Диабетните язви на краката могат да доведат до сериозни усложнения за здравето. Изследователи, финансирани от ЕС, са разработили нова терапия за борба с неконтролираното възпаление, вследствие на което тези рани заздравяват толкова трудно.
Диабетът засяга над 800 милиона души по света и може да доведе до редица сериозни усложнения. Сред най-труднолечимите са диабетните язви на краката — хронични рани, които заздравяват трудно и могат да доведат до ампутация или смърт, ако не се лекуват ефективно.
„Диабетът е много сложно заболяване, което води до редица сериозни усложнения, засягащи живота на пациентите в много аспекти — казва Хуан Руиз-Константино, главен изпълнителен директор на испанската биотехнологична компания Lincbiotech. — Едно от най-сложните състояния са диабетните язви на краката.“
Руиз-Константино ръководи финансиран от ЕС изследователски проект, наречен APTADEGRAD, чиято цел е справяне с биологичната причина, поради която тези рани заздравяват трудно. Проектът ще продължи до края на 2027 г.
Изследователи от Белгия, Испания, Португалия и Обединеното кралство са разработили нов вид терапия за подобряване на лечението на диабетни рани. Вместо просто да се почистват и превързват язвите, което понастоящем е стандартното лечение, тази нова терапия е насочена към неконтролираното възпаление, което може да попречи на зарастването на раните.
Необходими са нови лечения
Едно от основните предизвикателства при диабета е увреждането на периферните нерви и нарушеното кръвообращение. Поради увредените нерви раните по краката първоначално могат да останат незабелязани, а лошото кръвообращение затруднява заздравяването им.
Според данните от проекта APTADEGRAD около една четвърт от хората с диабет в даден момент развиват язва на крака. В значителна част от случаите това води до някаква форма на ампутация.
Смъртността също е поразяващо висока. Данните от проекта сочат, че около 5 % от пациентите умират в рамките на една година след появата на диабетна язва на крака, като този процент нараства до 42 % след пет години.
Икономическата тежест е значителна. Само в Германия всяка година се извършват около 34 500 ампутации, свързани с диабет, а за Националната здравна служба на Обединеното кралство диабетните язви на краката и ампутациите възлизат на сума, равняваща се на 1,1 млрд. евро годишно.
Въпреки мащаба на проблема все още няма одобрено лечение, което да действа пряко върху механизмите на заболяването, причиняващи диабетните язви на краката.
„Лекуват се симптомите, но няма одобрен лекарствен продукт за терапевтичен подход, повлияващ хода на заболяването“ — обяснява Руиз-Константино.
Защо диабетните рани не зарастват
Възпалението обикновено помага в борбата с инфекцията и координира възстановяването на тъканите. При причинените от диабет рани обаче нивата на възпалителните молекули могат да достигнат прекомерно високи стойности, което пречи на раната да премине през нормалния процес на заздравяване.
Изследователите са идентифицирали няколко важни фактора, които обуславят тази реакция, сред които са белтъкът IL-1β, неговият рецептор IL-1R1 и белтъка MMP-9.
Руиз-Константино и колегите му искат да премахнат излишните количества от тях, а не да ги блокират напълно. Тяхното решение се основава на лизозомите — миниатюрни структури в клетките, които играят роля на рециклиращата система на организма.
„Лизозомите са част от системата за контрол на качеството в нашите клетки“ — казва Руиз-Константино.
Идеята е да се улавят белтъци извън клетката, да се пренесат вътре в нея и да се насочат към тази клетъчна система за рециклиране, като по този начин се възстановят по-здравословни нива на белтъците и се постигне по-балансирана възпалителна реакция.
Химери: улавяне и унищожаване
За да активира този процес на почистване, екипът е разработил нов клас съединения — химери, насочени към лизозомите (LYTAC).
Тези молекули действат като миниатюрни системи за доставка. Единият край улавя възпалителен белтък, а другият се свързва с рецепторите на повърхността на клетката. Това кара клетката да привлече целия комплекс в себе си и да го изпрати към лизозомата за унищожаване.
По този начин изследователите могат контролирано да намалят нивата на белтъците, а не да ги елиминират напълно. Целта е да се запазят достатъчно белтъци, които да подпомогнат заздравяването, като същевременно се предотврати прекомерната възпалителна реакция, която задържа раните отворени.
Идеята, на която се основава LYTAC, все още е сравнително нова. Когато преди няколко години изследователите за първи път предлагат тази концепция, те разполагаъ със солидна научна обосновка, но с ограничени експериментални данни. Оттогава изследователите от APTADERAD са постигнали значителен напредък.
Изследователският екип е проектирал и синтезирал съединенията, в лабораторни изследвания е демонстрирал как действат и е увеличил мащаба на производството с оглед по-нататъшни изпитвания.
Д-р Холи Уилкинсън, специалист по заздравяване на рани в Университета в Хъл, Обединеното кралство, участва в оценката на тази технология.
При заболявания като ревматоиден артрит, псориазис и болестта на Крон терапиите с моноклонални антитела промениха подхода към лечението посредством блокирането на възпалителните белтъци. Подобни подходи са проучвани във връзка с диабетните рани, но с ограничен успех.
„Антителата се свързват с даден белтък и го блокират, но не го отстраняват от средата. Чрез подхода на APTADEGRAD този белтък действително се премахва от средата и според нас именно това ще бъде по-полезно за справянето с възпалението на раната“ — обяснява д-р Уилкинсън.
След като химерата изпълни своята задача, целият комплекс — лекарственият продукт заедно с белтъка — се разгражда вътре в клетката, което също така би трябвало да намали риска от странични ефекти. Това е особено важно при пациенти със сложни заболявания като диабета.
Обещаващи първоначални резултати
Постигнатите до момента резултати са обнадеждаващи. При модели с диабетни рани тези съединения намаляват възпалението и ускоряват заздравяването. В много случаи те дават равностойни или дори по-добри резултати от подходите, основани на антитела, насочени към същите белтъцо.
„Забелязваме, че тези терапии ускоряват заздравяването на раните и намаляват възпалението — посочва д-р Уилкинсън. — В много случаи наблюдаваме ефекти, които са равностойни или дори по-добри от тези при лечението с антитела.“
Досега клиничните изпитвания са били съсредоточени върху инжекции, прилагани подкожно в близост до язвите, но екипът е разработил и хидрогел, който може да се нанася директно върху раните, като така лекарството се освобождава постепенно с течение на времето.
Както подходът с нанасяне на хидрогел, така и този с инжекции са разработени с цел да се постигне максимален локален ефект, като същевременно се сведат до минимум нежеланите странични ефекти в други части на тялото.
По-широко отражение
Въпреки че диабетните язви на краката остават основният фокус, възможностите биха могли да се разширят значително.
Ако се окаже успешна, тази технология би могла в крайна сметка да бъде адаптирана за лечението на други хронични рани и възпалителни заболявания, като същевременно ще предостави едни от първите доказателства от практиката за по-широкия медицински потенциал на терапиите, основани на LYTAC.
Следващата стъпка ще е събирането на достатъчно данни за безопасността и ефективността, необходими за извършването на първите клинични изпитвания върху хора, като д-р Уилкинсън се надява те да започнат около 2030 г.
„Ако успеем да въведем в клиничната практика нещо с доказана ефективност при лекуването на диабетни рани, това ще е истинска революция“ — казва тя.
За милиони хора, живеещи с диабет, лечението, насочено към първопричините за тези рани, а не просто към овладяване на последиците от тях, може да представлява дългоочакван пробив.
Първоначално статията е публикувана в Хоризонт — списанието на ЕС за научни изследвания и иновации.
Изследването, описано в настоящата статия, е частично финансирано от Европейския съвет по иновациите (ЕСИ).
Повече информация
Научни изследвания и иновации в областта на здравеопазването в ЕС
Още по темата
Медицина
Терапията с хипоксия може да помогне за контрол на диабета, показва предклинично проучване
Медицина
Парадоксално, но един плод с високо съдържание на захар може реално да намали риска от диабет
Медицина
Кое е по-важно за риска от диабет: Начинът на живот или телесното тегло?
Коментари
Моля, регистрирайте се от TУК!
Ако вече имате регистрация, натиснете ТУК!
Няма коментари към тази новина !
Последни коментари
1000-годишен амулет, открит в Русия, съчетава християнски светец с Горгона Медуза
Памет на водата или как ни промиват мозъка
Необикновена космическа експлозия, случваща се веднъж на хилядолетие
Памет на водата или как ни промиват мозъка