08 декември 2022
Категории
  •  Космос
  •  Физика
  •  Науки за земята
  •  Биология
  •  Медицина
  •  Математика
  •  Научни дискусии
  •  Разни
FACEBOOK

Наистина ли "иРНК ваксините се интегрират в нашата ДНК"?

| ПОСЛЕДНА ПРОМЯНА 10 март 2022 в 12:19 129600
Карикатура от 19 век по време на първите ваксинации срещу дребна шарка и страховете от последствията им.

Една от разпространените теории на конспирациите относно иРНК ваксините срещу COVID-19 е тази, че ваксините ще променят човешката ДНК. Напоследък тези страхове намериха нов тласък благодарение на едно противоречиво проучване на група изследователи от Университета Лунд, Швеция.

По този повод ви представяме отговора на нашия сътрудник от Ню Йорк Константин К. Чипев на въпроса "наистина ли иРНК ваксините се интегрират в нашата ДНК?"

Константин К. Чипев е физик по образование и молекулярен и клетъчен биолог по професия, PhD по биология (кандидат на биол. науки) от Университета Стони Брук в Ню Йорк, бивш сътрудник в Института по Молекулярна биология към БАН. От 1989 живее и работи в САЩ.

Антиваксерите са възбудени от съобщения в научните списания, че е възможно „замърсяване” на генома на пациенти, прекарали Ковид-19, с части от вируса SARS-CoV-2, които са обратно-транскрибирани (РНК-->ДНК) и включени в генома на клетките. Даже РНК ваксините можели да „влезнат” и се интегрират в геномната ДНК на клетъчното ядро. Преди докторите Чобанов и Мангъров да започнат да вземат „на въоръжение“ тези изследвания, е хубаво да се разясни за какво става дума.

Може ли SARS-CoV-2 вирусът да се “вмъкне” в нашата ДНК?

Първите сведения за това, че вирусът SARS-CoV-2, по-точно, негови фрагменти могат да се вмъкнат/ендогенизират/интегрират в човешки клетки, са от няколко изследвания през 2021г. Предполага се, че за това “интегриране” са отговорни ретротранспозоните LINE1*. Такъв резултат може да обясни, защо пациенти продължават да са положителни при PCR-тестове след като вирусът вече го няма у тях. Други автори оспорват тези резултати, тъй като не успяват да ги повторят/възпроизвеждат, и се смятат за артефакти.

LINE1   LINE1 ( long interspersed nuclear elements ), или L1, са най-разпространените ДНК-повтори в генома – повтарят се хиляди пъти и заемат около 17% от него. Повечето от тях са неактивни. Всеки е около 7000 нуклеотида дълъг. Малка част от тези повтори, около 80-100, имат ензимна активност – могат обратно да транскрибират РНК в ДНК и така могат да 'заселват“ генома на клетките с повторени последователности, правейки „преписи“ на себе си (LINE1) или на други транспозони (ALU, SINE).

За да могат да извършват това, те се транскрибират (синтезират РНК - копие на ДНК - червената нишка на схемата) в ядрото и минават в цитоплазмата.

Там по тях се синтезират чрез транслация няколко белтъка с различна активност ( 1.образуване на рибонуклеинов комплекс с РНК – РНП; 2. шаперон - водач на нуклеинови киселини – което помага за транспорта в клетъчното ядро; 3 - ензимни активности – ендонуклеаза (прави скъсване на геномната ДНК – малки червени триъгълничета в схемата по-долу) и обратна транскриптаза (reverse transcriptase – RT ). С този RT ензим (зеления белтък на схемата) от РНК се синтезира ДНК(в зелено), която се включва(интегрира) като ново копие (зелената нишка – new insert) в геномната ДНК.

Този механизъм се „използва“ предимно за „размножаване“ на самите L1, и на транспозоните (Аlu, SINE и др.) и много рядко някоя кодираща РНК от цитоплазмата може да бъде „пратена“ и интегрирана в геномната ДНК чрез действието на LINE1.

L1 в нашия геном не са активни и не произвеждат функциониращ ензим(обратна транскриптаза). Те предпочитат само своята РНК и не транскрибират обратно (РНК в ДНК) всяка РНК в клетката. L1 белтъците произвеждат по-малко от едно вмъкване(инсерция) в генома на не-ретротранспозонна РНК на всеки 2000 вмъквания на L1.

Основната статия предизвикала много спорове и противоречия е на група ръководена от известни учени от Уайтхед И-тута в MIT - Zhang, L.; Richards, A.; Barrasa, M.I.; Hughes, S.H.; Young, R.A.; Jaenisch, R. Reverse-transcribed SARS-CoV-2 RNA can integrate into the genome of cultured human cells.

Професор Джейниш (Jaenish) вляво и проф. Ричард Йънг (Richard Young) от Whitehead Institute, MIT

Според техните данни коронавирусът SARS-CoV-2 “отвлича” ретротранспозона LINE-1 (или L1) и го използва за своята обратна транскрипция - преписва се в форма на ДНК и се включва в генома на клетките. Използуват клетъчна линия с високо ниво на L1. Тоест, това не е нормална клетъчна култура.

Интегрирането на фрагменти от вируса в генома на клетките се установява чрез секвениране. Вирусни последователности се намират и в транскрипти на геномната ДНК от тъкани на пациенти. Това обикновено са фрагменти на вирусни последователности предимно от 3’-края на вирусния геном. От тях не може да се произведе инфекционен вирус (какъвто инфекциозния ХИВ).

Професор Джейниш подчертава:

“Най-голямото парче от вирусна ДНК, която намерихме е 5% от вирусния геном – 1600 bps (нуклеотида). Няма абсолютно никакъв начин да се направи инфекционен вирус от тези интегрирани последователности.“

Но кутията на Пандора е отворена за спекулации и пропаганда. Други учени повтарят експеримента с различни клетъчни култури и стигат до обратния резултат - няма интегриране вируса в генома, всичко е артефакт на експерименталната постановка.

Една от статиите с този обратен резултат е на Смитс и сътр. Smits et al., 2021, Cell Reports 36, 109530 No evidence of human genome integration of SARS-CoV-2 found by long-read DNA sequencing - ScienceDirect. Те секвенират инфектирани с вируса SARS-CoV-2 HEK293T клетки (това са обезсмъртени ембрионни бъбречни клетки).

Резултатите: 1. Не намират интегрирани в генома вирусни сегменти(интегранти); 2. намират L1 инсерти(интегранти), които носят следи от интеграцията в генома (тоест - машинарията на L1 по принцип работи); 3. намират една интеграция на хепатит Б вируса в чернодробна ракова тъкан(това е положителната контрола за метода; вирусната РНК има поли-А опашка необходима при обратното транскрибиране). На схемата отрицателният резултат е обозначен с червен Х. Авторите са показали, че е налице машинарията на L1 за обратна транскрипция на РНК в ДНК, и че това може да се установи с директно секвениране на геномната ДНК. Даже и да има интегриране на вирусни фрагменти това ще е много рядко явление.

Друго изследване е от лаборатория от Института в Ухан (Китай, да, това е същия, вероятно несправедливо печално известен, Институт) - стига до резултат подобен на този на Zhang и сътр.(първата разгледана работа по-горе) - (Yin Y, Liu X-z, He X and Zhou L-q (2021) Exogenous Coronavirus Interacts With Endogenous Retrotransposon in Human Cells. Front. Cell. Infect. Microbiol. 11:609160. doi: 10.3389/fcimb.2021.609160). Авторите показват,че заразени със SARS-CoV-2 белодробни клетки увеличават експресията на ретротранспозоните LINE1(или L1). Затова хора с високо ниво на L1, раково болни или възрастни хора, имат по-голям риск от симптоматични инфекции.

Изследването показва още, че това високо ниво на L1 се унаследява и епигенетично за по-дълъг период. Подобно на работата на Zhang китайците намират инвазия на вирусни фрагменти (от началото и края на вирусната РНК), които са “влезли” в геномната ДНК. Затова и те, подобно на групатa на Йънг и Джейниш, препоръчват пробите за PCR-тестовете да се избират в участъци от средата на вирусната РНК. Така, ще се разграничи сигнал вследствие вирусна зараза от интеграционни геномни сигнали, които нямат отношение със съществуване на вирусна инфекция.

Обратна транскрипция на РНК-ваксина?

Така стигаме до края на февруари 2022г., когато една шведска лаборатория (Маркус Алден (Markus Aldén) и сътр.) обяви сензационна находка - Пфайзер мРНК-ваксината може да се превърне в ДНК и да се интегрира в чернодробни клетки:Curr. Issues Mol. Biol. 2022, 44(3), 1115-1126; https://doi.org/10.3390/cimb44030073. Това влиза на пръв поглед в противоречие с официалното становище на CDC (Център за лекарствен Контрол), че мРНК на Ковид-19 ваксината не променя и не взаимодейства с нашата ДНК по никакъв начин. За първи път се твърди, че мРНК ваксина може да се превърне в ДНК ин витро в култура от човешки чернодробни клетки Huh7.

Авторите показват, че мРНК ваксината BNT162b2 се поема от клетките, и покачва експресията на LINE1 - РНК и белтъци и след около 6 часа се открива интегрирана в геномната ДНК. Последното се регистрира чрез PCR(полимеразна верижна реакция) на геномна ДНК изолирана от клетките като специфично се усилва (амплифицира) сигнала от областта (ампликона) от 444 нуклеотида, показани на схемата на мРНК ваксината:



Ваксината на Пфайзер и избраната област (444 нуклеотида) за детекция на интеграция в геномната ДНК на клетките.

На фигурата долу от статията на Маркус Алден се показва нивото на ретротранспозонната РНК LINE1 в клетките. Резултатите са от количествен PCR за експресията на LINE-1 РНК:

.
LINE-1 мРНК нива в Huh7 клетки третирани с ваксината BNT162b2 в различни концентрации- 0(Ctrl), 0.5(V1), 1 (V2), и 2 µg/mL (V3) за 6,24 и 48 часа. Количественият анализ е спрямо “домашните” гени GAPDH и ACTB.

Това е една много неубедителна фигура. В сравнение с контролата някакъв ефект на изменение на мРНК на LINE1 сe регистрира. Но той е с намаление (след 24 часа) и даже е по-слаб от контролата (клетки третирани без ваксина) - след 48 часа. Teзи разнопосочни разхвърляни резултати може да се пренебрегнат. Не може да се твърди с тези данни, че ваксината предизвика увеличение на експресията на ретротранспозонa LINE1, каквото например бе регистиррано в Уханската статия (цитирана по-горе), при третиране с целия вирус SARS-Cov-2, a не само с неговия шип (=аксината).

Това, което ни интересува са белтъците на LINE1. Te сa, които функционират, за да транскрибират обратно РНК в ДНК да я заведат в ядрото и да я интегрират в генома. Да погледнем нивото на един от белтъците кодирани от LINE1 - ORFf1:

Имунофлуоресценцията с антитела срещу LINE-1 белтъка ORF1p(в червено) на Huh7 клетки, третирани с различни количества мРНК ваксина BNT162b2 за 6 часа.В синьо е оцветена ДНК. Околичествени резултатите в целите клетки - b/, в цитоплазмата - c/ и в ядроto - d/.

Интензитетът на ORF1p -флуоресценцията (пропорционален на количеството на белтъка) не показва зависимост от количеството на ваксината. Данните пак са разхвърляни и съмнителни статистически. Отново не може убедително да се твърди, че присъствието на шипа на вируса (ваксината) индуцира ретротранспозона или пък увеличава LINE1 в клетъчните ядра.Но е безспорно, че поне един от белтъците на LINE1 присъства в клетките. Те са ракови клетки и имат сами по себе си високо ниво на LINE1.

Когато се изолира ДНК от клетките и се амплифицира с праймери (къси днк-последователности, с които се осъществява полимеразната верижна реакция PCR) от ваксината се получава ДНК продукт с правилната дължина 444 нуклеотиди и последователност, съвпадаща с тази на ваксината BNT162b2. Защо е избран за детекция такъв дълъг фрагмент не е ясно. Няма никакви следи от действия на ретротранспозона L1, каквито биха oстанали в края на интегрирания фрагмент. Необходимо е да се секвенира генома за да е по-убедителен резултата. Не е дадено пряко доказателство за интегриране на фрагмента от ваксината в геномната ДНК.
Продуктите на PCR sled 35 са пуснати на агарозен гел:

Агарозен гел с продуктите от амплификация на геномна ДНК с праймери (къси нуклеотидни последователности), избрани от последователността на ваксината. Секвенирането им показва идентичност със съответния участък от ваксината.

Критики към статията има и Рис Пари (Rhys Parry), постдокторант от Университета в Куинсланд, (автор на писмо, оспорващо резултатите на групата на Джейниш, разгледани по-горе). Заключението на Пари е, че обратно транскрибиране на ваксината и интегрирането й в генома не се подкрепя от данните в статията.

За справка - вижте дискусията Study by Lund University researchers didn’t show that COVID-19 mRNA vaccines change our DNA (Проучването на изследователи от университета в Лунд не показа, че ваксините с иРНК COVID-19 променят нашата ДНК).

Неизвестно защо не е правен количествен анализ (какъвто е възможен по принцип), за да се прецени колко често срещано е явлението, което стои зад тези геномни фрагменти. След 35 цикъла на амплификация PCR (35 милиарда пъти повторения на ДНК синтеза със специфичните праймери) артефактно може да се произведе фрагмент и без да е обратно транскрибиран.

Клетките Huh7 (изолирани от хепатокарцинома), които са третирани с ваксината не са нормални, а са трансформирани, така че техният геном в доста объркан. Не е правен експеримент с други по-нормални клетки, или с други участъци на ваксината. Например, ако се използва за контрола клетъчна линия, която няма LINE1, ще може да се покаже, че има участие на ретротранспозон и с това и обратна транскрипция. А ако в случай,че наистина мРНК на ваксината е интегрирана като ДНК в генома- това може да не е вреда, защото значи… доживотна ваксинация!

В заключение, посочените резултати показват, че има много редки явления на включване на части от SARS Cov-2 (макар,че и това не е общоприето, и се счита за артефакт), но не и, подобно на вируса ХИВ, който внедрен в ДНК и е способен да възпроизведе жизнен вирус. Така че, без паника! След милиарди ваксинации по целия свят, на никой не е порасъл ненужен грозен израстък, нито пък има други нежелани странични ефекти от ваксинирането.


Няма коментари към тази новина !

 
Още от : Биология
Всички текстове и изображения публикувани в OffNews.bg са собственост на "Офф Медия" АД и са под закрила на "Закона за авторското право и сродните им права". Използването и публикуването на част или цялото съдържание на сайта без разрешение на "Офф Медия" АД е забранено.