Произходът на Луната е бил терен за много научни дебати през годините, но напоследък изглежда астрономите са стигнали до консенсус: обект с размерите на Марс се е разбил в Земята преди милиарди години, като отломките са се слели в един обект, който сме нарекли Луна. Новообразуваната Луна бавно се отдалечава от Земята през следващите хилядолетия, но ново проучване предполага някои изненадващи нюанси в този модел.
Според настоящата теория Луната се е образувала преди около 4,5 милиарда години, малко след раждането на Слънчевата система. Започва с мощен сблъсък между ранната Земя и протопланета с размерите на Марс, наречена Тея. Ударът изпраща отломки в орбита около Земята, които в крайна сметка се сливат, за да създадат Луната. Има много доказателства в подкрепа на тази теория, идващи главно от състава на земната мантия и лунните скали.
Концепция на художник за ранната Слънчева система, където сблъсъкът между частици в акреционен диск е довел до образуването на планетезимали и в крайна сметка - планети. Тези древни частици са разнесли примитивни минерали във всеки обект от Слънчевата система. Кредит: NASA/JPL-Caltech
По-голямата част от облака отломки "пада" обратно на Земята, голяма част формира Луната, но част от него е изхвърлена от системата Земя-Луна.
В статията, наскоро написана от Стивън Леп (Stephen Lepp) и неговия екип от Университета в Невада, те изследват динамиката на материала, изхвърлен от удара.
Малко след формирането си Луната обикаля около Земята на разстояние около 5% от сегашната си стойност (средно разстояние – 384 400 км), но бавно, заради приливните ефекти между Земята и Луната, се отдалечава до сегашната си дистанция. Повърхността ѝ е била предимно разтопена магма, която постепенно се охлажда и втвърдява, образувайки познатата кора, мантия и ядро, които виждаме днес. Тежките бомбардировки набраздяват лунната повърхност с ударни басейни и кратери, а вулканичната активност довежда до бавното образуване на лунните "морета".
Орбитата на Луната около Земята се е установила в леко елипсовидна с ексцентричност 0,0549. Това не е перфектен кръг и се движи от 364 397 км до 406 731 км от Земята. Системата не е била толкова стабилна в ранните дни на системата Земя-Луна и частиците в нарастващата Луна са били по-хаотични.
Луната на 24 август 2023 г. с телескопа eQuinox 2 на Unistellar. Кредит: Nancy Atkinson.
Един от термините, които описват развиващите се орбити, е възлова прецесия (където орбиталните пресечки бавно се движат около орбитата).
Има два типа и при първият частиците в орбита бавно прецесират около вектора на ъгловия момент на системата Земя-Луна.
Другият възниква около силно ексцентрични двойни системи, когато наклонът на обикалящия обект е голям.
Частицата прецесира около бинарния вектор на ексцентрицитета. Като се вземат предвид Земята и орбитите на частиците в облака от отломки, когато Луната започва да се формира, така описаните орбити биха били нестабилни.
Екипът показва, че от всички възможни орбити на частици тези в полярни орбити са най-стабилни.
Изследователите отиват още по-далеч и показват, че те съществуват около двойната система Земя-Луна след формирането на Луната. Тъй като разделянето на Земята и Луната бавно се увеличава заради приливните сили, регионът от пространството, където биха могли да съществуват полярни орбити, е намалявал. Днес, когато Луната е на сегашното й разстояние от Земята, няма стабилни полярни орбити, тъй като доминира възловата прецесия, управлявана от Слънцето.
Екипът заключава, че наличието на материал в полярна орбита може да доведе до нарастване на ексцентричността на бинарна система като Земята и Луната. Ако значително количество материал попадне в полярна орбита, тогава ексцентричността на системата Земя-Луна би се увеличила.
Справка: Polar orbits around the newly formed Earth-Moon binary system. https://arxiv.org/pdf/2407.09701
Източник: When Earth Danced with Polar Moons, universetoday






















Коментари
Моля, регистрирайте се от TУК!
Ако вече имате регистрация, натиснете ТУК!
Няма коментари към тази новина !
Последни коментари
Прост Човек
Последната теорема на Стивън Хокинг преобръща времето и причинността
Прост Човек
Разрязването на фотон на две създава безкраен рояк от частици
zlatkov
Учени сканират 74 милиона радиосигнала от междузвезден обект за признаци на извънземни технологии
Джендо Джедев
За срещата на Земята с Халеевата комета през 1910 г. някои са пили "противокометни хапчета"