Учени от САЩ са успели да подобрят ефективността на един от често използваните медикаменти за химиотерапия, като са успели да убият резистентни клетки от рак на белия дроб в лабораторни условия, като за целта са използвали 50 пъти по-малко количество от медикамента, отколкото се изисква в момента.
"Това определено има значение, тъй като би ни позволило да лекуваме пациенти с по-малки и по-точни дози от мощните химиотерапевтици, което би довело до по-ефективна терапия с по-малко и по-леки странични ефекти," обяснява водещия изследовател Елена Батракова (Elena Batrakova), фармаколог от Университета на Северна Каролина в Чапъл Хил.
Най-вълнуващото около тези резултати е, че в случая не става дума за нови или експериментални лекарства - учените успели да убият резистентния на медикаменти рак използвайки химиотерапия, която вече е тествана и за която се знае, че работи при хора - те само са я направили по-ефективна, като са приложили нов метод за опаковането и доставката на медикамента.
Това е важно, тъй като химиотерапията от край време е недостатъчно ефективна. Като цяло, тя включва прилагането на токсичен медикамент, който достига до голяма част от тялото с надеждата да избие раковите клетки... което често проработва, но освен това при това биват избити голямо количество клетки и в много други здрави тъкани, което пък води до някои сериозни странични ефекти.
От години, учените са се опитвали да намерят по-добри начини за насочване на тези медикаменти, така че те да повлияват само туморите и да не нараняват другите клетки, но за да постигнат това повечето от тях са прибегнали към използване на синтетични наночастици на основата на пластмаса или на метални сплави (например златни наночастици), които да транспортират медикаментите. На теория това е чудесна идея, но тялото обикновено разпознава тези наночастици като чужди и ги атакува, при което медикамента не успява да достигне желаното предназначение. При металните наночастици най-сериозният проблем е факта, че те не могат да бъдат разградени нормално и се акумулират в клетки и тъкани, което може да причини сериозни поражения.
Вместо това, екипът от Северна Каролина насочили вниманието си към по-естествена алтернатива и решили да опаковат медикаментите в т.нар. екзозоми - миниатюрни мехурчета, получени от собствените бели кръвни клетки на пациентите (размерът на тези мехурчета е подобен на този на наночастиците).
"Екзозомите са изработени от природата като перфектното средство за доставка на различни молекули," разяснява Батракова. "Използвайки екзозоми от бели кръвни клетки, ние опаковаме лекарството в невидимо наметало, което го прикрива от имунната система. Още не знаем точно как се осъществява процеса, но екзозомите се скупчват масово около раковите клетки, като обезвреждат всякаква резистентност към медикамента и го доставят."
За да тестват своята система, учените използвали химиотерапевтичен медикамент, наречен паклитаксел, който се използва ефективно за лечение на рак на гърдата, на белия дроб и при някои ракове на панкреаса, но с много сериозни странични ефекти, включително загуба на коса, мускулни крампи и диария.
Учените натоварили този медикамент в екзозоми взети от мишки и след това ги добавили в петри, съдържащо ракови клетки, резистентни на множество медикаменти. Този тип терапия те нарекли exoPXT. Те установили, че при това са имали нужда от 50 пъти по-малко от медикамент, за да убият раковите клетки, за разлика от ситуацията, в която използвали търговска версия на паклитаксел.
Екипът от учени изпробвал също и екзозоми натоварени с боя в мишки с резистентен рак на белия дроб и демонстрирали, че екзозомите успели селективно да открият и маркират раковите клетки, което показва, че те имат също потенциала да се използват като много точно диагностично средство.
Следващата стъпка ще бъде да се провери дали екзозомите могат да доставят медикаменти също толкова добре и при миши модели и ако всичко върви по план в бъдеще може да се пристъпи към клинични изпитания с хора. Но има едно голямо НО - за съжаление, за много терапии, които са ефективни в лабораторни условия и дори при миши модели в крайна сметка се оказва, че не работят при хора.
Въпреки всичко, това е интересно изследване, което показва, че екзозомите могат да играят важна роля в бъдещата диагностика, както и лечението на ракови заболявания. Надяваме се един ден да видим тази методика в действие.
Резултатите са били публикувани в научното списание Nanomedicine: Nanotechnology, Biology and Medicine.
Източник: Science Allert
Коментари
Моля, регистрирайте се от TУК!
Ако вече имате регистрация, натиснете ТУК!
Няма коментари към тази новина !
Последни коментари