Каква е била медицината в праисторическите времена?

Когато чуем „медицина“ или „здравеопазване“, веднага си представяме болници и лекарски кабинети, стерилни пространства, операционни зали и хапчета.

Но преди хиляди години лечението на хората е изглеждало някак по-различно.

Праисторическата медицина всъщност обхваща голям период от развитието на човечеството, когато все още не е имало писменост и хората не са можели да четат. А самото й развитие варира според региона и културата на съответното племе.

Антрополозите от десетилетия изучават историята на човечеството и най-вероятно тепърва ще открива как хората са практикували медицина в праисторическите времена. Към момента обаче те могат да направят известни предположения въз основа на човешките останки и някои артефакти, открити в различни региони по света.

Със сигурност може да се твърди например, че хората в праисторическите времена са вярвали в свръхестествените причини за развитието на дадени заболявания. Затова масово са се доверявали на вещици и шамани, които правели „магически заклинания за здраве“ и практикували странни ритуали. А що се отнася до самото лечение, то се състояло предимно от билкови мехлеми и отвари, покой и дълъг сън, студени и топли компреси, масажи и от самото „благоразположението на боговете“, естествено.

Най-честите заболявания

Ако днес човечеството масово страда от рак, инсулти, инфаркти и т.н., то нашите праотци са били измъчвани предимно от инфекции или заболявания, свързани с климатичните условия в конкретния географски регион. Макар тогава да не са били наясно с диагнозата си, мнозина са страдали също така от болки в коленете, в кръста и в шията.

Археолозите и изследователите на този исторически период твърдят, че едно от най-често срещаните заболявания преди новата ера е остеоартритът. Това не е голяма изненада, като се има предвид фактът, че древните хора е трябвало да повдигат и носят тежки предмети на далечни разстояния. Натоварването увеличавало напрежението най-вече в коленете. По тази причина откритите скелети били с износени коленни стави. И то още в ранни младежки години.

Отново от археологическите находки става ясно, че нашите праотци са получавали микрофрактури по хода на гръбначния стълб и са страдали от спондилолиза. Всъщност става дума за група заболявания, засягащи прешлените от кръста до шията. Развиват се отново вследствие на носенето на големи и тежки камъни. Най-чести били уврежданията в кръста, където се наблюдавали и множество фини фрактури.

Инфекциите са другата голяма група от заболявания, с които древните хора се е налагало да се борят почти ежедневно. Преди новата ера те са се препитавали основно със събирането на различни растения и улов на диви животни. А тези дейности често пъти водели да наранявания – натъртвания и отворени рани (разкъсани тъкани). И както добре знаем, те не са разполагали с антибиотици, ваксини или антисептици. А и не са знаели нищо за наличието на бактерии, вируси, гъбички или други патогени, водещи до възпалителни процеси.

Историците коментират още, че те не са били наясно с каквито и да било хигиенни практики. Ето защо не са имали никаква варианти за предотвратяване на инфекциите и техните усложнения. В резултат на това възпаленията се считали за сериозни и животозастрашаващи състояния, а заразите се разпространявали бързо и се превръщали в епидемии.

Тъй като хората преди новата ера са били слабо защитени от капризите на природата (дълга суша, наводнения, непоносим студ и т.н.), трябвало да издържат на продължителни периоди на недохранване. Затова е повече от естествено, че в онези години цели поколения са страдали от рахит. Антрополозите имат доказателства също така, че тази диагноза била широко разпространена в повечето праисторически общности, вероятно поради ниските нива на калций и витамините D или С.

_{Кредит: MedicalNewstoDay}

Изследвания и терапии

Поради липсата на добре развита медицинска наука и липсата на възможност да се сравни наличното лечение с плацебо, диагностицирането и лечението на заболяванията ставало на принципа „опит-грешка“. За съжаление, няма данни дали нашите праотци са знаели как точно функционира даден организъм. Въпреки това има известни антропологични данни, че са правени опити за обяснението на определени и често срещани състояния. Така например учените смятат, че древните лечители са имали известни познания за костната структура на човека. Има редица доказателства, че в древността е била изучавана опорно-двигателната система. По време на разкопки в различни части на земята са открити определен вид крайници (например само ръце), които са били откъснати от плътта, обезцветени и заровени на едно място.

Има и археологически доказателства, че някои праисторически общности са практикували канибализъм. Тези хора би трябвало да са знаели къде точно се разполагат вътрешните органи, кои тъкани са най-постни откъм мазнини и т.н. Най-вероятно в онези времена праотците ни са вярвали, че духовете определят живота им. Въпреки че и днес има хора, които все още смятат болестта за „загуба на вътрешна енергия или компрометиране на нечия душа“.

Медицинските историците са открили, че хората в далечна Австралия са успявали да зашият отворени рани. Те също така възстановявали счупени кости, като слагали шини от пръчки и ги обвивали в кал. Изследователите смятат, че е нормално тези практики да са съществували преди новата ера и да са давали добри резултати. Най-вече защото повечето скелетни находки показват здрави, но накриво зараснали кости. Това показва, че хората в древността са били наясно как да обездвижат крак или ръка, но не са знаели как да наместят самата счупена кост, за да зарасне правилно.

Древните медикаменти

Най-вероятно никой няма да се изненада от факта, че хората са използвали масово лечебните билки, казват антрополозите. От думите им става ясно, че има ограничени доказателства за използването на лечебни растения. Трудно е обаче да се каже със сигурност кои са най-често използваните видове, тъй като те бързо изгниват и не могат да бъдат открити дори при най-съвременните методи за анализ на откритите човешки останки.

Въпреки всичко можем да предположим, че лечебните растения са били събирани в съответния географски регион. Единствено номадските племена, които са пътували на големи разстояния, са разполагали с по-широк спектър от изсушени треви, корени, листа и плодове.

_{Кредит: Planetnatural}

Често използвани билки

Преди новата ера с лечение на заболяванията са се занимавали предимно жените – те по цял ден са събирали билки, сушели ги и ги съхранявали в торбички от животинска кожа. Затова антрополозите твърдят, че те са били отговорни за лечението на болестите и за поддържането на здравето в семейството. Тъй като хората не са можели да пишат и да четат в онези години, те са предавали знанията и уменията си от уста на уста.

Въпреки това има данни, събрани най-вече от археологически обекти в днешен Ирак, че преди повече от 60 000 години хората масово са използвали растения като розмарин, маклура, равнец и т.н. Равнецът например бил използван за справяне с инфекциите и за стимулиране на организма да се справи с болестта. Астрагалът пък бил използван в продължение на хиляди години в Близкия изток като тонизираща билка за изграждане на устойчивост срещу вируси и инфекции.

Жълтият кантарион служел на праотците ни за по-бързото затваряне на раните и за намаляване на кървенето. Хората вероятно са прилагали растенията върху кожата си при порязване или ожулване, предполагат историците. По думите им друга често използвана билка е белият равнец. Тя също била използвана за лечение на отворени рани, респираторни инфекции, храносмилателни проблеми и чернодробни заболявания.

Познат на древните хора бил и розмаринът. Има данни, че на това растение са приписвани много и различни лечебни качества – като се започне от противовъзпалителните и се стигне до антибактериалните му свойства. И не на последно място в древността била използвана и брезата – може би защото дървото е било срещана в почти цяла Европа. Тя действа слабително. Археолозите са открили следи от бреза в мумифициран мъж. А ботаниците твърдят, че растението може да причини силна диария при поглъщане.

Процедури и практики

Във вековете преди новата ера са били използвани основно три практики, които отдавна са отречени от медицинската наука. Става дума за геофагията, трепанацията и шаманизма.

Историците твърдят, че геофагията е практика, при която се яде почва, глина, креда и т.н. Животните и хората правят това от стотици хиляди години. В западните и индустриализираните общества геофагията се свързва със схващането за тежко хранително разстройство. Праисторическите хора обаче са приемали яденето на почва като терапия при болки в стомаха и са слагали глина върху кожните си рани. По всяка вероятност те са копирали животни, които са наблюдавали. Колкото и странно да прозвучи обаче, в някои общности по света все още има хора, които използват глината както външно, така и вътрешно.

Трепанацията е друга често използвана практика в древността – открити са сведения, че е използвана още през неолита. Става дума за пробиването на дупка в човешкия череп, като шаманите и вещиците твърдели, че така ще избавят „пациента“ си от демони и зли духове. Има редица пещерни рисунки, посветени на тази тема. Ето защо антрополозите смятат, че праисторическите народи са използвали трепанацията като опит да избавяне от мигрената, епилептичните припадъци и психичните разстройства. Оцеляването на човека при пробиването на черепа си било жив късмет.

И докато първите две терапевтични практики били практикувани предимно от жените вещици, то шаманизмът бил привилегия на мъжете. Те отговаряли за здравето на своето племе и били ангажирани само и единствено със събирането на лечебни растения (главно билки и корени). Праотците ни се консултирали с шаманите за всякакви здравословни проблеми. А понякога те дори се осмелявали да правят и операции, но за жалост, без голям успех.

_{Кредит: Wikimedia Commons}

Превенция на заболяванията

Някои от приоритетите на общественото здраве днес са свързани с предотвратяването на различни болести, със следването на добри хигиенни практики, с осигуряването на чиста питейна вода и т.н. За разлика от съвременните хора, праисторическите народи не са имали концепция за обществено здраве. Вместо това обаче те имали склонност да се движат много, така че в известен смисъл може да се каже, че те са имали известна концепция, макар и неосъзната, за превенция на заболяванията.

В праисторическите времена хората имали здравословни проблеми подобно на тези, с които се сблъскваме и днес. Въпреки това, тъй като техният начин на живот съществено се различавал от нашия, то и продължителността им на живота е по-специфична. Антрополозите твърдят, че е трудно да бъде оценено точно на колко години средно са умирали праотците ни. Но допълват, че хората са живеели между 20 и 40 години. Малцина били онези, които успявали да преживеят по-дълго. Всичко обаче зависело от това къде и при какви условия били принудени да оцеляват.

Любопитен е фактът, че мъжете са живеели по-дълго от жените, вероятно защото са били предимно ловци и рядко са страдали от недохранване, за разлика от жените. Освен това е имало висока смъртност по време на раждане. Дамите по-често са ставали жертва и на инфекциите, защото по цели дни са стояли в пещерите и са си разменяли вирусни и бактериални инфекции. Средно те са живеели два пъти по-кратко от мъжете, които се хранели с месо и правели дълги преходи за намирането на храна.

Източници:

What was medicine like in prehistoric times?, Dr. Daniel Sallis Murrell, MedicalNewsToday

Знания древних людей в целительстве. От чего страдали древние?, Универсальный портал (няма посочен автор)