки, като по този начин създава подемна сила.
Изследователите предполагат, че използването на двете технологии може да доведе до създаването на кораб, който да може да достигне до дестинация като Юпитер за месеци, а не за години.
Справка: Mathias N. Larrouturou et al, Dynamic soaring as a means to exceed the solar wind speed, Frontiers in Space Technologies (2022). DOI: 10.3389/frspt.2022.1017442
Източник: Proposing a new idea for spacecraft propulsion that involves dynamic soaring
Bob Yirka, Phys.org
Коментари
Моля, регистрирайте се от TУК!
Ако вече имате регистрация, натиснете ТУК!
Няма коментари към тази новина !
Последни коментари