Какви са оптималните дози за облъчване с ултравиолетови лъчи? Има ли състояния на организма, при които не бива да го правим? Какво е еритема? - на тези и други въпроси отговори д-р Георги Тодоров, специализиращ при проф. Т. Троев лекар по физикална и рехабилитационна медицина във Военномедицинска академия, София.
Какво представляват УВ-лъчите и как действат върху организма на човека?
УВ лъчи са най-активно действащата част от спектъра на светлинната. Те оказват въздействие върху целия организъм. Тези лъчи усилват кръвообращението и лимфообращението, повлияват обмяната на веществата. УВ-лъчите имат най-висока енергия, в сравнение с видимите и инфрачервените лъчи. Тези лъчи предизват фотоелектричен ефект, фотобиологични и фотохимични реакции в организма. Фотохимичните реакции са: фотойонизация, фотополимеризация, фотоокислителни и фоторедукционни процеси, фотоизомеризация. Тези процеси водят до т.нар фотобиологични процеси в човека – образуване на витaмин D. УВ-лъчите се използват за профилактика и лечение на много заболявания. Те отключват редица нервно-рефлекторни механизми и повишават защитните сили на организма. Под въздействието на УВ-лъчи се повлиява калциево-фосфорната обмяна, стимулира се еритропоезата, стимулират се надбъбречните и половите жлези и др.
Светлината представлява електромагнитни вълни с определена дължина на вълната. Към светлината се включват видимите лъчи, УВ-лъчите и инфрачервените лъчи. Тя има корпускулярно-вълнов характер, т.е. проявява се като поток от фотони и едновременно с това притежава вълнови свойства. Големината на енергията на частиците е обратнопропорционална на дълбочината им на проникване. При по-малка дължина на вълната, лъчите имат по-голяма енергия, и малка дълбочина на проникване. Дълбочина на проникване на УВ-лъчите е под 1мм.
Еритема - реакцията на кожата на УВ-лъчите
Кожната реакция към светлината под въздействието на УВ-лъчи се нарича фотоелектрична еритема. Тя е с дифузен вид и ясно очертани граници. Има определен латентен период - обикновено достига максимум след 12 часа при деца и след 24 часа - при възрастни. Еритемата трае няколко дни.
Как се определя дозата на УВ-лъчите във физикалната медицина?
УВ облъчването винаги се прави строго дозирано. Определянето на дозировката се нарича биодозиметрия. Биодозата е минималната продължителност, при която се получава дифузна хиперемия, с рязко очертани граници. Една биодоза е минималната еритемна доза. Измерва се в секунди. Тя винаги се снема от 50 см разстояние от източника на УВ-лъчи. Ако се налага да се снеме от друга позиция тя се преизчислява. Използва се биодозиметър с 6 еднакви отвора. При възрастни – всеки отвор се държи кратен на 1 минута. Първия отвор получава 6 мин облъчване с УВ-лъчи, последния 1 минута УВ облъчване. При деца – всеки отвор се държи кратен на 15-30 секунди, поради по-голямата чувствителност. Прието е биодозата да се отчита на 24-я час за възрастни и на 10-12-я час за деца.
Видове ултравиолетови лъчи
УВ лъчите се разделят на три подспектъра:
- UVA – пигментообразуващи или дълговълнови (400-320 nm)
- UVB – еритемогенни, витамин D образуващи или средновълнови (320-280 nm)
- UVC – бактерицидни или късовълнов сектор (280-100 nm)
UVA или сектор А лъчи – установено е, че тялото има регионална чувствителност на кожата спрямо лъчите от този сектор. С най-голяма чувствителност са коремната и лумбалната област (областта на кръста). С по-малка чувствителност е кожата на гърба и гърдите. Следват сгъвните повърхности на крайниците, разгъвните повърхности на крайниците. Най-малка е чувствителността на лице, глава и крайните части на крайниците. Съществува и сезонна чувствителност. По-висока е чувствителността през зимата и пролетта, а по-малка през лятото и есента. Светлата кожа е по-чувствителна към ултравиолетовите лъчи.
UVB или сектор В лъчи - отговорни са за еритемната реакция и образуването на витамин D в кожата. Предпочита се естествения начин за образуване на витамина с УВ профилактика, а не под формата на таблетки, особено при бременни.
UVC или сектор С – това са т.нар. бактерицидни (унищожаващи бактериите) лъчи. Характерно е, че по-висшите микроорганизми са по-резистентни от низшите. Микроорганизмите са най-чувствителни във фазата на делене, а в споровата фаза са най-резистентни. UVC лъчите са доказано канцерогененни – предизвикват рак на кожата.
Зависимост между големината на УВ-еритема и действието на другите лъчи от спектъра на светлината върху кожата
Големината на УВ еритемата се увеличава, ако се комбинират трите вида светлинни лъчи и действат едновременно върху кожата. Друг вариант е когато инфрачервените или видимите лъчи предшестват УВ-облъчването.
Силата на УВ еритемата се намалява ако инфрачервените и видимите лъчи се прилагат след облъчването с УВ лъчи, т.е. действат в неговия латентен период.
Кога се увеличава чувствителността на кожата към УВ-лъчите
Съществува т.нар термин фотопатология – това са определени вещества, които повишават чувствителността към УВ-лъчите и увеличават вероятността за фотоелектрична еритема. Примери за това са пациенти, които приемат определени лекарства като антибиотици, сулфонамиди и цитостатици, болни с повишени нива на билирубин и уробилиноген.
При всички важи правилото, че не трябва излишно да се излагат на слънчева светлина. Риванолът, също повишава чувствителността на кожата към светлина и дори обикновените видими лъчи могат да предизвикват фотоелектричен ефект. Затова участъците обработени с риванол, не трябва да се излагат на слънце. Чувствителността към УВ-лъчи е намалена при анемия, микседем, кахексия и др. заболявания.
Какви са източните за получаване на тези лъчи във физикалната медицина?
Източниците на фототерапия за УВ-лъчите са луминисцентни. Те биват два вида:
неселективни – живачно-кварцова лампа. Излъчва всички спектри на светлината,но в най-голяма степен УВ лъчи.
селективни – бактерицидни лапми – излъчват с фиксирана честота – около 254 нанометра.
Основните методи за УВ-облъчвания
Общо УВ облъчване – биодозата се снема от най-чувствителната част от кожата. При общото облъчване се облъчва цялото тяло – предна и задна повърхност. Използва се схемата за възходящо повишаване на биодозата, т.е. удължаване на времето за облъчване. При общото облъчване се използват от суберитемни дозировки до две биодози. Възможно е приложението на ускорена схема – увеличаването на биодозите става всеки ден с ¼ биодоза, и забавена схема – увеличението на биодозите става през 2-3 дни, като се достига до 2 биодози. Обикновено курса на лечение е 15-20 процедури.
Местно облъчване – работи се обикновено с до 5 биодози. При локалното УВ облъчване биодозата се снема от съответната област от тялото. Облъчват се определени полета, като останалите части от тялото се покриват с чаршафи. Еритемните полета са до 500-600 см2 участъци от кожата. В един ден се облъчват най-много 2 полета до около 800 см2 от кожата за възрастен. Спазват се границите на облъчване. На поле се правят по 5-6 облъчвания. Дозата на всяка следваща процедура се повишава по определена схема. Повторението на процедурата обикновено е през интервал от 48 часа.
Необходимо условие е лампата да е работила 10 - 15 мин. преди процедурата, за да се изпари живакът и да започне да флуоресцира. Лампата се насочва перпендикулярно на облъчваната зона. При процедурите се използват защитни очила. Продължителното интензивно облъчване има неблагоприятни ефекти. Затова курсовете на лечение са максимум 3 до 4 седмици.
При какви заболявания най-често се прилагат УВ-лъчи?
Тези лъчи намират голямо приложение в медицината. При увреждания на периферните нерви – УВ-лъчите намаляват болката и имат противовъзпалително действие. Също така се прилагат с тубус върху лигавиците на гърлото и на носа, сливиците и кожата на ушния канал. Правят се облъчвания на гръдния кош, за лечение на трахеити, бронхити и бронхиална астма. При псориазис се облъчва окосмената част на главата. При бременни гърдите се облъчват за подготовка за кърменето, а при кърмачки с рагади на зърната се облъчват само на зърната.
Ставите се облъчват за намаляване на болките и при възпалителни процеси в тях. УВ лъчи се прилагат и при хронични рани от съдов произход.
УВ-лъчите се прилагат с успех при профилактика на грип и простудни заболявания на горните дихателни пътища, защото повишават устойчивостта на организма. Добре е профилактиката на грипа да става два пъти годишно.
д-р Георги Тодоров
Съвети към посещаващите солариумите
Солариумите представляват селективни УВ източници от сектор А. Използват се в козметичните центрове. Колкото даден солариум излъчва по-малко UVB лъчи, толкова е по-безопасен. Могат да се за профилактика при здрави хора, а и за лечението на някои заболявания.
Съветът ми към хората е първо да се консултират с лекар специалист по физикална и рехабилитационна медицина преди да започнат курс със солариум. Неправилното приложение на солариум може да увреди и състари преждевременно кожата ви. Лекарят определя типа и състоянието на кожата на пациента, отчитат се и някои други фактори. След това се определя схемата за приложение на солариума и броя на процедурите.
Както всеки физикален фактор, така и към УВ-лъчи трябва да се подхожда с внимание и професионализъм. Необходимо е прецизно определяне на биодозата. Освен всички полезни ефекти за организма при профилактиката и лечението на заболяванията тези лъчи използвани неправилно могат да причинят негативни последици върху здравето на човек. Установено е, че УВ лъчите имат дехидратационен ефект. Те са с доказан канцерогенен ефект. УВ лъчите предизвикват остаряване на кожата (соларна еластоза, соларна кератоза, телеангиектазии и др.), загуба на еластичността й и появата на бръчки. Те увреждат структурата на ДНК.
Провеждането на светлолечение, под контрола на лекар по физикална и рехабилитационна медицина изключва гореспоменатите вредни ефекти и последици.
Коментари
Моля, регистрирайте се от TУК!
Ако вече имате регистрация, натиснете ТУК!
02.06 2015 в 21:48
26.05 2015 в 09:52
Последни коментари