На 23 август 980 г. е роден Авицена

През 980 г. сл. н. е. в селището Афшани край Бухара, се ражда момче, което според обичаите на онези години е наречено Абу Али Хусейн Ибн Абдала Ибн Сина.

Енциклопедиите наричат ​​Авицена учен, философ и лекар, но той се  занимава с още почти десетина науки.

Казват, че първата дума, която малкият Хюсеин казал, е „защо“. Той израснал интелигентен и любознателен, до десетгодишна възраст научил Корана наизуст. След това учи логика, астрономия, геометрия, музика. На 14-годишна възраст необикновено способното момче се увлича от медицина, препрочита всички трактати, които може да намери, и започва да практикува.

„Аз се заех с медицината“, пише той по-късно в биографията си, „допълвайки прочетеното с наблюденията на пациенти, което ме научи на много начини на лечение, които не могат да се намерят в книгите“.

Седемнайсетгодишният Ибн Сина беше извикан при болния емир, когото не можели да излекуват придворните му лекари. Младият лекар се справя, емирът оздравява и веднага назначава Авицена за свой личен лекар и му разрешава да използва дворцовата библиотека.

Но средновековните времена са били несигурни - разпадат се държави, а годините на спокоен живот в двора на Авицена се замененят с години на гонения и болести.

Сред десетките книги за философия, астрономия, сред стихосбирки и богословски трактати, до философската и научна енциклопедия „Книга на лечението“ на фарси и медицинската енциклопедия „Канон на медицината“ на арабски език, която се приема като стандартен учебник по медицина за много средновековни университети и остава в употреба до средата на XVII век. Всички медицински знания, натрупани от хората до 11-ти век, се съдържат в тези пет обемисти тома. Авицена е първият, който описва болести като хепатит, чума, холера, проказа, менингит и язви на стомаха.

Освен философията и медицината, Авицена пише по теми, засягащи много науки като астрономия, алхимия, география, геология, психология, богословие, логика, математика, физика и поезия.

Учените експериментално потвърдиха много от откритията на Авицена стотици години по-късно: едва през 19 век например хипотезата на Авицена, че фебрилните, тоест инфекциозните заболявания се причиняват от невидими патогени, се потвърди днес - сега ги наричаме ​​вируси.

Въпреки неуморните си научни занимания, Авицена никога не изоставя любовта си към забавленията. Необичайната физическа издръжливост му позволява да съчетава всеотдайна научна работа с неуморно отдаване на чувствени удоволствия. Страстта му към виното и жените е почти толкова прочута, колкото и ерудицията му. Когато приятелите му го увещават към по-умерен начин на живот, той отговаря:

„Предпочитам кратък живот с ширина пред тесен живот с дължина“.

Още по темата

29/04/2016

Космос

Персийският учен Авицена е видял блясъка на свръхнова