06 юли 2022
Категории
  •  Космос
  •  Физика
  •  Науки за земята
  •  Биология
  •  Медицина
  •  Математика
  •  Научни дискусии
  •  Разни
FACEBOOK

8 начина да се сближат позициите и в най-лютите спорове и да се учим от враговете си

Нови изследвания показват ценните уроци, на които вашите опоненти могат да ви научат

| ПОСЛЕДНА ПРОМЯНА 20 юни 2022 в 00:01 25390
Замисляли ли сте се дали вашето вкоренено противопоставяне на някой друг може да е контрапродуктивно? Може ли да има зрънце истина в гледните точки, които противоречат на вашите? Дали другият човек може да знае нещо, което би могло да ви бъде от полза? Кредит: Free Stock Image/IgorVetushko (Public Domain Certification)

Дългогодишните разногласия с хора, които имат противоположните на вашите възгледи, могат да създадат и лична неприязън.

Нов документ, публикуван в Journal of Applied Research in Memory and Cognition, предоставя пътна карта за осем стратегии за превръщане на тези разногласия в продуктивно сътрудничество и дори удовлетворение от намирането на общ език, ако сте готови да се изправите срещу враговете си.

Както може би знаете от собствения си опит, споровете между хората могат да продължат с часове, дни, месеци или години, без изобщо нито една от страните да признаят претенциите на другата.

Независимо от повода, и двете страни неизбежно се оказват заключени в безизходна битка на мнения. Всяко взаимодействие води до разочарование и раздразнение. В крайна сметка може да се успокоите, само за да се повтори същият сценарий при следващия социален сблъсък.

Замисляли ли сте се дали вашето вкоренено противопоставяне на някой друг може да е контрапродуктивно?

Може ли да има зрънце истина в гледните точки, които противоречат на вашите?

Дали другият човек може да знае нещо, което би могло да ви бъде от полза?

сблъсък на мненияКакто може би знаете от собствения си опит, споровете между хората могат да продължат с часове, дни, месеци или години, без изобщо нито една от страните да признаят претенциите на другата. Кредит: Kurt Bauschardt, Flickr (CC BY-SA 2.0)

Как споровете могат да попречат на научния прогреса

В наскоро публикуван документ Кори Кларк (Cory Clark) и колегите ѝ от Университета на Пенсилвания (2022 г.) очертават многобройните проблеми, създадени от спорове между поведенчески учени (етолози) с противоположни възгледи, които отказват да признаят взаимно изследователския принос на другите. Отбелязвайки, че „и учените са хора“, авторите от Университет на Пенсилвания подчертават, че „ние приемаме за аксиома, че учените са ограничени от същите когнитивни пристрастия, ограничения и пресметливи компромиси като обикновените смъртни“.

Проблемът, произтичащ от техните твърде човешки когнитивни пристрастия, е, че когато научните открития се съобщават извън областта на академичните среди, обществеността може да бъде подведена или объркана, защото не знае на кого да вярва.

Като пример авторите цитират т. нар. „ефект на Моцарт“, термин, въведен през 1993 г., отнасящ се до „временното подобрение при решеаването на пространствени задачи в стандартизирани тестове след въздействието на първата част на „allegro con spirito“ на Моцарт соната за две пиана в ре мажор (KV 448)” (Pietschnig et al., 2010, р. 314). Опитите за възпроизвеждане на този ефект не успяват да подкрепят първоначалното изследване, но терминът така или иначе остава. Други невъзпроизводими ефекти, които Кларк и колегите му цитират, включват ефектите на „властната поза“ (ръцете на "Ф"), „начина на мислене“ и „самоконтрола“.

Когато един учен оспорва твърдението на друг, те са склонни да спорят несъгласувано, публикувайки изследвания, които опровергават оригинала, което води до по-нататъшни опровержения на критиката и т.н. По време на този процес противоположните страни рядко комуникират директно в реално време, поне в публикуваната литература. Те може да се подиграват един на друг на научни срещи, но що се отнася до думите, които пишат на хартия, има малко доказателства за пряко взаимодействие.

Пътна карта от 8 стъпки за разрешаване на спорове с враговете си

Колкото и неясни да са перспективите учените да се опитат да преодолеят различията си, изследователите от Университета на Пенсилвания смятат, че може да има път напред. Такъв ход не само ще разсее напрежението сред учените (които фда не забравяме, също са хора), но и ще помогне за научния напредък. Всъщност авторите отбелязват, че „повечето учени са съгласни, че целта на науката е да изгради знания за емпиричната реалност и да преследва истината чрез проверка на прогнозите и обяснение на данните“.

Този път, предлагат Кларк и колегите ѝ, включва приемането на осем прости и не толкова прости стъпки за създаване на екипи от „противостоящи си сътрудници“. Въпреки че са създадени специално да се прилагат към учени, замесени в дългогодишно съперничество, техните общи принципи лесно се адаптират в практически съвети, които всеки може да приспособи към своята ситуация.

Стъпка 1: Съобразете се с темперамента на вашия противник.

Достатъчно ли е сговорчив опонентът ви, за да е готов да изглади острите ръбове на несъгласието? С други думи, би ли могъл да признае, че греши?

Стъпка 2: Намерете доверена, неутрална трета страна, която да помогне да се договорите за компромисите.

Защо не помолите този човек, на когото сте писали за своя противник, да седне с вас двамата едновременно? Един неутрален човек може да е точно това, от което имате нужда, за да почнете да виждате допирните точки.

Стъпка 3: Разберете за какво е разногласието.

Вие и вашият така наречен противник може изненадващо да сте на една и съща страна повече, отколкото предполагате. Възможно е недоволството да се е натрупало с течение на времето, отклонявайки се далеч от истинския контекст на първоначалния спор. Изяснете фактите какви са позициите на всеки от вас.

Стъпка 4: Изложете твърденията от двете страни на въпроса.

Понякога един добър старомоден списък с точки „за и против“ може да помогне да се изясни не само за какво е разногласието, но и за това как всъщност се подреждат доказателствата. И двамата не би трябвало да имате проблем да представите своята гледна точка, стига да сте съгласни с горните стъпки (или да присъства трета страна, за да ви помогне).

Стъпка 5: Стремете се към „постижим, постепенен напредък“.

Тази стъпка, взета директно от проучването на Университета на Пенсилвания, изглежда като мъдър съвет, независимо от контекста. Не може да очаквате да отстраните всички проблеми от миналото за един или два сеанса, така че се стремете да намалите малко по малко това, което ви разделя.

Стъпка 6: Бъдете гъвкави.

При всяко сътрудничество, независимо дали с приятели или противници, има моменти, в които трябва да опитате стратегията на някой друг. Когато това се случи, не само можете да се доближите до общата цел, но също така можете да моделирате типа поведение, което се надявате да приеме и другият човек.

Стъпка 7: Изяснете целите си.

В така наречената „Отворена научна рамка“ (Open Science Framework), предназначена да направи всички аспекти на научното изследване по-прозрачни, изследователите „предварително регистрират“ своите хипотези, така че да не могат просто да оформят констатациите постфактум, за да съответстват на любимите си теории. В неформален аналог на този процес, вие и вашият противник може да използвате подобен метод да представите един на друг ясните си очаквания за това къде се надявате да доведе диалогът.

Стъпка 8: Ако всичко друго не успее, съгласете се да не се съгласявате.

Няма причина да позволяваме на разногласията в една сфера на живота да преминат в друга. Кларк и колегите ѝ съветват противниците си да си дадат възможност един на друг да си останат на своите собствени различни мнения, ако не могат да постигнат консенсус. Като изразите окончателните си позиции, по подобен начин може да успеете да оставите тези отметнати разногласия да останат в миналото.

Да се ​​учим от враговете си: Последни мисли

Кредит: Pxhere

Изследователският екип на Университета на Пенсилвания изброява списък с начини, по които сътрудничеството между конкуренти може в крайна сметка да върне уважението, което учените с противоположни възгледи могат да имат един към друг.

В науката сътрудничеството между конкуренти (Adversarial collaboration) е термин, използван, когато двама или повече учени с противоположни възгледи работят заедно. То може да приеме формата на научен експеримент, проведен от две групи експериментатори с конкуриращи се хипотези, с цел да се конструира и приложи експериментален дизайн по начин, който удовлетворява и двете групи, че няма очевидни отклонения или слабости в експерименталния дизайн. Процедурата може да включва неутрален модератор.

"Конкурентната колаборация рядко показва, че „Учен А е 100% прав, а Учен Б 100% греши“. По-вероятно е да се разкрият гранични условия или умерена позиция, която попада между двете. И ние подозираме, че учените ще са доволни от някои ползи за репутацията си от участието си в конкурентни сътрудничества – те показват, че хората са по-заинтересовани от предоставянето на добра информация, отколкото "да излезе прав", пишат изследователи в доклада си.

Кларк и нейните колеги изследователи инициират точно такава инициатива в техния университет, който сега поддържа девет проекта, включващи близо 50 учени, рзпределени в съвместни екипи.

В крайна сметка надеждата е, че с подобни усилия могат да се справят с някои от 40-те „зомби идеи“ (идеи, които няма да умрат, без значение колко често се опровергават) в психологията, които са „толкова неясни, че са неопровержими“. Чудите се какви може да са тези идеи ли?

Ето няколко примера: „Какво кара хората да приемат фалшивите новини? Вредни ли са социалните мрежи за децата? Колко надеждни са очевидците? Може ли черти като смелостта, устойчивостта и начинът мисленето са вродени или могат да бъдат развити?" И особено: „Доколко може да се промени личността?“

Представете си какво би се случило, ако изследователите наистина успеят да стигнат до съгласие по тези въпроси, работейки рамо до рамо със своите противници.

За да обобщим, няма нужда да поддържате твърдата си неприязън към някой, който не е съгласен с вас. Съюзването с противника ви може да ви помогне да постигнете по-голямо удовлетворение, защото придобивате смелостта да се учите от различията си, докато изследвате общите си черти.

Справка:

Clark, C. J., Costello, T., Mitchell, G., & Tetlock, P. E. (2022). Keep your enemies close: Adversarial collaborations will improve behavioral science. Journal of Applied Research in Memory and Cognition, 11(1), 1–18. doi: /10.1037/mac0000004

Pietschnig, J., Voracek, M., & Formann, A. K. (2010). Mozart effect– Shmozart effect: A meta-analysis. Intelligence, 38(3), 314–323. https:// doi.org/10.1016/j.intell.2010.03.001

Източник: 8 Ways to Learn From Your Worst Enemies, Susan Krauss Whitbourne Ph.D., Psychology Today


Няма коментари към тази новина !

 
Още от : Биология
Всички текстове и изображения публикувани в OffNews.bg са собственост на "Офф Медия" АД и са под закрила на "Закона за авторското право и сродните им права". Използването и публикуването на част или цялото съдържание на сайта без разрешение на "Офф Медия" АД е забранено.