27 ноември 2021
Категории
  •  Космос
  •  Физика
  •  Науки за земята
  •  Биология
  •  Медицина
  •  Математика
  •  Научни дискусии
  •  Разни
FACEBOOK

Древно хетско светилище отразява представите на хората за космоса (видео)

| ПОСЛЕДНА ПРОМЯНА 18 юни 2021 в 00:00 73520
Von Klaus-Peter Simon - Eigenes Werk, CC BY 3.0, Wikimedia Commons

Светилището Язълъкая, построено преди повече от три хиляди години на територията на съвременна Турция, може би е символично отражение на космоса. Учените предполагат, че хетите са го построили, за да покажат как според тях функционират Вселената и природните цикли.

Язълъкая е светилище на открито и едно от най-важните свещени места за хетите, намиращо близо до град Хатуша, столицата на Хетското царство.

Руините му се намират в Турция, близо до съвременното село Богазкале.

Естествените скални камери A и B, които са отворени на върха от светилището, имат височина на стените от два до дванадесет метра. Пред двете камери са разположени храмоподобни сгради, от които са запазени само основите на стените. На лявата стена на камера А може да се види впечатляващ барелеф на процесия от мъжки и женските божества на хетския пантеон. Тази странична камера е най-старата част от цялото светилище, датираща от времето преди управлението на великия цар Тудхалия IV. Светилището е било възстановявано няколко пъти до края на Хетското царство, когато на входа на камерата са изсечени фигури на демони с лъвски глави.

По времето на Хетската империя мястото е било сцена на ритуални действия, чието съдържание все още не е ясно.

Каква е била функцията на светилището

В Язълъкая са намерени предмети от ранната бронзова епоха, третото хилядолетие пр. н. е. , но няма данни за каквото и да било използване на района като култово място през този период. Въз основа на многобройни находки от хетска керамика, както и на стената пред камерите, се предполага, че светилището се е използвало от около 15 век пр.н.е. за срещи на култовата общност. През 13 век пр.н.е. се предполага, че са създадени барелефи на цар Тудхалия IV.

Скален барелеф в Камера В, изобразяваща бог Шарума и цар Тудхалия IV, датирана около 1250-1220 г. пр. н. е. Кредит: Klaus-Peter Simon (CC BY 3.0), Wikimedia Commons

Според археолога Юрген Зеехер (Jürgen Seeher) от Германския археологичен институт (DAI), ръководил разкопките в Хатуша до 2006 г., Язълъкая представлява „храм на бога на времето, където всички богове се обединяват всяка година за Новогодишния и пролетния празник“. На този новогодишен фестивал, на който царят потвърждава властта си по едно и също време, вероятно са се провеждали шествия до Язълъкая от големия храм в Хатуша, който е бил използван за поклонение на бога на времето. Въпреки изобилието от глинени плочки, намерени в града, не е намерена пряка препратка към светилището, така че името на обекта по това време не е известно и  за точната функция на обекта може само да се гадае.

Шествие на дванадесетте подземни богове в зала В. Кредит: Klaus-Peter Simon (CC BY 3.0), Wikimedia Commons

Древен календар

През 2019 г. археологът и астроном Рита Гаучи (Rita Gautschy) и геоархеологът Еберхард Зангер (Eberhard Zangger) публикуват теория, според която скалното светилище има календарна функция. Съответно, дванадесетте подземни богове в камера А представляват дванадесетте лунни месеца в годината. Следващите 30 мъжки богове в процесията вляво представляват 30-те дни на лунния месец, докато 19-те женски богини отдясно представляват 19-те години, съответстващи на цикъла на Метон, период от време, в който слънчевата и лунната години се подравняват. Също така в някои аспекти на архитектурата на верандите, особено тяхната ориентация, изследователите виждат астрономическо значение. Според тях същото важи и за някои от сградите в столицата Хатуша.

Сега екипът разглежда по-детайлно релефа и предполага какво биха могли да означават за хетите тези изображения.

Подробности за проучването са публикувани в Journal of Skyscape Archaeology.

Основна сцена в Камера А, рисунка на Чарлз Тексие. Кредит: Wikimedia Commons

Вероятно изображенията в Язълъкая символично изобразяват подземния свят, земята и небето, както и природните цикли. Така че според учените хетите са обособили незалязващите (циркумполярни) звезди, които никога не падат под хоризонта, в отделна група божества. 

„Те са имали определена представа как се е случило творението“, разказва Зангер. Според него хетите са си представяли, че светът започва в хаос, който се организира в три нива: „подземният свят, а след това земята, по която вървим, и след това небето“.

Като част от това Зангер обяснява, че хетите са  обръщали ососбено внимание на циркумполярните звезди, които никога не потъват под хоризонта. Той твърди, че една определена група божества в Язълъкая представя циркумполярните звезди. „Има подобни образи в Египет“, казва той, а хетите са били повлияни от много съседни общества, включително Египет. Други релефи може да имат връзки със земята и подземния свят.

Вторият аспект на хетската космология е „повтарящо се обновяване на живота“, разказва Зангер, "например денят идва след нощта, тъмната луна се превръща в пълнолуние, а зимата става лято. Календарните релефи отразяват този цикличен възглед за природата, твърди той.

Рисунка на шествието от  Чарлз Тексие. Кредит: Wikimedia Commons

"Предполагаме, че светилището в своята цялост представлява символичен образ на космоса, включително неговите статични нива (земя, небе, подземен свят) и цикличните процеси на обновяване и прераждане (ден/нощ, лунни фази, лято/зима). Статичните нива и небесните цикличности са подчертани в светилището - всеки отделен релеф е свързан с тази система. Ние интерпретираме централния панел с върховните божества, в най-северния край на Камера А, като препратка към северните звезди, циркумполярната сфера и световната ос. Камера Б изглежда символизира подземния свят", обясняват изследователите.

Релефите на божествата в Камера А могат да бъдат подредени в групи, свързани с астрономическите принципи: 12 лунни месеца, 30 дни от лунния месец, климатична група и 19 годишни цикъла. Кредит: Luwian Studies.

„Като идея това не е пресилено“, коментира Ефросини Буцикас (Efrosyni Boutsikas) от Кентския университет в Кентърбъри, Великобритания. Други култури,  от близката Месопотамия до далечната Мезоамерика, също използват религиозни паметници, за да свържат земния живот с по-голямото - като отразят своите наблюдения и идеи за устройството на Вселената. „Очевидно това има смисъл, защото точно това прави религията. Тя се занимава  и с мястото на хората в света“, отбелязва Буцикас. Но все пак обръща внимание , че много от интерпретациите на екипа на изображенията не се основават на хетски текстове, които казват малко за астрономията. Вместо това изследователите често са използвали текстове от месопотамските общества, които са повлияли на хетите, но все пак са били и различни. Тя смята, че доказателствата биха били по-силни, ако подобни връзки между боговете и астрономията могат да бъдат намерени в други хетски сайтове.

Справка: Celestial Aspects of Hittite Religion, Part 2
Cosmic Symbolism at Yazilikaya
Eberhard Zangger, E.C. Krupp, Serkan Demirel, Rita Gautschy
DOI: https://doi.org/10.1558/jsa.17829

Източник: 3200-year-old shrine in Turkey may be an ancient view of the cosmos, New Scientist


Няма коментари към тази новина !

 
Още от : Новини
Всички текстове и изображения публикувани в OffNews.bg са собственост на "Офф Медия" АД и са под закрила на "Закона за авторското право и сродните им права". Използването и публикуването на част или цялото съдържание на сайта без разрешение на "Офф Медия" АД е забранено.