За първи път е наблюдавано как три новородени звезди се появяват от един и същи диск от газ и прах, създавайки тясно обвързано звездно семейство.
Данните от телескопите Atacama Large Millimeter/submillimeter Array (ALMA) в Чили и Very Large Array (VLA) в Ню Мексико, подкрепят хипотезата, че разкъсването на един голям протозвезден диск поради гравитационната си нестабилност може да произведе няколко звезди, пише space.com.
Доклад на резултатите от наблюденията на процеса е публикуван в списание Nature.
Повече от половината звезди с маси, подобни на Слънцето, имат компания от още една, две (или повече) "сестри" в мултизвездна система.
Предишни наблюдения на зрели мултизвездни системи показаха, че звездите в тях са или близко разположени заедно, в рамките на 500 AU (разстоянието Земя-Слънце) или са една от друга на повече от 1000 пъти това разстояние. Но по-рано изследователите са наблюдавали само вторият вариант протозвезди, само мултизвездни системи, чиито членове са далеч един от друг.
Изображение от Very Large Array в светлина с дължина на вълната от 8 мм, показващо трите звезди в системата L1448 IRS3B. Източник: B. Saxton / NRAO/AUI/NSF; ALMA (ESO/NAOJ/NRAO)
Учените предполагат, че има няколко механизма, които могат да доведат до образуването им. Една от теориите е, че двойните и тройни звезди са резултат от гравитационната нестабилност на диска от газ и прах около протозвездата. Поради тази нестабилност дискът се фрагментира и се формира сгъстяване от материя с маса над критичната, което ще й позволи да стане в крайна сметка още една протозвезда.
"Новата ни работа подкрепя заключението, че има два механизма, които произвеждат двете различни звездни системи - фрагментация на типа околозвездни дискове, които виждаме тук, и фрагментация на голям облак от газ и прах, от който се образуват млади звезди," - заяви Джон Тобин (John Tobin), изследовател в Университета на Оклахома.
Вляво, концепция на художник, показваща тройна звездна система, формирана от материала на диска в орбита около новородената звезда. Вдясно - каква може да бъдат орбитите в една зряла звездна система. Източник: B. Saxton / NRAO/AUI/NSF; ALMA (ESO/NAOJ/NRAO)
Формиращата се звездна система се нарича L1448 IRS3B и е на 750 светлинни години от Земята в съзвездието Персей. Въпреки че трите протозвезди в системата споделят общ произход, те не са еднакви - Ярката протозвезда в центъра има партньор на 61 AU и трета протозвезда върху един ръкав на спиралата на облака прах и газ на 183 пъти разстоянието Земя-Слънце. Комбинирани двете централни протозвезди вероятно съответстват на масата на Слънцето, а третата е с маса от 0,085 пъти масата на Слънцето.
"Цялата система вероятно е на възраст около 150 000 години", отбелязва Кейтлин Кратер (Kaitlin Kratter), изследовател от Университета на Аризона и съавтор на работата.
Спиралната структура на диска и йерархичнят модел на протозвездите - с една формирана в близост до централната звезда и една по-далечна - подкрепят идеята, че те се образуват чрез гравитационна нестабилност, колапсирайки всички едновременно от газово-праховия материал, заявиха изследователите. Това е подобно на модела на образуването на големите газови гиганти около новородените звезди.
Протозвездите са много по-студени и с по-малка маса, отколкото зрелите звезди. Те могат да се образуват много близо една до друга - което ги прави трудно различими отдалече. Едва наскоро масивите от радиотелескопи са достатъчно чувствителни, за да забележат мултизвездните системи в най-ранния им период.
