37.9% от 15-годишните български ученици са функционално неграмотни по природоматематически науки. Това означава, че те буквално не разбират това, което четат в учебниците си.
Това показват данните от Програмата за международно оценяване на учениците - PISA 2015, които бяха представени днес във всички страни, които са участвали в изследването, включително България.
Представиха ги вицепремиерът и министър на образованието в оставка Меглена Кунева, зам.-министърът на образованието Диян Стаматов, директорът на Центъра за оценка и контрол на качеството в образованието Неда Кристанова и националният координатор Светла Петрова.
Програмата измерва доколко учениците могат да използват знанията си в реалния живот.
Оценяването обхваща три познавателни области: четене, математика и природни науки. Във всеки етап акцентът се поставя върху една област, а другите две са представени относително по-общо. През 2015 г. акцентът е върху природните науки. Тогава за първи път е включен и модул за измерване на уменията на учениците за решаване на проблеми в сътрудничество. Оценяването през 2015 г. е проведено изцяло в електронен формат.
Данните са по-добри, отколкото през 2006 г., когато акцентът на PISA също беше върху природните науки, каза министър Кунева, но подчерта, че те остават много тревожни. Няма да се оправдавам с факта, че резултатите са плод на политика, провеждана по време, когато е имало друг управленски екип в Министерството на образованието - обучението на всички деца е отговорност на държавата, каза Кунева.
На въпрос какво е сринало българското образование - някога силно по математика и природни науки, Меглена Кунева отговори, че въпросът предполага написването на дисертация. Децата са различни, с много по-силна индивидуалност. Не трябва да мислим, че има панацея в миналото. Не, няма. Няма как да стане с методи, които са едни в България и абсолютно различни във всички останали европейски страни. Пропуснатите възможности за промени в образованието сега ни дават основание да кажем: "Трябва да го направим по-бързо", допълни тя.
Законодателството трябваше да се промени много отдавна, а ние забавихме този процес с 10 години. Трябва да погледнем към драстична промяна на учебните програми, заяви зам.-министърът на образованието Диян Стаматов и обясни тази промяна като необходимост от олекотяване на материала.
PISA 2015
В PISA 2015 участват 72 държави и региони. България е 45-а по природни науки.
Резултатите показват, че България и още 39 държави са под средното равнище. Страната ни има 446 точки при средни за ОИСР 493 точки. Най-висок резултат има Сингапур - 556 точки. В групата на силните страни са още: Япония (538 т.), Естония (534 т.) и Китайски Тайбей (532 точки).
Задачите се разпределят по трудност в шест нива - задачите от първо ниво са най-лесните, задачите от шесто - най-трудните. Средният резултат на всеки ученик показва на кое равнище от скàлата са най-трудните задачи, които той може да реши. Съответно средният резултат на конкретна страна показва кои са най-трудните задачи, които ученик със средни постижения може да реши.
У нас 37.9% не достигат второто равнище. В ОИСР процентът е 21.2%.
Средният резултат на българските ученици по природни науки през 2015 г. е с 12 точки по-висок от този през 2006 г., когато акцентът също е върху природните науки. Той е равен на броя точки през 2012 г., когато акцентът е математика.
PISA 2006
През 2006 г. акцентът на PISA отново беше върху природните науки (биология, химия, физика и природна география). Тогава България зае 42-то място сред 57-те държави участнички с резултат под средния (500 точки) - 434 точки. Средният брой точки за страните от ЕС, включени в PISA 2006, беше 497. Страната ни се нареди в една група с Чили, Сърбия, Уругвай, Турция, Йордания, Тайланд и Румъния.
Лидер в PISA 2006 беше Финландия, а в групата на държавите с високи постижения (530-542 т.) бяха: Хонконг-Китай, Канада, Естония, Австралия, Нова Зеландия, Япония и Китайски Тайбей.
Учениците с резултати на шесто равнище в ОИСР през 2006 г. бяха около 1,3% и едва 0,4% от българските. Тези, които показаха, че могат да решават задачи до пето ниво на трудност, бяха около 9,1% в ОИСР и 3% от българските ученици. Резултатът на четвърто равнище бе: 29.4% за ОИСР и 13.3% за България. 15-годишните, които преодоляха задачи от трето равнище бяха средно 56,8% и 32,1% от българските ученици. На второ ниво (което се определя като критична долна граница за постиженията на учениците) в ОИСР бяха 80,9% от учениците и 57,3% от българските. 42,7% от учениците в България постигнаха резултати под критичното второ равнище.
Програмата за международно оценяване на учениците (PISA) е разработена от Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР) през 90-те години като периодично международно стандартизирано оценяване на 15-годишните ученици. PISA измерва компетентности, които се приемат като особено важни за самостоятелната обществена реализация и успешната адаптация на младия човек към променящата се реалност. Оценяването обхваща три познавателни области: четене, математика и природни науки. Във всеки етап акцентът се поставя върху една област, а другите две са представени относително по-общо.
Първото оценяване е проведено през 2000 г. и включва 43 държави, сред които е и България. PISA се провежда през 3 години: през 2000, 2003, 2006, 2009, 2012 и 2015 г. У нас изследването се провежда от Центъра за контрол и оценка на качеството на образованието (ЦКОКО) на Министерството на образованието и науката.
Акцентът в PISA 2018 ще е върху четивната грамотност на учениците. За пръв път българските ученици ще се включат в допълнителен модул за оценяване на финансовата грамотност.
Коментари
Моля, регистрирайте се от TУК!
Ако вече имате регистрация, натиснете ТУК!
Последни коментари