Изследвайки малки синкави кристали, уловени в метеоритите, учените успяха да разберат какво е било Слънцето преди да се образува Земята и очевидно началото е било доста тежко.
Когато учени анализират химическия състав на тези кристали, откриват атоми, които биха съществували само ако ранното Слънце е изхвърлило много частици с висока енергия - слънчевата версия на "ужасно детство", пише Science Daily.
В ранните си дни, преди да се формират планетите, Слънчевата система се състои от Слънцето и обкръжаващия го масивен диск от газ и прах.
Миналото на нашето Слънце е голяма мистерия. То се е зародило преди 4,6 милиарда години, а 50 милиона по-късно се е образувала Земята. Като се има предвид тази възрастова разлика, днес е трудно да се намерят обекти, които са обикаляли младата звезда и носят материали, които крият химически следи от ранното слънце.
В ново проучване, представено в списание Nature Astronomy, международен екип изследователи съобщава за откриването на сини кристали в метеорити, свидетели на онези далечни времена.
"Слънцето е било много активно в ранния си етап - имало е повече изригвания и е отделяло по-мощни потоци заредени частици. Напомня сина ми, когато бе на три, той също бе много активен", разказва Филип Хек (Philipp Heck), куратор в Field Museum, професор в Чикагския университет и съавтор на изследването.
"На практика в Слънчевата система няма нищо достатъчно старо, което да потвърди активността на ранното Слънце, но тези минерали от метеоритите в колекциите на музея са достатъчно стари, вероятно са първите минерали, образувани в Слънчевата система".
Минералите, анализирани от учените, са микроскопични ледени кристали и техният състав носи подписите на химическите реакции, които могат да се появят само ако ранното Слънце активно е изхвърляло потоци високоенергийни частици.
"Тези кристали са образувани преди повече от 4.5 милиарда години и съхраняват записите на някои от първите събития, настъпили в Слънчевата система. И въпреки че те са изключително малки - много от тях са по-малки от 100 микрона в диаметър - минералите са способни да запазват силно летливите благородни газове, произведени чрез облъчване от младото слънце", обяснява водещият автор Левке Кьоп (Levke Kööp) от Чикагския университет и Музея "Фийлд".
В ранните дни, преди да се формират планетите, Слънчевата система се състои от Слънцето и околния масивен диск от газ и прах. Областта на диска в близост до звездата е много гореща - над 1500 градуса по Целзий. За сравнение, Венера, най-горещата планета днес, има температура на повърхността на "само" 467 градуса по Целзий (достатъчно висока за топене на олово). Когато дискът се охлажда, започват да се образуват най-ранните минерали - сините кристали.
"Най-големите минерални зрънца от древните метеорити са само няколко пъти по-големи от диаметъра на човешки косъм. Когато наблюдаваме купчина от тези зърна под микроскоп, зърната хибонит се открояват като малки светлосини кристали - те са доста красиви, коментира Анди Дейвис (Andy Davis), друг съавтор, също свързан с Музея "Фийлд" и Чикагския университет. Тези кристали съдържат елементи като калций и алуминий.
След образуването на кристалите младото Слънце излъчва протони и други субатомни частици в пространството. Някои от тези частици атакуват сините кристали или по-скоро атомите на калций и алуминий в тях, образувайки по този начин по-малки атоми - неон и хелий. Тези елементи са уловени в капана на кристалите и остават в тях в продължение на милиарди години. А кристалите, от своя страна, са включени в космическите скали, които в крайна сметка падат на Земята под формата на метеорити.
"Освен че най-накрая са открити ясни доказателства в метеоритите, че материалите в обкръжаващия Слънцето диск са били подложени на пряко облъчване, новите ни резултати показват, че най-старите материали в Слънчевата система са имали фаза на облъчване, която са избегнали по-младите материали", коментира Кьоп. Вероятно у материалите, появили се след хибонитите, липсват тези следи, може би заради спад на активността на Слънцето или може би защото са мигрирали до области на диска, където не е било възможно това облъчване.
"Вълнуващото е, че това ни разказва за условията в най-ранната Слънчева система и най-накрая потвърждава дългогодишното ни подозрение", разказва Хек. "Ако разберем по-добре миналото, ще разберем по-добре физиката и химията на нашия естествен свят".
През 1962 г. в Австралия, северно от Мелбърн, паднал един забележителен метеорит - "Мърчисън" (Murchison meteorite), метеоритът, в който са намерени сините кристали хибонити.
Още по темата
Земята
Диамантените метеорити може да идват от унищожена древна планета
Земята
Невиждани досега минерали са намерени в кратера на древен метеорит
Космос
Вулкан, действал 2 млрд години на Марс, изпраща метеорити на Земята
















Коментари
Моля, регистрирайте се от TУК!
Ако вече имате регистрация, натиснете ТУК!
Няма коментари към тази новина !
Последни коментари
Прост Човек
Последната теорема на Стивън Хокинг преобръща времето и причинността
Прост Човек
Разрязването на фотон на две създава безкраен рояк от частици
zlatkov
Учени сканират 74 милиона радиосигнала от междузвезден обект за признаци на извънземни технологии
Джендо Джедев
За срещата на Земята с Халеевата комета през 1910 г. някои са пили "противокометни хапчета"