14 октомври 2019
Категории
  •  Космос
  •  Физика
  •  Науки за земята
  •  Биология
  •  Медицина
  •  Говорят медиците
  •  Математика
  •  Научни дискусии
  •  Разни
FACEBOOK

Тази нощ Земята е най-далече от Слънцето за 2019 г. Честит афелий!

| ПОСЛЕДНА ПРОМЯНА 04 юли 2019 в 07:0056911
Земята, видяна от мисия на Аполо 11, юли 1969 г. Кредит: NASA

Тази нощ, в малките часове на 5 юли Земята ще премине през точката си на афелий - най-отдалечената си позиция от Слънцето на своята орбита.

Това ще се случи в 01:10 българско време.

Нашата планета се движи по елиптична орбита и днес ще бъде най-далече от Слънцето - на разстояние 152 104 285 км.

Това означава, че на този ден Слънцето ще има най-малък видим размер. В афелий Земята е с около 5 милиона километра по-далеч от Слънцето, отколкото в перихелий, когато слънчевият диаметър е малко по-голям, отколкото в афелий като разликата е незабележима за човешкото око.

Видимите размери на Слънцето и Луната са изобразени в мащаб. Слънцето е около 400 пъти диаметъра на Луната. Но също така е ~ 400 пъти по-далеч, така че техните видими от Земята размери, са приблизително еднакви. Тъй като Земята и Луната имат елиптични орбити, видимият размер варира леко. Видимият диаметър на Слънцето се променя от 31' 36" до 32' 42", докато Луната се променя малко повече - между 29' 26" и 33' 30". Горната половина на тази диаграма изобразява видимия размер на Слънцето, когато Земята е в афелий (най-далеч от Слънцето) и Луната е в апогей (най-далеч от Земята). Долната половина изобразява съответно перихелий и перигей.Кредит: Wikimedia Commons

Формата на орбитата на Земята варира поради гравитационните влияния на други обекти, особено на Луната.

Приблизително на всеки 100 000 години орбиталният път на Земята се променя от почти кръгообразен до елиптичен. Разликата на орбиталната форма на Земята от перфектен кръг се нарича ексцентричност. Ако ексцентричността има стойност 0, то тя е кръгова орбита, докато стойностите между 0 и 1 описват елиптична орбита.

Понастоящем Земята преминава през перихелий около 3 януари, а през афелий - около 4 юли - ден-два преди или след тази дата. През 2020 г. например перихелият е на 5 януари. а афелият - на 4 юли.

Датите, на които Земята достига крайните точки на орбитата си, не са фиксирани поради измененията в ексцентричността й. През 1246 г. декемврийското слънцестоене е било на същия ден, когато Земята достига перихелия си. Оттогава, датите на перихелий и афелий са се преместват по един ден на всеки 58 години. В краткосрочен план датите могат да варират до 2 дни между годините.

Според изчисленията на астрономите през 6430 г., тоест след около 4 хиляди години, времето на перихелия и на мартенското равноденствие ще съвпадне.

Какво причинява сезоните?

Съществува заблудата, че сезоните на Земята се променят заради различното разстояние на нашата планета от Слънцето. Тоест, колкото по-далече от Слънцето е Земята, толкова е по-студено и би трябвало да е зима. Но сега е юли и е лято и фактът, че Земята преминава през най-отдалечената точка от своята орбита, не е свързан със сезоните.

Причината за промяната на сезоните е наклонът на земната ос спрямо равнината на въртенето на Земята около Слънцето. В наше време оста на планетата образува ъгъл от 66,56° с орбиталната равнина.

В периода между пролетното и есенното равноденствие поради наклона на земната ос Северното полукълбо е изложено към Слънцето през по-голямата част от денонощието, така че северните ширини получават повече топлина и светлина, отколкото Южното, където е точно обратното. Там е зима, дните стават по-къси, а позицията на слънцето в средата на деня е по-ниска, отколкото в Северното полукълбо, където по това време е лятото. Шест месеца по-късно Земята преминава в противоположната точка на своята орбита. Наклонът на оста остава един и същ, така че сега Южното полукълбо е обърнато към Слънцето през по-голямата част от денонощието, дни са по-дълги, слънцето по обяд е по-ниско и отдава по-малко топлина и светлина. По това време в Северното полукълбо е зима.

Тъй като нашата планета сега е най-отдалечена от слънцето по своята елиптична орбита според закона на Кеплер тя ще се движи по-бавно, отколкото след половин година. Скоростта на Земята в перихелий е 30,27 км/сек., а в афвлий - 29,27 км/сек.

Това означава, че астрономическото лято (времето от лятното слънцестоене до есенното равноденствие) продължава по-дълго в Северното полукълбо, отколкото зимата с цели пет дни.

Така че в Северното полукълбо есента продължава около 89.8 дни, зимата - 89, пролетта - 92.8, лятото - 93.6. В Южното полукълбо, съответно, 92.8, 93.6, 89.8 и 89 дни.

Кредит: Wallpaper Studio 10

Думите перихелий и Афелий (Perihelion и Aphelion) идват от древногръцки, където "пери" означава близо, "апо" означава далеч, а Хелиос се нарича древногръцкият бог на Слънцето. Те се използват в астрономията като се отнасят до най-близките и най-отдалечени точки на орбитите на всеки обект, който се върти около Слънцето.

Подобно на земната орбита около Слънцето, траекторията на Луната около Земята също е елиптична. Точката в орбитата на нашия естествен спътник, която е най-близо до Земята, се нарича перигей, а най-отдалечената от Земята точка е известна като апогей. В случая бог Фелиос е замествен с богинята на Земята - Гея.

Заедно двете точки на най-малко или най-голямо разстояние на небесен обект в орбита около друго астрономическо тяло се наричат апсида.


Препоръчани материали
+ 3
- 0
Афелий - и пак е адска жега. Пълно безобразие.
 
Още от : Космология
Всички текстове и изображения публикувани в OffNews.bg са собственост на "Офф Медия" АД и са под закрила на "Закона за авторското право и сродните им права". Използването и публикуването на част или цялото съдържание на сайта без разрешение на "Офф Медия" АД е забранено.