Роденият на тази дата, 21 март 1768 г., Барон Жан-Батист Жозеф Фурие е забележителен френски математик, физик, египтолог и политик.
На 21 години младият Фурие представя в Париж, в Кралската академия на науките, своя труд за численото решение на уравнения от всякаква степен. В своите лекции излага теорема за броя на реалните корени на алгебрично уравнение, лежащи между тези граници, което по-късно е кръстена на него.
През 1798 г. Наполеон започва своята египетска кампания, в която кани Фурие. В продължение на три години Фурие взема активно участие в изследването на египетските археологически находки, дава съвети по технически и дипломатически въпроси и служи като губернатор на Долен Египет. Също така участва в формирането на образователната система като взема участие в основания от французите Египетски институт в Кайро, оглавява една от научните експедиции по долината на Нил.
През 1809 г. Фурие получава титлата барон от Наполеон и е награден с орден на Почетния легион.
Карикатура за египетския опит на Комисията за наука и изкуства, придружаваща Бонапарт. Кредит: Wikimedia Commons
През 1804 г., докато е в Гренобъл, Фурие започва работа по теорията на разпространението на топлината в твърдо вещество. Подготвя доклад „За разпространението на топлината в твърдо вещество“, който представя в Париж, но получава много противоречива оценка от Лагранж и Лаплас, които не харесват това, че Фурие развива функциите в тригонометрични редове, наречени по-късно на негово име.
Той използва своите методи (редове на Фурие и интеграли) в теорията на разпространението на топлината. Но скоро се превръщат в изключително мощен инструмент за математическо изследване на голямо разнообразие от задачи - особено там, където има вълни и колебания. А тази област е изключително широка - астрономия, акустика, теория на приливите и отливите, радиотехника и т.н.
През 1818 г. Фурие е зает с въпроса за условията за приложимост на метода за числено решение на уравнения, разработен от Нютон. Резултатите от тази работа са публикувани след смъртта на учения.
Фурие е избран за член на Академията на науките въпреки натиска от страна на Бурбоните. Първият опит през 1816 г. се проваля, крал Луи XVIII отменя избора. Но по-късно все пак успява да заеме поста секретар на математическата секция.
Фурие - шарж, акварел, 1820 г. Кредит: Wikimedia Commons
Монографията „Аналитична теория на топлината“ (Théorie analytique de la chaleur), в която е дадено извеждането на уравнението за топлопроводимост в твърдо вещество, и разработването на методи за неговото интегриране при различни гранични условия оказва силно влияние върху математическата физика.
Методът на Фурие се състои в представяне на неизвестна функция на няколко променливи под формата на произведение от няколко функции с една променлива, в резултат на което уравнението с частните производни може да бъде сведено до обикновени диференциални уравнения. Този метод доведе до нова форма на представяне на функциите - под формата на тригонометрични редове, наречени редове на Фурие.
След като Фурие публикува своята работа "Аналитичната теория за топлината" през 1822, лорд Келвин я нарича Велика поема на математиката.
Фурие намира формула за представяне на функция с помощта на интеграл, която играе важна роля в съвременната математика.
Той доказва, че всяка произволно начертана линия, съставена от дъги с различни криви, може да бъде представена с един аналитичен израз.
През 1823 г., независимо от Ерстед, открива термоелектрическия ефект, показва, че той притежава свойството на суперпозиция и създава термоелектрически елемент.
Името му е включено в списъка на най-големите учени на Франция на първия етаж на Айфеловата кула.
Коментари
Моля, регистрирайте се от TУК!
Ако вече имате регистрация, натиснете ТУК!
Няма коментари към тази новина !
Последни коментари