07 декември 2019
Категории
  •  Космос
  •  Физика
  •  Науки за земята
  •  Биология
  •  Медицина
  •  Говорят медиците
  •  Математика
  •  Научни дискусии
  •  Разни
FACEBOOK

Познават ли животните бабите и дядовците си?

| ПОСЛЕДНА ПРОМЯНА 12 март 2019 в 08:4332301
Снимка: Pixabay

Бабите и дядовците са почитани в много човешки общества. Но тези грижи за отглеждане на внуците изглеждат като изключително човешки черти.

Дали тези класически поведенчески модели на баби и дядовци наистина са ограничени до Homo sapiens?

Има ли животни, които познават бабите и дядовците си като хората?

За повечето видове на Земята отговорът е недвусмислен.

"Обикновено бабите и дядовците вече ги няма", когато се ражда животното, разказва Мирка Лахденпере (Mirkka Lahdenperä), биолог от Университета в Турку, Финландия.

Дори и животът на внуците да се припокрива с този на неговите баби и дядовци, повечето видове се разпръскват, за да избегнат конкуренцията за ресурси, така че шансовете да се натъкнат на баба или дядо са слаби.

Но има няколко забележителни изключения, главно сред бозайниците, които живеят в сплотени социални групи.

В книгата си "Социалното поведение на по-възрастните животни" (Johns Hopkins University Press, 2009), канадският зоолог Ан Иннис Даг (Anne Innis Dagg) описва стада от маймуни лангур в Индия, в които по-възрастните женски се смесват със своите дъщери и внуци. 

Бабите лангури имат определена функция: те агресивно защитават децата на групата срещу атаките от хора, кучета и съперничещи маймуни. Някои женски лангури дори полагат специални грижи за собствените си внуци и се намесват, когато играят твърде грубо с други млади.

Много видове китове също плуват в семейни стада, които включват и баби, и внуци. Според Даг в стадата кашалоти старите женски помагат в грижите за младите, докато майките им се гмуркат за храна.

Бабите косатки често водят своите стада и могат да живеят десетилетия след като са престанали да се размножават. (Най-старата известна косатка, наричана "Грани” (Бабчето) почина през 2016 г. на повече от 100 г. В статия от 2015 г. в списание Current Biology учените предполагат, че тези стари косатки помагат на потомците си да оцелеят в трудни времена, защото помнят добрите места, където може да се намери храна.

Стадото на слоновете също е матриархално. Малките обикновено се раждат в групи, водени от техните баби, които могат да живеят до около 80 години. Женските в стадото създават близки отношения помежду си, разказва Лахденпера и си помагат в отглеждането на потомството.

В едно проучване от 2016 г. в списание Scientific Reports Лахденпера се опита да определи дават ли бабите слоници някакво еволюционно предимство. Тя анализира данните от популация полудиви азиатски слонове, работещи за дървообработващата промишленост в Мианмар. Някои възрастни женски все още живеят в групи с майките си, но има и такива, които се преместват в други райони.

Лахденпера установи, че слончетата на младите майки е осем пъти по-вероятно да оцелеят, ако техните баби живеят близо до тях, отколкото ако не е така. Когато майките на слончетата са по-възрастни и по-опитни в отглеждането на бебета, този благотворен „бабин ефект“ изчезва, дори ако техните баби са все още наоколо, открива биологът.

Не е съвсем ясно как бабите слоници помагат на неопитните си дъщери, коментира Лахденпера за LiveScience.

Има непотвърдени свидетелства за случаи, в които кърмят своите внуци, но Лахденпера смята, че по-вероятното предимство е мъдростта, която бабата слоница е натрупала по време на дългия си живот. Например, ако слонче се затъне в кална яма, баба му може да му помогне по-успешно, отколкото майка му, защото е виждала подобни ситуации.

Снимка: Pinterest

Всъщност, най-много доказателства за ползите от бабите идват от бозайниците. Но през 2010 г. изследователи съобщават в Current Biology, че в колонии от листни въшки от вида Quadrartus yoshinomiyai по-възрастните женски защитават роднините си, след като са престанали да се размножават. И проучване от 2007 г. в списание Evolution установи, че по-възрастните женски птици от вида Acrocephalus sechellensis, сейшелски шаварчета понякога помагат на своите потомци да отглеждат пилетата си.

А какво да кажем за дядовците? Изследвания през последните десетилетия показват, че един жив дядо може да подобри психичното здраве на детето и други показатели за щастие, отбелязва Лахденпера. Но няма доказателства за това в животинското царство, казва тя.

Мъжките животни рядко се социализират със собственото си потомство, да не говорим за по-далечни потомци.

"Самците обикновено се фокусират върху производството на [повече] от собственото си поколение и не се грижат толкова много",  коментира Лахденпера.


Препоръчани материали
+ 3
- 0
Със сигурност съм наблюдавал бабешки грижи при домашни и полудомашни котки.
 
Още от : Биология
Всички текстове и изображения публикувани в OffNews.bg са собственост на "Офф Медия" АД и са под закрила на "Закона за авторското право и сродните им права". Използването и публикуването на част или цялото съдържание на сайта без разрешение на "Офф Медия" АД е забранено.