През 2009 г. гигантска звезда, наречена N6946-BH1, 25 пъти по-масивна от Слънцето, просто... изчезва.
Преди това тя бързо става много по-ярка, милиони пъти по-ярка от Слънцето, и увеличавайки яркостта си до милион слънца, сякаш е на път да се превърне в свръхнова.
Но преди това да се случи, се случва нещо неочаквано: вместо да експлодира, звездата избледнява и внезапно изчезна напълно.
След това е направен опит да се използват големи телескопи като "Големия бинокулярен телескоп" (LBT- Large Binocular Telescope) в Аризона и космическите телескопи "Хъбъл" и "Спитцер", за да се видят останките от N6946-BH1, но това не дава нищо (вижте също снимките по-долу).
Затова N6946-BH1 е определена за т. нар. "неуспешна свръхнова", масивна звезда, която колапсира в черна дупка без обичайния последен фойерверк – BH в името й означава "черна дупка" (Black Hole).
Изображенията на BH1 показват три източника, а не един. Кредит: Beasor, et al
И така астрономите смятаха, че звездата е колабирала, за да се превърне в черна дупка, вместо да предизвика свръхнова. Но това е само предположение.
Единственото, което се знае със сигурност, е, че става ярка за известно време, след което потъмнява толкова, че не може да се наблюдава от наличните телескопи.
Но това се промени благодарение на космическия телескоп Джеймс Уеб (JWST).
Новото проучване, публикувано на arXiv, анализира данните, събрани от инструментите NIRCam и MIRI на "Джеймс Уеб". То показва ярък газов пръстен, светещ в инфрачервения диапазон. Той изглежда като остатъчна прахова обвивка, обграждаща позицията на първоналната звезда.
Може да е газ, изхвърлен от звездата през 2009 г., но също така може да е материал, който пада обратно в това, което е останало от звездата, вероятно черната дупка BH1.
Изненадващо JWST открива не един остатъчен обект, а три. Това прави неуспешния модел на свръхнова по-малко вероятен.
По-ранните наблюдения на N6946-BH1 са били смесица от тези три източника, тъй като разделителната способност на телескопите не е била достатъчно висока, за да ги различи. Така че по-вероятният сценарий е, че изсветляването през 2009 г. е причинено от сливане на звезди. Това, което тогава е изглеждало като една масивна звезда, всъщност са били две не толкова масивни звезди, близки една до друга и сливащи се, след което избледняващи.
Изображения на N6946-BH1, направени от Хъбъл преди и след изчезването му. Кредит: NASA/ESA/C. Kochanek (OSU)
Макар данните да клонят към сценария на сливане, те не могат да изключат случая на неуспешна свръхрнова. И това прави представата за свръхновите и черните дупки със звездна маса по-сложна.
Знае се от сливания на черни дупки, наблюдавани от LIGO и други обсерватории за гравитационни вълни, че съществуват черни дупки със звездна маса и са сравнително често срещани. Така че някои масивни звезди се превръщат в черни дупки. Но дали те първо ще станат свръхнови е все още под въпрос. Обикновените свръхнови могат да имат достатъчно остатъчна маса, за да се превърнат в черна дупка, но е трудно да си представим как най-големите звездни черни дупки биха могли да се образуват след свръхнови.
N6946-BH1 е в галактика на 22 милиона светлинни години, така че фактът, че JWST може да различи множество източници, е впечатляващ. Освен това дава надежда на астрономите, че подобни звезди ще бъдат наблюдавани след време. С повече данни трябва да можем да правим разлика между звездни сливания и истински неуспешни свръхнови, което ще ни помогне да разберем последните етапи на звездите, докато се движат към превръщането им в черни дупки със звездна маса.
Справка: Beasor, Emma R., et al. “JWST reveals a luminous infrared source at the position of the failed supernova candidate N6946-BH1.” arXiv preprint arXiv:2309.16121 (2023).
Източник: Astronomers Watched a Massive Star Just… Disappear. Now JWST Might Have Some Answers, Brian Koberlein, Universe Today.
Коментари
Моля, регистрирайте се от TУК!
Ако вече имате регистрация, натиснете ТУК!
Няма коментари към тази новина !
Последни коментари