Има един рисков ген с азиатски произход, който пречи на клетките, покриващи дихателните пътища, и на белия дроб да реагират правилно на вируса и удвоява дихателната недостатъчност при пациенти с COVID-19.
Генът, наречен LZTFL1, се намира при 60% от хората с южноазиатски произход и 15% - с европейски произход според проучване, публикувано в Nature Genetics.
Прочетете обясненията на д-р Койчева.
Общите ни корени с някои азиатски популации не са новост за никого. Тук не говоря само за нашите роми. Вероятността определен процент от българското население да е носител на гена LZTFL1 е налице.
Този ген (а твърде вероятно и още като него) е идентифицираният ефекторен ген в белодробните епителни клетки,отговорен за много по-тежкото протичане и фатален край при заболяван от COVID-19 у някои популации и по-конкретно - тези от азиатско потекло.
Казано на по-простичко, когато даден патоген (в случая коронавирусът) нападне белия дроб, определени епителни клетки в белия дроб взаимодействат с него. Една от техните защитни стратегии е да се превърнат в по-малко специализирани клетки (мезенхимни) и да станат по-малко приветливи към вируса.
Този процес се нарича Епително-мезенхимен преход (ЕМТ) и е основен механизъм в ембрионалното развитие и възстановяването на тъканите. ЕМТ също допринася и за това, как едно заболяване ще прогресира, включително и възникването на органна фиброза и рак.
Процесът на ЕМТ става възможен в резултат от индуциране на транскрипционни фактори, които се активират от различни динамични стимули от локалната микросреда, включително растежни фактори и цитокини, хипоксия и контакт с околния извънклетъчен матрикс. (Известно е,че при COVID-19 се наблюдава имунна свръхреакция към инфекция с вируса SARS-CoV-2, известна като цитокинова буря.)
В резултат на активацията се променя генната експресия, чрез което се насърчава намаляването и изчезването на клетъчната адхезия (прилепване). Това от своя страна води до промяна в клетъчната скелетна динамика.
Така епителните клетки променят своята морфология и физиология и се превръщат в мезенхимни клетки, тоест деспециализират се. Този процес на деспециализация е свързан с понижаване количеството на повърхностния протеин, наречен ACE-2, който е ключов за прикрепването на коронавируса към клетките.
Но за хората носители на гена LZTFL1 този процес не работи толкова добре и белодробните клетки остават уязвими за инвазия на вируса.
Идентифицираният сравнително непроучен досега ген, LZTFL1 е потенциално отговорен за двукратно повишения риск от дихателна недостатъчност от COVID-19 у носителите му. При тях патологични процеси, задвижени от епителен-ендотелен-фибробластен усилвател, довеждат до повишена транскрипция, а оттам – до повишена адхезия, вместо да е обратното – както е при хората, които нямат този ген.
Не можем да си променим гените. Това,което можем обаче е да се ваксинираме. Така тези, които са носители на гена-злосторник ще предотвратят риска от тежко протичане на COVID-19 и смърт.
Справка: Downes, D.J., Cross, A.R., Hua, P. et al. Identification of LZTFL1 as a candidate effector gene at a COVID-19 risk locus. Nat Genet 53, 1606–1615 (2021). https://doi.org/10.1038/s41588-021-00955-3
Коментари
Моля, регистрирайте се от TУК!
Ако вече имате регистрация, натиснете ТУК!
Няма коментари към тази новина !
Последни коментари