Сини кристали в метеоритите показват, че Слънцето е имало ужасно детство

НаукаOFFNews Последна промяна на 31 July 2018 в 11:57 9500 0

Илюстрация на ранния слънчев диск с вграден образ на син кристал хибонит, един от първите минерали, които се образуват в Слънчевата система. Field Museum, University of Chicago, NASA, ESA, and E. Feild (STScl).

Изследвайки малки синкави кристали, уловени в метеоритите, учените успяха да разберат какво е било Слънцето преди да се образува Земята и очевидно началото е било доста тежко.

Когато учени анализират химическия състав на тези кристали, откриват атоми, които биха съществували само ако ранното Слънце е изхвърлило много частици с висока енергия - слънчевата версия на "ужасно детство", пише Science Daily.

В ранните си дни, преди да се формират планетите, Слънчевата система се състои от Слънцето и обкръжаващия го масивен диск от газ и прах.

Миналото на нашето Слънце е голяма мистерия. То се е зародило преди 4,6 милиарда години, а 50 милиона по-късно се е образувала Земята. Като се има предвид тази възрастова разлика, днес е трудно да се намерят обекти, които са обикаляли младата звезда и носят материали, които крият химически следи от ранното слънце.

В ново проучване, представено в списание Nature Astronomy, международен екип изследователи съобщава за откриването на сини кристали в метеорити, свидетели на онези далечни времена.

"Слънцето е било много активно в ранния си етап - имало е повече изригвания и е отделяло по-мощни потоци заредени частици. Напомня сина ми, когато бе на три, той също бе много активен", разказва Филип Хек (Philipp Heck), куратор в Field Museum, професор в Чикагския университет и съавтор на изследването.

"На практика в Слънчевата система няма нищо достатъчно старо, което да потвърди активността на ранното Слънце, но тези минерали от метеоритите в колекциите на музея са достатъчно стари, вероятно са първите минерали, образувани в Слънчевата система".

Минералите, анализирани от учените, са микроскопични ледени кристали и техният състав носи подписите на химическите реакции, които могат да се появят само ако ранното Слънце активно е изхвърляло потоци високоенергийни частици.

"Тези кристали са образувани преди повече от 4.5 милиарда години и съхраняват записите на някои от първите събития, настъпили в Слънчевата система. И въпреки че те са изключително малки - много от тях са по-малки от 100 микрона в диаметър - минералите са способни да запазват силно летливите благородни газове, произведени чрез облъчване от младото слънце", обяснява водещият автор Левке Кьоп (Levke Kööp) от Чикагския университет и Музея "Фийлд".

В ранните дни, преди да се формират планетите, Слънчевата система се състои от Слънцето и околния масивен диск от газ и прах. Областта на диска в близост до звездата е много гореща - над 1500 градуса по Целзий. За сравнение, Венера, най-горещата планета днес, има температура на повърхността на "само" 467 градуса по Целзий (достатъчно висока за топене на олово). Когато дискът се охлажда, започват да се образуват най-ранните минерали - сините кристали.

"Най-големите минерални зрънца от древните метеорити са само няколко пъти по-големи от диаметъра на човешки косъм. Когато наблюдаваме купчина от тези зърна под микроскоп, зърната хибонит се открояват като малки светлосини кристали - те са доста красиви, коментира Анди Дейвис (Andy Davis), друг съавтор, също свързан с Музея "Фийлд" и Чикагския университет. Тези кристали съдържат елементи като калций и алуминий.

След образуването на кристалите младото Слънце излъчва протони и други субатомни частици в пространството. Някои от тези частици атакуват сините кристали или по-скоро атомите на калций и алуминий в тях, образувайки по този начин по-малки атоми - неон и хелий. Тези елементи са уловени в капана на кристалите и остават в тях в продължение на милиарди години. А кристалите, от своя страна, са включени в космическите скали, които в крайна сметка падат на Земята под формата на метеорити.

"Освен че най-накрая са открити ясни доказателства в метеоритите, че материалите в обкръжаващия Слънцето диск са били подложени на пряко облъчване, новите ни резултати показват, че най-старите материали в Слънчевата система са имали фаза на облъчване, която са избегнали по-младите материали", коментира Кьоп. Вероятно у материалите, появили се след хибонитите, липсват тези следи, може би заради спад на активността на Слънцето или може би защото са мигрирали до области на диска, където не е било възможно това облъчване.

"Вълнуващото е, че това ни разказва за условията в най-ранната Слънчева система и най-накрая потвърждава дългогодишното ни подозрение", разказва Хек. "Ако разберем по-добре миналото, ще разберем по-добре физиката и химията на нашия естествен свят".

През 1962 г. в Австралия, северно от Мелбърн, паднал един забележителен метеорит - "Мърчисън" (Murchison meteorite), метеоритът, в който са намерени сините кристали хибонити.

Виж още за:
    Най-важното
    Всички новини

    Още от Космос

    Коментари

    За писането на коментар е необходима регистрация.
    Моля, регистрирайте се от TУК!
    Ако вече имате регистрация, натиснете ТУК!

    Няма коментари към тази новина !