24 август 2019
Категории
  •  Космос
  •  Физика
  •  Науки за земята
  •  Биология
  •  Медицина
  •  Говорят медиците
  •  Математика
  •  Научни дискусии
  •  Разни
FACEBOOK

Докинс за войната между деца и родители

| ПОСЛЕДНА ПРОМЯНА 16 май 2015 в 09:4168860
Снимка: www.deluxebattery.com

В рамките на Софийския фестивал на науката, еволюционният биолог със световна слава, Ричард Докинс ще изнесе последната си лекция "По-странна, отколкото можем да предположим". Той стана известен с първата си книга "Себичният ген". Представяме ви още една глава от нея - "Битката на поколенията".

Единна валута за родителски грижи

Трудно може да се измисли някаква единна валута и да се оцени с нейна помощ всичките ресурси (храна или работно време), които родителите влагат в децата си.

Р. Трайверс през 1972 г. предлага концепцията за "родителския принос" (РП), който се определя като "всеки принос на родителя в отделния потомък, повишаващ шансовете на дадения потомък за оцеляване (а, следователно и на репродуктивния му успех) за сметка на възможностите на същия този родител да влага същите ресурси в друг потомък". РП се измерва в единици, като количеството майчино мляко, употребено от дадено дете, но не в литри, а в единици ущърб, нанесен на другите деца на същата майка. Ако, например майка има две деца, X и Y, и X изпива литър мляко, главната част от РП, която се състои от този литър, измерват в единици нараснала вероятност за гибел на Y заради това, че не е изпил точно този литър мляко. РП се измерва в единици понижена очаквана продължителност на живота на другите деца, вече родени или можещи да се родят в бъдеще.

РП не е идеална мярка, защото в него твърде силно се подчертава ролята на бащата и майката в сравнение с другите генетични връзки.

Може да се каже, че индивидът А повишава шансовете и за преживяването на индивида В за сметка на способностите на А да влага в други индивиди, в това число в самия себе си, при това, всеки принос се претегля в зависимост от съответния коефициент на роднинство. По този начин, приносът на дадена майка във всяко отделно дете в идеалния случай трябва да се измерва, отчитайки загубата, нанасяна върху очакваната продължителност на живота не само на другите деца, но също и племенници и т.н.

Има ли майката любимци

Няма никакви генетични причини, заради които майката трябва да има любимци. Нейният коефициент на роднинство с всички деца е еднакъв (1/2). Оптималната за нея стратегия се състои в това, равномерно да разпределя своя принос между максимален брой деца, които тя ще успее да отгледа докато самите те не станат способни да имат собствени деца. Но изглежда, на някои индивиди може в този смисъл да се направи по-голям залог, отколкото на другите.

В по-слабото прасенце има точно толкова майчински гени, колкото и у неговите по-цветущи събратя. Но очакваната продължителност на живота му е по-малка. С други думи: на него му е необходимо да получи от родителите повече, отколкото полагащата му се по справедливост част от общия принос, за да може да се сравнява със своите братя.

В зависимост от обстоятелствата майката може да спечели, ако се откаже да храни такова прасенце и разпредели целият му дял РВ между неговите братя и сестри. Освен това, може да окаже по-изгодно да нахрани с това прасе неговите братя и сестри или да го изяде самата тя, т.е. да го превърне в мляко.

Снимка: Pregon Agropecuario

Слабите прасета са частен случай. Можем да направим няколко по-общи предположения относно това, какво влияние може да окаже възрастта на детето на готовността на майката да влага в него енергия и ресурси. Ако майката има възможност свободно да избира, на кого от двете деца да спаси живота, знаейки при това, че другото неминуемо ще загине, тя следва да предпочете това, което е по-голямо - ако то загине тя ще загуби по-голяма част РП, отколкото, ако загине неговия по-млад брат. С други думи: ако спаси по-малкия брат, ще й се наложи още да довлага в него някакви ценни ресурси за да достигне възрастта на по-големия брат.

Но ако пред майката не стои такъв жесток избор - живот или смърт, то може би, следва да предпочете по-малкия син. Представете си, например, че тя трябва да реши, на кой да даде даден конкретен къс храна. По-големият брат все пак по-скоро може да си намери храна без чужда помощ. Затова, ако спре да го храни, той не е задължително да загине. А по-малкият, който е още твърде малък, за да си намери храна, вероятно ще загине, ако майка му даде храната на по-големия му брат.

Ето защо самките на млекопитаещите в някакъв момент прекратяват кърменето на децата си. В живота на детето настъпва време, когато на майката е по-изгодно да го лиши от своя ресурс (РП) и да го използва за бъдещите потомци.

Менопаузата

В тази светлина може да се обясни загадъчното явление, наречено менопауза - рязко прекратяване на функциите на половата система при жените, настъпващо в средната възраст.

Това вероятно, при нашите диви предци е ставало не твърде често, защото твърде малко жени са доживявали до средна възраст. Но именно разликата между рязкото изменение на живота при жените и постепенното угасване на способността за размножаване при мъжете навежда на мисълта, че в менопаузата има някаква генетична "преднамереност", че това е някаква "адаптация".

Когато жената достига възраст, при която средните шансове нейно дете да доживее до зрелост стават повече от два пъти по-ниски, отколкото у всеки неин внук на същата възраст, всеки ген, детерминиращ принос на ресурси във внуци, а не в деца, получава предимство. И макар такъв ген да има само в един от четири внука, а генът-съперник - в едно от две деца, той придобива по-голяма тежест от по-голямата очаквана продължителност на живота на внуците и в генофонда започва да преобладава генът на "алтруизма към внуците".

Жената не би могла да се посвети изцяло на внуците, ако продължаваше да има собствени деца. Следователно, гените детерминиращи загубата на репродуктивна способност в средна възраст, стават все по-многобройни, защото те се намират в телата на внуците, оцеляването на които се осигурява от алтруизма на бабите.

Малките са изнудвачи?

Използвайки нашата метафора за отделното животно като за машина за оцеляване, която се държи така, ако нейната "цел" е съхранение на своите гени, ние можем да говорим за конфликт между родители и деца, за битка на поколенията

Това е твърде ожесточена битка, в която нито една от страните не подбира никакви средства. Детето не трябва да изпуска нито една възможност да измошеничи. То може да се преструва, че е по-гладно, отколкото е всъщност, или че е по-малко, или даже че го заплашва по-голяма опасност, отколкото е в действителност. То е твърде малко и слабо, за да заплашва своите родители физически, но пуска в ход всички психологически средства, с каквито разполага: лъже, мошеничи, мами, използва всичко, което може, за свои цели, чак до там, че започва да наказва своите роднини по-силно, отколкото допуска това коефициента на неговото генетично родство с тях.

От своя страна родителите трябва да са готови за възможността за мошеничества и измама и да не им се поддават. Това, изглежда не е трудна задача. Ако родителят знае, че неговото дете е способно да излъже относно това, доколко е гладно, той може винаги да му дава определено количество храна и не повече, дори детето да продължи да реве.

А. Захави (А. Zahavi) изказал предположението за особено жестока форма на детски шантаж: детето вика с намерението да привлече хищници към гнездото. Той "казва": "Лисо, лисо, ела и ме вземи". Единственият начин да го накарат да замълчи е да му се даде да яде.

По този начин птичето получава повече храна, но за сметка на някакъв риск за себе си.

Тази безжалостна тактика по принцип е аналогична на тактиката на терорист, заплашващ да взриви самолета, на борда на който се намира и той самия, ако не му дадат откуп. Макар и със съмнителна роля в еволюцията, защото би могла да не се окаже изгодна за шантажиста, тя би могла да се оправдае, ако хищникът винаги отвлича от гнездото най-голямото пиленце.

В такъв случай на по-малкото пиленце би било изгодно да заплашва другите с това, че ще извика хищника, тъй като това не би представлявало сериозна опасност за него самия. Това е все едно, че поставя пистолет към главата на родния си брат вместо да заплашва, чв ще се застреля сам.

Снимка: LJWorld.com

Шантажът на кукувичето

Много по-правдоподобно е да се предположи, че тактиката на шантаж би могла да се окаже изгодна на пиленцата на кукувицата. Както е добре известно, самките на кукувицата снасят по едно яйце във всяко от няколко чужди гнезда, а след това ги предоставят на неволните им приемни родители, принадлежащи към съвършено друг вид, да отгледат кукувичето. Ако кукувичето започне да "вика" достатъчно високо, че да привлече хищниците, то може да загуби своя живот, но приемната му майка може да загуби много повече - възможно, четири от своите пиленца.

Всичко това на езика на гените означава следното.

Гените, детерминиращи гръмките викове, са станали по-многочислени в генофонда на кукувицата, тъй като тези гръмките викове повишават вероятността приемните родители да хранят кукувичетата. Причина за подобна реакция на приемните родители на виковете на кукувичетата е, че гените, детерминиращи тази реакция, са се разпространили в генофонда на вида, към който принадлежат приемните родители.

Снимка: McGregor

Разпространението на тези гени би било свързано с това, че отделните приемни родители, недаващи на кукувичетата допълнителна храна, отглеждат по-малко от своите собствени пиленца, отколкото тези родители, които дават допълнително количество храна на своите кукувичета. Това се случва затова, защото виковете на кукувичетата са привличали към техните гнезда хищници.

И макар че кукувичите гени, чиито носители не викат, привличайки хищниците да имат по-малък шанс да завършат своя жизнен път в стомаха на хищника, отколкото гените, детерминиращи викове, носителите на първите гени понасят по-големи загуби, защото те не получават допълнително храна.

Лястовичета-разбойници

Испанските учени Ф. Алварес (F. Alvarez), Л. Ариас де Рейна (L. Arias de Rеуnа) и X. Сегура (Н. Segura) описват много интересен случай. Те сложили в сврачи гнезда яйца и пиленца на кукувица и за сравнение яйца и пиленца от други видове, такива като лястовичката. В едно от сврачите гнезда те положили пиленца на лястовичка.

На следващия ден на земята под гнездото било открито едно от яйцата на свраката. Не било разбито, така че го отново го сложили в гнездото и започнали да наблюдават. Пиленцето на лястовичката действало точно така, както и пиленцето на кукувицата, т.е., намествайки яйцето на гърба си и задържайки го между крилата си, се примъква назад към края на гнездото и бута яйцето долу.

Как би могло такова поведение да възникне в генофонда на лястовичката в процеса на еволюцията? Това би трябвало да съответства на нещо в нормалния живот на тези птици.

Пиленцата на лястовичките обикновено никога не се оказват в гнездо на сврака. Може би това поведение да е някаква антикукувича адаптация, възникнала в процеса на еволюцията. Възниква и интересния въпрос: защо е трябвало яйцето на кукувицата да се изхвърля от пиленцата, а не от майката, на която това би било много по-лесно?

Същото възражение предизвиква и теорията, съгласно която изхвърлянето от гнездото на яйцата-запъртъци е един от обичайните елементи от поведението на пиленцата на лястовичката.

Това обстоятелство, че тази трудна и изискваща навик операция по изхвърляне на яйца се извършва от слабото и безпомощно пиленце на лястовичката, въпреки че възрастната лястовичка би го направила с лекота, ни навежда до заключението, че от нейна гледна точка точно това пиленце е способно на гадост.

Според Докинс, истинското обяснение няма никакво отношение към кукувиците. Може би, колкото и ужасно да ни се струва такова предположение, пиленцата на лястовичката правят същото едно на друго? Тъй като на първото излюпило се предстои да се конкурира за родителския принос с още неизлюпилите се братя и сестри, на него би било по-изгодно да започне живота си с изхвърляне от гнездото на едно от другите яйца.

Да допуснем, че аз съм майка-лястовичка и че от моя гледна точка оптималния брой на снесените яйца е равен на пет. Но ако аз съм пиленце на лястовичка, то оптималния брой може да бъде и по-малък брой яйца, при условие, че аз влизам в този брой. Майката разполага с определено количество родителски принос, който тя "иска" да разпредели равномерно между пет пиленца.

Обаче на всяко пиленце му се иска да получи повече от полагащия му се дял от една пета. За разлика от кукувицата, то не претендира за целия родителски принос, защото е свързан с останалите пиленца с роднинство. Но то иска да получи повече от 1/5. То иска да завладее 1/4, ако просто изхвърли от гнездото едно яйце или 1/3 - ако изхвърли още едно. В превод на езика на гените това би означавало, че генът на братоубийствата може да се разпространи в генофонда, защото той има 100%-тов шанс да се съдържа в тялото на братоубиеца и само 50%-тов - в тялото на неговата жертва.

Кой ще победи: родители или деца?

Докинс предлага такава невероятна хипотеза: жестокото поведение на кукувицата е само крайна проява на това, което може да стане във всяко семейство. Родните братя са по-тясно свързани един с друг, отколкото кукувичетата със своите "млечни" братя, но разликата не е качествена, а само количествена. Даже ако не можем да повярваме, че в процеса на еволюцията е възможно развитие на пряко братоубийство, несъмнено не е трудно да се представят много примери на не толкова откровен егоизъм. В такива случаи, като и в примера със сроковете за прекратяване на кърменето, има място реален сблъсък на интереси между родители и деца.

Кой все пак ще се окаже победител в тази битка на поколенията? Според Р. Александер родителят винаги побеждава. Същината на тезата му е: Генът, под действието на който едно дете прибира за себе си повече от това, което му се полага, за сметка на общия принос на родителите му за размножаването, може наистина да повиши шансовете на детето за оцеляване. Но когато самото дете стане родител, ще му се наложи да се разплаща за това, защото неговите собствени деца ще наследят този най-егоистичен ген и това ще понижи общия му репродуктивен успех. Ще пострада сам от собствените си коварни замисли и интриги. Затова такъв ген не може да има успех и родителите винаги ще излизат от конфликта победители.

Разсъжденията на Р. Александер изхождат от допускането на генетична асиметрия, която всъщност не съществува. Съществува само една единица, чиято гледна точка има значение за еволюцията и тази единица е егоистичният ген. Гените в телата младите ще се запазят чрез подбора, благодарение на способността им да надхитрят родителските тела; гените в родителските тела се запазват чрез подбора благодарение на способността им да надхитрят младите тела. Няма нищо парадоксално в това, че едни и същи гени последователно се намират отначало в тялото на детето, а после в родителското тяло.

Гените се подлагат на подбор по своята способност по най-добрия начин да използват наличните лостове на властта. Когато генът се намира в тялото на детето, неговите практически възможности се различават от тези, с които той разполага, намирайки в родителското тяло. Затова оптималната му тактика на двата стадия от жизнения цикъл на тялото му ще бъде различна.

Снимка: Whyte Museum of the Canadian Rockies

Някои пояснения

Тази глава, а също и следващата, в която се разглежда конфликта между брачните партньори, може да се стори ужасно цинична и да доведе до тежки размисли родители, предани на своите деца и един на друг. Но трябва да се подчертае, че говоря не за осъзнати мотиви. Никой няма предвид, че детето преднамерено и съзнателно мами своите родители заради наличието у него на егоистични гени. И когато се казва: "Детето не трябва да изпуска нито една възможност да мошеничи, лъже, мами, да използва всичко, което може, за собствените си цели", думата "трябва" се употребява от автора в особен смисъл.

Тук не се пропагандира подобно поведение като нравствено или желателно. Само се подчертава, че естественият подбор ще помага на деца, действащи по подобен начин и че затова можем да се сблъскаме с мошеничество и егоизъм в пределите на семейството.

Думите "детето трябва да мошеничества" означава, че гените, склоняващи детето към мошеничество, имат преимущество в генофонда. Единственият човешки морал, който може да се извлече, се състои в това, че трябва да учим нашите деца на алтруизъм, защото не трябва да очакваме, че той е част от тяхната биологична природа.


Препоръчани материали

Няма коментари към тази новина !

 
Още от : Биология
Всички текстове и изображения публикувани в OffNews.bg са собственост на "Офф Медия" АД и са под закрила на "Закона за авторското право и сродните им права". Използването и публикуването на част или цялото съдържание на сайта без разрешение на "Офф Медия" АД е забранено.