През последните 10 000 години астрономите изучават Вселената използвайки светлината, идваща от различните обекти до нас. Благодарение на най-новите изследвания те вече ще могат да изследват и тъмната страна на Вселената чрез гравитационни вълни.
Черните дупки са неуловими, но не и редки. Някои от тях произлизат от близки звезди, чиито последни лъчи прогарят нощното небе, преди завинаги да попаднат зад хоризонта на събитията, от където няма измъкване. Други пък биват събрани по две, и завихрени една около друга се сливат в една с огромна скорост, като това води до произвеждането на гравитационни вълни, които накъдрят така пространство-времето, че дават възможност да бъдат засечени с уреди като LIGO.
Но, това са не много често срещани събития. А какво да кажем за всички останали черни дупки, които прелитат необезпокоявани из нашата Галактика. Без такапосочените катаклизми те остават невидими за нас, като нито излъчват, нито поглъщат светлина. Може би скоро това ще се промени, защото екип от учени смята да използва нова техника, казват от сайта dailygalaxy.com.
Екипът воден от Avery Broderick от at Perimeter Institute и University of Waterloo, САЩ, смятат да съчетаят и използват два стандартни астрономически инструмента за изследване на Вселената, които се използват и днес, като по този начин в следващите две години смятат да увеличат двойно броят на откритите черни дупки.
В рамките на едно десетилетие те се надяват да имат натрупани данни на достатъчен брой черни дупки, че да могат да проведат статистически анализ на техните свойства и популаци, което ще им даде възможност да изучат техните маси и различните етапи от формирането им, които често траят милиарди години.
Методът, публикуван в The Astrophysical Journal и има за цел да развие и използва знанията за гравитационните вълни и начинът, по който търсим черни дупки и други тъмни обекти във Вселената.
Тяхната техника изпозлва гравитационни микролещи, които се появяват когато тъмен обект, като черна дупка, премине пред източник на светлина, като звезда. Светлината, идваща от звездата се извива около гравитационното поле на обекта по нейния път към Земята. Учените обикновено използват микролещите, за да изследват големи области от галактики за планети, чакайки светлината от звездите да припламне, но дори и най-мощните телескопи, които изпозлват видимата светлина, имат своите ограничения.
Вместо да излолзват видима светлина Broderick и неговият екип предлагат да се използват радиовълни и да се направят множество бързи заснемания на събитието на преминаване на обект през микролещите в реално време – нещо като създаване на филм, което е много по-богато на информация от една проста крива на блясъка.
Със скромни подобрения учените се надяват да използват възможностите на вече същестуващите мрежи, като Very Long Baseline Array в САЩ. Вместо звезди като „фонова светлина“ биха могли да провеждат своите изследвания използвайки други ярки радио източници, каквито са квазарите, например.
Чрез този метод астрономите ще могат да откриват по около 10 черни дупки на година, което е двойно от откриваните до сега и в рамките на десетилетие да натрупат значителни данни за този клас обекти.
Коментари
Моля, регистрирайте се от TУК!
Ако вече имате регистрация, натиснете ТУК!
Няма коментари към тази новина !
Последни коментари