Разчетен е надпис върху каменна плоча на 3200 години, който разказва за троянски принц и който е от загадъчните морски народи, обявиха археолози вчера, 7 октомври, съобщи Live Science.
Каменният надпис, дълъг 29 метра, описва възхода на мощно царство, наречено Мира, което започна военна кампания, водено от принц на име Муксус от Троя.
Надписът е изсечен на древен език, наречен лувийски, който само няколко учени, не повече от 20, според някои оценки, могат да четат днес. Сред тези учени са Еберхард Зангер (Eberhard Zangger), геоархеолог, който е председател на фондация за лувийски изследвания и независимият холандски учен Фред Вадхаузен (Fred Woudhuizen), който сега е разчел копие от надписа. (Интересен момент в биографията на Вадхаузен е, че 90-91 година е ръководил екип по разкопки в тракийското селище от късния бронз край с. Дядово, България.)
Те ще публикуват своите констатации в декемврийския брой на списание Proceedings of the Dutch Archaeological and Historical Society. Зангер също публикува подробности за новата дешифровка на надписа в книга на немски език, наречена "Die Luwier und der Trojanische Krieg – Eine Forschungsgeschichte," (Orell Füssli, 2017), която излезе вчера, 7 октомври.
Ако надписът е автентичен, той ще хвърли светлина върху един период, когато съюз на народи, които съвременните учени понякога наричат "морските хора" или "морските народи", разрушават градове и цивилизации в Близкия изток, твърдят учените. Царството Мира, което се включва в тази военна кампания, очевидно е било част от съюза на тези морски народи и участва в нападенията.
Известният релеф в Мединет Хабу показва сцена на морска битка с изображения на кораби морските хора и техните въоръжения.
Троянската война?
Надписът разказва за това как цар Купантакурунтас (Kupantakuruntas) управлява царство, наречено Мира, разположено на територията на днешна Западна Турция. Мира контролира Троя, според надписа. Той описва троянския принц Муксус, педвождащ военноморска експедиция, с която успява да покори Ашкелон, разположен в съвременен Израел, както и да изгради там крепост.
Надписът дава подробности от пътя на цар Купантакурунтас към престола на Мира: Баща му, цар Машуитас (Mashuittas), поема контрола на Троя, след като троянски цар на име Валмус (Walmus) е свален от власт. Скоро след това, цар Машуитас възстановява Валмус на троянския трон в замяна на верността си към Мира, се казва в надписа.
Купантакурунтас става цар на Мира след смъртта на баща си. След това поема контрола над Троя, въпреки че не е бил истинският цар на Троя. В надписа Купантакурунтас описва себе си като пазител на Троя, умолявайки бъдещите управници на Троя да "пазят Вилуса [Wilusa - древно име на Троя] (като) великият цар (на) Мира (го прави)." (Превод от Вадхаузен)
Копие на копие
Самият надпис вече не съществува, унищожен е през 19-ти век, но преписи, включително копие от него, са открити в имението на Джеймс Меларт (James Mellaart), известен археолог, който умира през 2012 г. Меларт е открил няколко древни обекта в живота си, най-известният от които е Чатал Хююк, огромно селище на 9500 години в Турция, които някои учени смятат за най-старият град в света.
В оставените инструкции от Меларт пише, че ако надписът не може да бъде напълно разчетен и публикуван преди да умре, други учени следва да направят това възможно най-скоро. Някои учени (сред които не са Зангер и Вадхаузен) изразиха загриженост, че надписът може да е съвременен фалшификат, създаден от Меларт или някой друг.
Меларт споменава накратко за съществуването на надписа в поне една статия, публикувана през 1992 г. в рецензираното списание Bulletin of the Anglo-Israel Archaeological Society. Но никога не е описвал надписа в отделна научна публикация.
Според бележките на Меларт надписът е копиран през 1878 г. от археолог на име Жорж Перо в близост до село, наречено Бейкьой в Турция. Малко след като Перо преписва надписа, селяните използват камъка като строителен материал за джамия, според бележките на Меларт. След като става известно, че надписът е използван като строителен материал за джамия, турските власти претърсват селото и намират три бронзови таблици с надписи, които сега липсват. Описания на бронзовите таблици никога не са били публикувани и Меларт не знае, какво точно е било написано на тях.
Учен на име Бахадир Алкъм (Bahadır Alkım) (който почина през 1981 г.) преоткрива чертежа на надписа, направен от Перо и прави копие, което Меларт, от своя страна, също копира и който швейцарско-холандският екип вече дешифрира.
Последният член на екипа
Меларт е бил част от екип учени, започнали работа през 1956 г., за да дешифрират и да публикуват копието на надписа от Перо, заедно с вече изчезналите бронзови плочи и няколко други лувийски надписи, пише в бележките си Меларт.
Меларт заявява, че екипът му не успява да публикува своята работа - повечето от членовете на екипа са починали. Меларт, който е един от най-младите членове на екипа, почива на възраст 86 г., надживявайки останалата част от екипа си.
Швейцарско-холандският екип установи, че в по-късните си години Меларт прекарва дълго време в опит да разбере изображенията на различни лувийски надписи, които са му на разположение. Но Меларт не може да чете лувийски - той е доведен в екипа заради знанията си за археологията на Западна Турция, докато другите членове могат да четат на древния език.
Наистина ли съществува надписът?
Представители на Live Science говорят с няколко учени несвързани с изследването. Някои от тях изразяват загриженост, че надписът е съвременен фалшификат. Те казват, че докато не бъдат намерени записи на надписа, които не са изостанали от Меларт, не могат да бъдат сигурни, че надписът е съществувал.
Зангер и Вадхаузен заявяват, че ще бъде изключително трудно, ако не и невъзможно за Меларт или някой друг да създаде такъв фалшификат. Надписът е много дълъг, а Меларт не може да чете, камо ли да пише на лувийски, коментират в статията си. Те също така отбелязват, че никой не е дешифрирал лувийски до 1950 г., което означава, че Перо не би могъл да го фалшифицира. Зангер и Вадхаузен добавят, че само няколко учени днес могат да четат лувийски, а много по-малко могат да пишат дълги текстове. Те заявиха, че също така не разбират защо Меларт би искал да създаде обширна и сложна фалшификация, но я оставя до голяма степен непубликувана и непопуляризирана.
За Меларт никога не е било установено, че е правел фалшификации, отбелязват Зангер и Вадхаузен, но докато не бъдат намерени преписи на надписа освен тези, собственост на Меларт, не може да бъдем напълно сигурни, че е автентичен и не е фалшификат.
Морската битка на Рамзес III с морските народи.
Морските народи са група средиземноморски народи започнали миграцията си през XIII век пр.н.е. към границите на Древен Египет и държавата на хетите, вероятно от Егейско море (Балканите и Мала Азия). Троянската война се смята за епизод от преселението на морските народи.
Самото име "морски народи" има египетски произход - така египтяните назовават през XIV-XII век пр.н.е. досега неизвестни за тях северни народи, които живеят отвъд Средиземно море. Преводът на египетския термин като "морски народи" бе предложен за първи път през 1881 г. от френския египтолог Гастон Масперо.
Оставят следи от миграцията си в племена като гараманти, сикули, филистимци, фригийци и етруски.
Миграцията на морските народи.
Коментари
Моля, регистрирайте се от TУК!
Ако вече имате регистрация, натиснете ТУК!
Няма коментари към тази новина !
Последни коментари