Curiosity е на Марс от август 2012 г., но все още може да ни изненада - сега учени измислиха как да използват инструментите на марсохода за измерване на гравитацията на почвата под колелата му.
Това на свой ред позволи на учените за първи път да направят точно измерване на плътността на скалата под Curiosity или теглото на скалата на кубичен метър.
"Curiosity по същество има нов научен инструмент след шест и половина години мисия," заяви геофизикът Кевин Луис (Kevin Lewis) от факултета за науки за Земята и планетарни науки в Университета "Джонс Хопкинс".
"Това ни позволява да получим нова информация за почвата под повърхността на Марс по начин, за който марсоходът никога не е бил проектиран."
Това са първите измервания на гравитацията на друга планета, но те не са първите извън Земята. През 1972 г. астронавтите от мисията "Аполо 17" използваха инструмент, наречен гравиметър, за да направят гравитационни измервания на Луната.
Curiosity не бе оборудван с гравиметър, но роувъра има чувствителни акселерометри като част от навигационните си системи. И, както се оказва, те могат да бътдат и гравиметри като базират своите измервания на гравитационното ускорение.
Така екипът осъзнава, че е просто въпрос на пренасочване на тези акселерометри за измерване на гравитационното ускорение. Както се оказа Curiosity вече е направил стотици стационарни измервания, от които екипът може да изчисли гравитационното ускорение.
Провеждайки измервания в 700 точки по трасето на марсохода, докато преминава през кратера Гейл и по-ниските склонове на планината Шарп, екипът извлече ускорението, дължащо се на въртенето на планетата, и го коригира за фактори като наклон, височина и температура.
Така остава гравитационното ускорение, което позволява измерването на повърхностната гравитация. Това от своя страна позволява на екипа да изчисли плътността на скалите.
"Това, което успяхме да направим, е да измерим обемната плътност на материала в кратера Гейл", разказва геологът Травис Габриел (Travis Gabriel) от Университета на Аризона.
Така се разбра, че плътността на марскианската почва е по-малка от очакваното.
"Оценихме плътността на зърната с инструмента, определящ химията и минералогията, на 2 810 килограма на кубичен метър. Но обемната плътност, която излезе от нашето изследване, е много по-малка - 1680 кг на кубичен метър".
Този много различен резултат означава, че може да грешим за това как се е формирала планината Шарп.
Досега имаме само хипотези за формирането на планината Шарп, която се намира в средата на кратера Гейл. Тя е по-голяма по площ и по-висока от очакваното.
Кратерът Гейл с мястото на кацане на Curiosity. Планината Шарп е голямата издигната зона в средата. Anderson and Bell, 2010
Планетарните учени, изучаващи Марс, смятаха, че кратерът е изпълнен с наноси, разрушени от ерозията и така се издигнала планина. Но ако случаят бе такъв, тогава плътността на тези наноси щеше да намалява отдолу нагоре.
"По-ниските нива на планината Шарп са изненадващо порести", коментира Луис. "Знаем, че долните слоеве на планината са били погребани с течение на времето. Това би трябвало да ги уплътни".
Фактът, че долните слоеве на планината Шарп са много по-малко плътни, означава, че нещо друго е работело - може би наносите са изпълнили частично кратера, а вятърът е съдействал за изграждането на горните слоеве на планината.
"Все още има много въпроси за това как се е образувала развил планината Шарп, но тази статия добавя важна част от пъзела", отбелязва Ашвин Васавада (Ashwin Vasavada), учен от проекта Curiosity в Jet Propulsion Laboratory на НАСА.
Изследването на екипа е публикувано в списание Science.
Коментари
Моля, регистрирайте се от TУК!
Ако вече имате регистрация, натиснете ТУК!
Няма коментари към тази новина !
Последни коментари