Един бивш служител на НАСА Джеймс Ойбърг (James Oberg) обяснява какво стои зад кадрите от предполагаемите НЛО. Но за разлика от други разбивачи на митове, той се интересува повече от това, защо хората тълкуват именно като НЛО някои явления в открития космос.
Джеймс Ойбърг работи в НАСА в края на 1990-те години, а сега е журналист и историк в областта на космическите изследвания. Той прекарва десетилетия в четене показания на очевидци, проучване на кадри и снимки, разпространявани от любителите на конспирации, а наскоро в сайта Atlas Obscura споделя изводите си.
Ойбърг стига до интересно заключение. Човешките сетива са еволюирали в свят с бавно движещи се обекти, определени светлинни условия и атмосфера, затова когато тези условия се променят, човек се оказва неподготвен, реагира силно и понякога изпада в паника. "Нашата сензорна система функционира абсолютно перфектно за условията на Земята", отбелязва Ойберг. "Но ние сме все още една ограничена, локална цивилизация. Извън нашия район зрението ни се обърква".
Ойбърг разказва за три външни космически явления, които заблуждават човешкото око и какво се крие зад тях.
Космически "пърхот" около совалката
Основната цел на мисията STS-75 на совалката през 1996 г. са експериментите с привързан сателит по програмата TSS-1R (Tether Satellite System). Свързаният с кабел спътник се отдалечава на повече от 19 км, но се скъсва връзката и остава изгубен, без захранване, на орбита.
Но най-странното е този облак от ледени кристали плаващи около кабела, напомнящи пърхот, но мнозина видяха в тях НЛО.
Не може да се определи точно какво са в края на краищата, но почти със сигурност са ледени кристали, фрагменти от изолацията или други парчета, които са отлепени от совалката и сега те плават в близост до нея. Ойбърг ги нарича "космически пърхот".
Космическата совалка се носи с над 28 000 км в час. Ако извънземни кораби кръстосат орбита със совалката ще се видят на камерата й само за част от секундата, тъй като образът се компресира като кола, профучаваща в насрещното платно на магистралата. Поради това всичко, което остава заедно със совалката достатъчно дълго, за да остане в полезрението на камерата почти със сигурност идва от самата совалка. Не може да се определи точно какво са в края на краищата, но почти със сигурност са ледени кристали, фрагменти от изолацията или други парчета, които са отлепени от совалката и сега те плават в близост до нея. Ойбърг ги нарича "космически пърхот".
"Първият принцип при космическите пътешествия е, че предметите, отделени от космическия апарат обикновено летят заедно с него. Те се движат по права линия, освен ако не се сблъскат с някаква сила, като атмосферата или струя отработили газове от двигателите на ракетата" - пише Ойбърг.
Ледът е често срещана причина. "Някои двигатели изхвърлят остатъчната топлина чрез изпаряване на водата срещу охладителните панели, в резултат на което се образуват облаци от ледени кристали" - обяснява специалистът.
Така че това "НЛО" почти със сигурност са ледени кристали или други фрагменти, отлепени от совалката, плаващи в близост до нея.
Снопове синя светлина
На 7 ноември 2015 г., хората в Калифорния са развълнувани от странен светещ обект в небето, приличащ на огромна, ярка опашка от син пламък.
Ние сме свикнали да виждаме бледите бели следи в небето, които оставят самолетите, но ракетните струи изглеждат и действат по много по-различен начин Този разширяващ се конус от синя светлина високо в небето е необичаен за нашите очи. Както обяснява Ойбърг, този гигантски син взрив е всъщност струята частици, отделяни от двигателя на ракетата, изхвърляни в космоса. Тъй като те не се сблъскват с въздуха, се разпространяват във вид на широк конус. Някои от частиците дори отскачат от самата ракета и така се разширява струята допълнително.
Този ефект е най-силно изразен по здрач. От Земята обектът изглежда като огромен сноп огън, но е само струя, осветена от слънцето.
Този сноп специално, който разтревожи калифорнийците, е от тестова ракета на Военноморските сили. Други подобни наблюдения, докладвани от Русия, Австралия и Канарските острови, са предизвикали сходни реакции.
"Има хиляди хора, които абсолютно правилно интерпретират визуалното явление, ако [струята] е на една миля или десет мили. Но в случая е на 300 мили, в космоса и огряно от слънцето, което не могат да проумеят, защото това не е нещо, което е в рамките на нормалния спектър на човешкия опит."
Невидими сенки
През ноември 1996 г. космическата совалка Колумбия е изпратена на мисия да изведе два орбитални спътника около Земята.
Кадри от мисията показа много странна група от мигащи светлини, образуващи кръгчета. Това може да се види на около 5-тата минута във видеото.
Знае се, че повечето съседни обекти на совалката са само пърхот, внезапната им поява и изчезване може да причини объркване. Ойбърг обяснява, обектите всъщност не изскачат от нищото или изпадат в него, а просто се движат в и извън сянката на совалката.
"Те обикновено се появяват в един много специален момент за всяка орбита, когато совалката просто излиза от сянката на Земята и сега е обляна в слънчева светлина", обяснява Ойбърг.
На Земята, когато върху един обект падне слънчева светлина, той хвърля сянка върху повърхността зад него. Но тъй като в космоса липсва такава повърхност, сянката на совалката е невидима, докато изведнъж тя поглъща космическия пърхот - отломки или лед - и след това отново излизат обратно от сянката.
Кадри от мисията показа много странна група от мигащи светлини, образуващи кръгчета.
Темата за НЛО и как обществото реагира на този феномен, е безкрайно интересна за Ойбърг. Той коментира: "Всички в YouTube се наричат едни други идиоти или овце. Но просто там, в космоса, визуалните ни предположения вече не са валидни."
New York Times също търси помощ от специалисти, които да обяснят защо хората са толкова склонни да определят такива наблюдения като НЛО. "Умът не търпи вакуум в обясненията", пише Майкъл Шърмър (Michael Shermer), основател на Обществото на скептиците (The Skeptics Society) и главен редактор на списание Skeptic и колумнист за Scientific American. "Краткото е доброто обяснение, хората просто се обръщат към това, което първо им идва на ум, което в поп културата са извънземните"
"Извънземни са боговете за атеистите", обяснява Майкъл Шърмър. "Те са едва ли не заместител на религията".
Коментари
Моля, регистрирайте се от TУК!
Ако вече имате регистрация, натиснете ТУК!
12687
1
10.06 2016 в 15:41
Последни коментари