Откакто бе обявен в края на ноември, Омикрон бързо обхвана земното кълбо, превръщайки се в доминиращ вариант на COVID в много страни, включително и България.
Това е най-новият в растящата линия от варианти и вероятно няма да е последният.
И все пак всяка от стотиците милиони прилагани по целия свят одобрени иРНК ваксини, е направена по оригиналната им рецепта, която се основава на вируса COVID, който за първи път се появи в Ухан.
Един от най-обещаващите аспекти на новите иРНК COVID ваксини е способността им да могат бързо да бъдат коригирани за максимална защита срещу нови варианти.
И така, къде са бустерите срещу Омикрон?
Да си припомним как действат иРНК ваксините
Ваксините, базирани на иРНК, съдържат план под формата на генетичен материал - наречен информационна РНК - който, когато се инжектира в нашия мускул, се "чете" от нашите клетки.
Използвайки това РНК "съобщение" като ръководство, нашите клетки изграждат реплики на шиповия протеин, който вирусът SARS-CoV-2 използва, за да ни зарази.
Прясно изградените шипови протеини се изтласкват извън клетките, малко като флаг, предупреждавайки имунната система.
В отговор един вид бели кръвни клетки, наречени В клетки, произвеждат антитела - Y-образни молекули, които образуват имунна "памет" за шипа.
Готови за следващата пандемия: иРНК ваксините може да имат ползи отвъд COVID-19
Ваксините срещу COVID-19 на Pfizer и Moderna са базирани на сравнително нова технология. И така, освен тази пандемия, как тези и подобни ваксини могат да ни предпазят от други болести?
Но тъй като вирусът SARS-CoV-2 мутира своя генетичен код и леко преформулира своя шипов протеин, той стана по-способен да се изплъзне от радара на нашата имунна система.
Процесът на приспособяване на иРНК ваксините за нови варианти е "много ясен", отбелязва Арча Фокс (Archa Fox), РНК биолог от Университета на Западна Австралия.
„Красотата на платформата за РНК [ваксината] е, че може много лесно да се промени ДНК шаблона, който де използва, за да се направи РНК."
Големи компании като Pfizer и Moderna могат да направят специфична за Омикрон ваксина за тестване в рамките на около седмица, обяснява Колин Путън (Colin Pouton), фармацевтичен биолог от Университета Монаш.
"И ако една ваксина срещу Омикрон е полезна, тя трябва да произведе нови антитела срещу Омикрон."
Първо се тества дали ваксината срещу Омикрон прави това при мишки.
„Но ако се направят експерименти с животни [със специфична за Омикрон бустер инжекция] с цел защита срещу Омикрон, версията на тяхната ваксина срещу Омикрон всъщност не работи по-добре от оригиналната ваксина, направена за варианта от Ухан“, разказва професор Путън.
Защо става така?
Импринтинг на имунитета
Поставянето на човек (или мишка) на множество ваксини с много малки разлики в състава им може да причини феномен, наречен "имунологичен импринтинг".
Импринтинг или "запечатване" е термин от етнологията, с който е обосначен механизъм, благодарение на който впечатления и образи, възприети в определен критичен или ранен период на развитие, остават трайно фиксирани в паметта.
„Когато давате ваксина, подсилвате имунния отговор да произвежда антитела… след това отново го подсилвате като давате втора доза или трета доза“, разказва професор Путън.
Но ако след това се ваксинирате срещу малко по-различен вариант, може да създадете по-малко антитела, които работят конкретно върху този нов вирусен вариант.
Това е така, защото при среща с аналогична ваксина, вашата имунна система предпочита да задейства отново съществуващите произвеждащи антитела В-клетки, вместо да създава нови.
Това се случва и с ваксината срещу сезонния грип и отчасти е причината, поради която тя е само частично ефективна. Но все пак трябва да се поставя.
И не всички антитела са създадени еднакви.
Когато на нашата имунна система е представен шиповия протеин, тя започва да работи за създаване на антитела, които разпознават и се прикрепят към много различни части на шипа.
Антителата, които помагат да се спре вируса да зарази клетките, се наричат неутрализиращи антитела.
Те действат, като блокират самия край на вирусния шипов протеин, наречен "рецептор-свързващ домейн".
Това е частта, която се прикрепва за ACE2 рецепторите на нашите клетки (оттук и „рецептор-свързващ“) и позволява на вируса да проникне вътре.
Можем да си представим, че шиповият протеин е ръка, а самият му край е дланта, която може да хване и завърти дръжката на вратата ACE2.
Ако вземем една много голяма щипка за пране — това, да си представим, е неутрализиращото антитяло — и го защипем върху дланта на „ръката“ или между пръстите й, ще затрудним ръката да завърти дръжката на вратата и тя няма да може да отвори вратата и да зарази клетката.
Щипките, които висят от лакътя или близо до рамото, няма да спрат работата на ръката. Тези щипки са нашите неутрализиращи антитела.
Неутрализиращите антитела съставляват най-многобройния дял от антителата, генерирани от COVID-ваксина, отбелязва Дейл Годфри (Dale Godfrey), имунолог в Института за инфекции и имунитет "Питър Дохърти".
„Само около 10-20 процента от антителата свързват рецептор-свързващия домейн в сравнение с останалата част от шиповия протеин, когато хората са имунизирани с цяла ваксина."
Неутрализиращи антитела. Кредит: Wikimedia Commons
И така, как да заобиколим това?
Учените търсят начини да увеличат неутрализиращите антитела, като същевременно избягват имунологичния импринтинг.
Един от начините да стане това е да се направят „отслабени“ версии на специфични за варианта ваксини.
Професорите Путън и Годфри участват в тестовете на две такива ваксини .
Едната е иРНК ваксина, която съдържа инструкции за нашите клетки да произвеждат само рецептор-свързващия домен, а не останалата част от шипа, а другата включва лабораторно направени протеини на рецептор-свързващи домейни.
„Опитваме се да кажем [на имунната система], „ето нова цел, която не си виждала преди“, обяснява професор Путън.
„Няма нужда да се създават всички антитела към останалата част от шиповия протеин – само към новия рецептор-свързващ домейн.“
Ваксините в изпитването са базирани на бета варианта, тъй като това бе вариантът, предизвикващ безпокойство, когато е започвал проектът .
Бета вариантът споделя някои от мутациите на Омикрон, обяснява професор Годфри.
"Дали това означава, че ваксината ще осигури добра защита срещу Омикрон, ние мислим и се надяваме да е така, но все още не знаем."
Pfizer и Moderna продължават с клиничните си изпитвания, за да видят как техните специфични за Омикрон ваксини с цели шипове ще повлияят на хората.
Moderna също така тества "бивалентна" версия, която съчетава оригиналната ваксина, както и новата специфична за шипа на Омикрон иРНК.
Може да не се наложи да чакаме твърде дълго, за да разберем колко добре работят.
Говорител на Pfizer заявява, че ще споделят данни за ваксините от следващо поколение "през следващите седмици".
Говорител на Moderna казва, че компанията очаква да има първите данни за бивалентната ваксина този месец, „за да информира избора на своя кандидат за бустер на Северното полукълбо за есента на 2022 г.“.
Moderna също е във фаза първа изпитания на специфичен за рецептор-свързващия домейн бустер за Омикрон, съобщава професор Путън, но още е много рано.
В крайна сметка, добавя той, надеждата е, че ваксините срещу COVID могат да се превърнат в рутинни сезонни ваксини, като годишната ваксина срещу грип, и няма да е необходимо всеки път да се провеждат клиничните изпитвания.
„Все още не е сигурно дали ще имаме нужда от годишни ваксини, може би не всеки, но със сигурност уязвими хора или възрастни хора."
Източник:
COVID mRNA vaccines can be quickly updated for new variants. So, where's my Omicron booster? ABC Science
Още по темата
Медицина
Какво знаем за новия подвариант на Омикрон BA.2 "стелт", разпространяващ се по света
Медицина
Омикронът избягва имунната защита, предизвикана от ваксини и естествена инфекция (видео)
Медицина
Защитата с ваксина срещу COVID-19 на Oxford-AstraZeneca намалява след три месеца, показва проучване
Коментари
Моля, регистрирайте се от TУК!
Ако вече имате регистрация, натиснете ТУК!
Няма коментари към тази новина !
Последни коментари