Няма лед за разбиване за ледоразбивачите в Арктика

По време на скорошна мисия в близост до арктическия архипелаг Свалбард, норвежкият ледоразбивач за брегова охрана попада на необичайни зимни условия, обхващащи площ от 800 кв. морски мили от района на Северния полюс, разказва онлайн изданието на списание Discover.

В открито море

По това време на годината ледът сковава северните и източните брегове на Свалбард. Но не и тази година. Мощният ледоразбивач KV Svalbard с дължина 104 м и тегло 6 375 тона не намира лед за разбиване, докладва Одвар Ларсен, главният инженер на ледоразбивача по време на 10-тата Арктическа конференция (Arctic Frontiers conference) в Трюмсо в Норвегия на 24 януари 2016 г.

Ларсен разказва, че е станал свидетел на “големите промени” в Арктика по време на близо 25-те години, които е прекарал в открито море. Освен че площта на арктическия лед намалява, "по-голямата част от леда, на който се натъкваме днес, е млад – само на една година".

В миналото по-дебелият многогодишен лед е бил доминиращ, включително старият лед на възраст повече от девет години. Днес най-старият лед е почти изчезнал.

Можете да видите как арктическият стар лед изчезва буквално пред очите ви на анимацията, която е дадена по-долу:

Липсата на лед около Свалбард тази зима, за която разказват Одвар Ларсен и неговият екип, не е просто дребна географска аномалия.  С 301,000 квадратни мили под средната за един по-дълъг период време площта на арктическия лед през декември е четвъртата най-ниска за месеца според сателитните сведения. За да добиете представа колко под средното ниво е това - 301,000 квадратни мили е почти площта на Калифорния, Орегон и Вашингтон, взети заедно.

От декември условията не са се подобрили. Всъщност площта на арктическия лед в момента е на рекордно ниско ниво за този период от годината:

^{Поредицата площи на арктическия лед за месеците от октомври до февруари, показващи в дългосрочна перспектива средните му нива за 2011/2012г. и какви са  условията досега за 2015/2016г. са показани със синя линия.  Забележете, че площта на леда има тенденцията да намалява в сравнение с 2011/2012, която продължава до достигането на рекордно ниски нива. (Източник: NSIDC)}

Откакто е започнало сателитното наблюдение през 1979, площта на арктическия лед намалява със скорост от 3.4 % на десетилетие.

Това е през зимата, когато регионът е типично скован от полярен студ. През септември, когато арктическият лед достига най-ниската си годишна площ, след сравнително топлите летни месеци, намаляването на площта е дори по-интензивно – 13.4 % на десетилетие.

^{Частичен лед край Бафинова Земя между Гренландия и Канада, заснет от 35,000 фута от търговски самолет през 29 януари 2015г. (iPhone photo: © Tom Yulsman)}

Намаляването на арктичния лед е просто едно от следствията от човешката дейност върху климата на Земята. Общият му обем е другото следствие – и той също намалява в дългосрочна перспектива.

Ако обръщате твърде много внимание на събирачите на откъслечни данни (data cherrypickers), които целят да омаловажат ефекта на глобалното затопляне, ще чуете друга история. Но пълната информация, документирана от личните преживявания на мореплаватели като Одвар Ларсен и други, показват убедително, че арктичният лед продължава да намалява.

При наличието на топлинна енергия, която се трупа в природните системи на Земята от парниковите газовите емисии, не можем да очакваме нещо по-различно. В края на краищата това си е чиста физика.

Нещо повече, цели 90% от топлинната енергия, която нашите дейности генерират, отива във океаните. За колко енергия говорим? 

За да помогне на участниците в Конференцията за арктическите граници (Arctic Frontiers) да се съсредоточат над този въпрос, един геофизик от Обсерваторията на Ламонт-Дохърти на Колумбийския Университет излиза с озадачаващо сравнение. Цитирайки скорошно проучване, Питър Шлосър (Peter Schlosser) отбелязва, че от 1997 топлинната енергия, която отива във океаните, се равнява на една атомна бомба като тази, пусната над Хирошима, бомба, която избухва на всяка секунда в продължение на 75 години.

Резултатът - все "по-синя Арктика", чиито дълбоки води, сравнени с белите ледове, подпомагат увеличаването на затоплянето в далечния север дори още повече. А това на свой ред ще води до такива екстремни явления като рекордно ниските зимни температури, на които части от американските щати стават свидетели през последните години.

По време на своето изказване на конференцията водещ учен на НАСА – Елън Стофан (Ellen Stofan) – обяснява процеса по следния начин: "Като остава повече океан, дълбоката вода поглъща повече топлина и тази топлина се изпомпва обратно в климатичната система като добавена енергия". Този процес на увеличаване на водната повърхност в Арктика, добавя тя, може да е причина за екстремните метеорологични явления, които се срещат в последно време.

Връзката между свиването на арктическия лед, увеличаването на водната повърхност в района на Арктика и екстремният климат се поддържа от едно изследване, проведено от Дженифър Франсис (Jennifer Francis) от Университета Рутгерс (Rutgers University), включващо писмен доклад, публикуван през миналия юни. Ето каква е теоретичната връзка:  

Непропорционалното затопляне, което става в Арктика, е отслабило разликата в температурата между ниските и високите географски ширини, причинявайки колебания за по-продължителни периоди от време. 

^{Анимацията на НАСА показва как колебанията, които възникват в полярното течение, образуват върхове и спадове. Арктическото затопляне може би е причина тези тенденции да стават все по-ясно изразени и оттам може би еа причина за проявленията на екстремно метеорологично време. (Източник: НАСА)}

На топлинните гребени идват от юг, а браздите между вълните са студените фронтове проникващи от север. И в двата случая продължаващите колебания имат тенденцията да причиняват тези климатични особености и да стават все по-продължителни.

"Липсата особен напредък по отношение на овладяване на проблема с парниковия ефект, топенето на арктическите ледове ще продължи да поражда екстремно време, причинено от задържалите се по-дълго метеорологични условия”, заключават Франсис и нейния колега в свой скорошен доклад.

Това е интригуваща теория. Но е също така обект на ожесточен научен дебат.

^{Морски зоопланктон, живеещ в и под леда: Calanus glacialis. (Allison Bailey / Norwegian Polar Institute)}

Намаляващият лед причинява и други промени в Арктика, включително засягащи този изненадващо бликащ от живот район с биологични видове, процъфтяващи при тези наистина сурови природни условия. Тези видове включват едноклетъчни водорасли, които живеят под и дори в леда, и зоопланктон от дребни ракообразни, който се храни с тези организми.  Със смаляването на замръзналата мантия над водите на Северния полюс, "изобилието и разнообразието на организми, живеещи под леда в Арктика намалява", отбелязва Жан-Гунар Уинтър (Jan-Gunnar Winther), директор на норвежкия Полярен институт.

Дори с намаляването на някои видове в основата на хранителната верига, изследванията показват, че по-топлите арктически води примамват рибата все по на север. И те не са единствени.

На борда на KV Svalbard, командирът на норвежката брегова охрана, Свере Нурдал Енгенес (Sverre Nordahl Engeness), отбелязва, че рибарите също се устремяват на север във все по-синята Арктика. Към тях се присъединяват кораби, които пътуват през Северния морски път и плавателни съдове, предназначени за нефтени и газови проучвания и производство.

“Това засяга начина, по който норвежката брегова охрана оперира в района на Арктика,” съобщава Енгенес. “Сега трябва да действаме в по-широки граници ” - за претърсване на района и за спасителни операции като защитаваме природната среда от незаконна риболовна дейност и също така като защитаваме суверенните интереси на Норвегия.

Не само мореплавателите от норвежкия KV Svalbard са станали свидетели на тези климатичните промени. Адмирал Робърт Дж. Пап Младши, пенсиониран командир от щатската брегова охрана, също пряко ги е преживял. Арктическият океан сега “се отваря ” за икономически дейности. “Ще бъдем ли готови?,” пита Адмирал Пап, понастоящем специален представител на САЩ за Арктическия регион. Самият той е станал свидетел от началото на кариерата си в открито море преди 40 години. Ето какво споделя той:

През 1975, първата ми служба беше на един малък кораб към бреговата охрана, акостирал в родното му пристанище в Адак, Аляска и Алеутските острови. . . Нашият район беше Берингово море, Арктическия океан, и залива на Аляска. Като за млад мореплавател и човек, стремящ се да стане корабен капитан, нямаше по-добро място за обучение, защото станах свидетел на най-суровото климатично време на Земята в рамките на сравнително дълъг период от време.

Има климатични явления в Берингово море, продължаващи със седмици наред, които са понякога на ниво, което може да се нарече ураганно, ако бяха на Карибите. Освен това, на Карибите ураганът преминава до 48 часа и приключва. В Берингово море това може да трае седмици.

Адмирал Пап е преминал през много сурово време, докато е служил в бреговата охрана през 70-те години:

През юли 1976 прекосих Арктическия кръг за първи път през Беринговия проток. Натъкнахме се на лед, през който не можехме да преминем. Най-накрая завихме отстрани, за да избегнем увреждането на кораба, защото ледът беше ужасен.

Той обобщава нещата така:

През 1976г., летях на хеликоптер и имаше лед, докъдето ти стига погледът. През 2010г. летях със самолет над Гълфстрийм до същото място по същото време на годината и не се виждаше никакъв лед в протежение на може би поне 100 мили.

Това, което видях през 1976г., тогава беше нормално. Онова, което видях през 2010г. беше новото нормално.

Казвам ви това, което вече знам. Ледът се губи. Но за мен това е драматичен пример, доколко са се променили нещата по време на моята 40-годишна кариера и това е сигнал за тревога, за да се подготвят Съединените щати за разширяващата се дейност в района на Арктика.

За повечето хора 40 години е доста дълъг период от време. Но през очите на един от водещите учени на НАСА Елън Стофън (Ellen Stofan) това е само миг:

Като геолог смятам, че бързите неща се случват във времевия мащаб между 10 и 20 милиона години. Темпът на промените в Арктическия район е обезпокоителен. Тъй като учените не са свикнали на толкова бързи промени...Това е предупреждение на най-страшните ефекти на климатичните промени, които са в ход.

Още по темата

25/01/2016

Земята

По-топлият свят може да носи повече сняг

28/12/2015

Земята

Защо тази зима е толкова топла

27/01/2017

Земята

Как глобалното затопляне води до студени зими

02/11/2015

Земята

НАСА: Ледовете на Антарктика нарастват, а не намаляват