Вдъхновени от "Пътеводителя на галактическия стопаджия", изследователите от Jet Propulsion Laboratory (JPL) са разработили възможен начин да се пътешества в космоса с помощта на някакво небесно тяло, свързано с як харпун.

Идеята на пътуване от едно небесно тяло към друго не е нова. Предимствата са очевидни. Това значително ще намали времето за пътешествието и ще спести гориво. Но не е толкова лесно, пише Astronomy Now.

Галактическият стопаджия

При този подход, трябва да се изясни как безопасно може да се кацне на повърхността на небесен обект, а след това долетим до следващата дестинация. След това трябва да разберем как може да се излети от небесното тяло, за да се отиде на друго. Това не е лесен проблем, особено за малки космически обекти като астероиди и комети, които имат много ниска гравитация.

Концепцията на JPL, наречена "Пътешествие на автостоп с комета" (Comet Hitchhiker), може да помогне да се намери нов начин да се достигне орбитата и да извърши кацане върху комети и астероиди, като се използва кинетичната енергия на тези малки небесни тела.

Това пътуване изисква спазването на определени правила. В случая не може просто да повдигнем палец и да спрем колата на пътя. В този случай, вместо автомобил има обект, който се движи със главоломна скорост и той няма да спре на автостопаджията. Вместо палец, JPL предлага да се използва здраво въже с харпун в края.

На риболов за комети

Тази система е за многократна употреба и значително ще намали нуждата от гориво, за да влезе в орбита и да кацне. Но как може да стане захватът? Прелитайки близо до целта, космическият кораб може да размотае въже с харпун, който да се закачи за астероида или кометата. След това космическият кораб постепенно ще развие въжето, докато достигне скоростта на прихванатия обект.

Технологията наподобява риболов. Представете си, че сте на лодка в езеро с въдица и искате да хванете голяма риба. След като клъвне рибата, трябва леко да се освободи напрежението на въдицата, вместо да се държи кордата изпъната. През това време, лодката започва постепенно да се движи към рибата и в крайна сметка, скоростта на лодката се изравнява със скоростта на рибата. След това започва бавно навиване на кордата и рибата е уловена.

Щом скоростта на космическия кораб се изравни със скоростта на "рибата" (комета или астероид), може да се започне процесът на приземяване като бавно се навива въжето, постепенно приближавайки се към космическия обект. След кацането въжето се фиксира със специална спирачка. Когато трябва да се излети към друга дестинация, космическият кораб ще отпусне спирачката и развиващото се въже ще му даде необходимата скорост за полет.

Този вид автостоп може да се използва, за да посетят няколко места в астероидния пояс и пояса на Кайпер.

Какви са проблемите?  

Главният проблем е, че трябва да се създаде въже и харпун, които могат да издържат на такива скорости. Освен това е необходимо въжето да не се повреди при рязка смяна на скоростта (10 км в секунда) и от грапавината на самия астероид. Това ще изисква по-напреднали технологии, като например въглеродни нанотръби за въжето и може би диамантен харпун.

Изследователите от JPL използват компютърно моделиране, за да определят, доколкото е възможно това. Те са изчислили, че е необходимо да се направи захват със скорост от 1,5 км / сек. Това ще е възможно с материали като кевлар. Установена е също така оптималната дължина на въжето - 100-1000 км.

Следващите стъпки в тази концепция е симулация, в която учените ще се опитат да прихванат целта с харпун.