Ново изследване, на базата на данни от телескопа Nuclear Spectroscopic Telescope Array (NuSTAR) на НАСА и телескопа на Европейската от космическа агенция XMM-Newton, показва, че гигантските черни дупки, които се намират в центъра на галактиките, освен че поглъщат всяка материя, която се намира близо до тях, също така изхвърлят мощни потоци от заредени субатомни частици - явление, което е било прогнозирано, поне наблюдавано досега.
Авторите на новото изследване, водено от д-р Емануел Нардини от Университета Кийл във Великобритания, са наблюдавали пет пъти от 2013г. квазара PDS 456, разположен в южната половина на съзвездието Змия на разстояние 2,5 милиарда светлинни години.
Анализът на данните показва наличието на мощни звездни ветрове, които, изследователите предполагат, може от една страна да препятстват по-нататъшното "захранване" на черната дупка, а от друга страна - да разредят акреционния диск на черната дупка като бъде "издухан" почти целия газ и прах, което значително намалява скоростта на звездообразуване в галактиката.
"Ние предполагахме, че черните дупки влияят на процеса на растежа на галактиките. Познавайки скоростта, формата и размера на тези ветрове, ще можем да определим колко силно е влиянието им" - заяви пред журналисти проф. Фиона Харисън (Fiona Harrison) от Калифорнийския Технически Институт, ръководител на проекта NuSTAR.
Събирането на тези данни е възможно благодарение на два телескопа, XMM-Newton в орбита между Земята и Луната и NuSTAR в ниската околоземна орбита. Двата телескопа записват едновременно различни по дължина светлинни вълни, които се излъчват от далечната им цел, PDS 456. NuSTAR регистрира високо енергийни рентгенови лъчи, а XMM-Newton в ниско енергийни такива.
Телескопът в ниската орбита на Земята вече е засякъл ветрове, които астрономите знаят, че духат от PDS 456 към нашата планета, заради железните атоми, които блокират рентгеновото излъчване по характерен начин. Благодарение на това учените са успели да изчислят, още че вятърът се е движил със скорост една трета от тази на светлината.
Използвайки данните на рентгеновите космически телескопи XMM-Newton и NuSTAR, учените са успели да потвърдят, че свръхмасивните черни дупки всъщност отделят част от "погълнатата" звездна материя, прах и газ под формата на облак от горещ газ. Тези облаци, съдейки по разпределението на йонизирани железни атоми, образуват перфектна сфера около черната дупка и постепенно се разпространяват в околното пространство.
Така доскоро си представяха астрофизиците изхвърлянето на материя от черните дупки.
Получените резултати са неочаквано откритие за астрономите, тъй като досега се е смятало, че квазарите излъчват тесни струи от материя (джетове), ускорени до релативистични скорости по продължение на полюсите, а не под формата на сфера. Изчисленията на Харисън и колегите й показват, че такова изхвърляне на материя от свръхмасивната черна дупка забавя формирането на нови звезди по-бързо, отколкото се предполагаше преди. Това може да обясни факта защо в много галактики образуването на нови звезди е много бавно или напълно прекратено.
Квазарът PDS 456 излъчва всяка година около десет пъти масата на нашето слънце заедно с около трилион пъти повече енергия отколкото нашата звезда излъчва.
Тези количества, както и формата на вятъра, показват, че PDS 456 е имал доста силно въздействие върху обкръжаващата го галактика. Много е вероятно такъв да е случаят и с други гигантски черни дупки, включително Sagittarius A, черната дупка в центъра на нашия Млечен път.
PDS 456 е изключително активен и по-скоро прилича на древните квазари, които са съществували в зората на Вселената, отколкото на сравнително тихите свръхмасивни черни дупки на същото разстояние от Земята. Това свойство на PDS 456 за дълго време привлича вниманието на астрофизиците, проследяващи историята на еволюцията на галактиките.
"За един астроном шансът да изучава PDS 456 е почти същият, както за палеонтолога възможността да види и докосне жив динозавър. Ние успяхме да проучим физичните свойства на тази важна част от галактиките и да открием маса малки детайли, които не могат да се видят в древните черни дупки, които живеят в "ерата на квазарите,"" - каза Даниел Стърн (Daniel Stern) от Лабораторията за реактивно движение на НАСА.
Гароне 
