22 септември 2019
Категории
  •  Космос
  •  Физика
  •  Науки за земята
  •  Биология
  •  Медицина
  •  Говорят медиците
  •  Математика
  •  Научни дискусии
  •  Разни
FACEBOOK

Изобретателят Стефан Станев или как се живее заради идеите (видео)

| ПОСЛЕДНА ПРОМЯНА 26 ноември 2016 в 07:4465790

Наричат го Дон Кихот Изобретателя. Стефан Станев – самоукият гений – живее със своите над 100 изобретения и мечти за по-добър свят, борейки се с липсата на средства за наука и изобретения в България. Всеки ден, едва плащайки сметките си, но с нестихващо вдъхновение за изобретателство.

Роден е през 1953 г. в село Телиш, Плевенско. Детството му минава безгрижно и днес извиква само усмивки в Стефан. Тогава той прекарва дните си в игри и лудории, но не и в четене, писане и учене – не харесва това.

Авторът на всички онези странни изобретения, като течен сандвич, дишащи обувки и тоалетна без неприятна миризма, работи сериозно и в областта на електроенергията и космическите разработки. За това се изискват сериозни познания от различни области на науката, но гениалността не признава подобни неща – той напуска училище още във втори курс и повече никога не продължава да се обучава в образователната система.

Тогава Стефан Станев е ученик в електро-техникума „Карол Сверчевски“, който подготвя кадри за „Кремиковци“. Най-високата оценка, която получава, е три минус. Родителите на Стефан са разведени и той живее на квартира в София заедно с баща си. Това са годините, в които всички ученици ходят на летни бригади в селското стопанство. При една такава бригада учениците от три училища, между които е второкурсникът Стефан, стоят на гарата и чакат влака за селото, където ще берат плодове и зеленчуци. Внезапно обаче се получава заповед за учениците на „Карол Сверчевски“ да се върнат в училище и да подновят учебните занятия. А те – Стефан и приятелите му – са се подготвили за голямо забавление – облечени свободно, с транзистори и китари. И отказват да се върнат в класната стая, а отиват директно в Панчарево, където се забавляват шумно. На следващия ден директорът на техникума ги привиква и заповядва на момичетата да се подстрижат късо, а на момчетата – да се обръснат нула номер. В идващата неделя обаче Стефан е на сватбата на братовчед си на село и не може да си позволи да се появи с гола глава. Затова не се бръсне. След още два дни директорът на училището го вика заедно с баща му. А Стефан, вместо да се подчини, хваща влака за Бургас, където живее майка му. И повече никога не стъпва в училище, защото го изключват.

Междувременно до този момент Стефан е прекарвал почивните дни и ваканциите си в работа като фаянсаджия заедно с баща си. И когато отива във Бургас, той си намира работа в строителството. Започва при един майстор, после при друг…

И така бъдещият изобретател поставя плочки, докато не го взимат в казармата. Служи в Сливен, „Строителни войски“. „Военната служба беше много интересна за мен. Имаше много спорт – играехме футбол, волейбол… Обичах спорта“, разказва Стефан Станев днес.

Любовта му към спорта датира още от ученическите години, когато тренира бокс и дори печели едно между училищно състезание. След това обаче закриват тренировъчната зала и местят школата на друго място, където той няма възможност да ходи. И така се разделя с бокса.

Когато казармата приключва – през 70-те години, Стефан се връща в София, където баща му му е намерил квартира. Двамата продължават да работят заедно в строителството. И точно тогава Стефан Станев започва да пише фейлетони. Пише активно и праща произведенията си до редакциите на вестниците. Публикуват три негови фейлетона във вестник „Стършел“. Но това не му е достатъчно. Започва да пише и сценарии за анимационни филми. Дори отива в киноцентъра и се среща с Доньо Донев – Стефан има „една торба сценарии“ за „Тримата глупаци“. Но Доньо Донев му казва: „А бе, моля ти се, моето чекмедже е пълно със сценарии, така си лежат. Нямаме пари да рисуваме“. Но младежът, който никога няма да се откаже от писането, продължава въпреки отказа. Създава сценарии за „Розовата пантера“. Които и до ден днешен залежават из личния архив на Стефан Станев.

„И тъй като в България нито ме пуснаха да пиша по вестниците, нито анимацията тръгна, аз избягах от страната“, споделя Стефан.

Годината е 1986 г. – почти илюзорно е българин да стигне до Щатите. Но Стефан успява.

Първо отива на екскурзия до Швеция. От там намира начин да стигне до Мюнхен. Свързва се с фондация „Толстой“, която помага на хора, които желаят да емигрират в Австралия, Канада, САЩ и други страни. От фондацията му казват: „Заповядай, но ако те хванат на границата, ще те върнат в Русия, от Русия в България, а оттам – по затворите.“ Обаче Господ ме е пазил, казва мъжът, който скоро след това се озовава в Щатите.

„В Америка имах златни шансове да стана сценарист в Холивуд, но винаги българи са ме предавали. Нямаше начин, събирахме се българи, за да можем да си плащаме квартирите. А и така и не научих английски език…“, разказва Стефан.

Междувременно той – вече на тридесет години – прави своето първо изобретение. То е нещо като Perpetuum Mobile – или така нареченият „вечен двигател“. Стефан изпраща документацията до патентен представител, който регистрира заявката за патент в Патентно ведомство на България. „Дадоха ми го заради един детайл, който се стори интересен на експерта“.

В САЩ Стефан Станев изпраща писмо до НАСА, в което с две изречения съобщава, че има изобретение, което може да представлява интерес за тях. НАСА обаче не обръща внимание на писмото и така идеята на Стефан за курорт на Луната и космическо селище остава неразбрана. „За да се докаже, че работи, трябва да се направи прототип и да се тества. А аз няма къде да го направя. Но развръзката наближава! Ще докажа някои изобретения, с които може да се ходи на Луната и в Космоса“, заявява изобретателят.

Един ден младият изобретател върви по улиците на Ню Йорк и попада на офис на адвокатска кантора по патентно право. Влиза вътре и казва, че има изобретения. Един от адвокатите го пита дали има изобретения от военната област. Стефан отговаря, че в момента няма такива. „Ако измислиш нещо, веднага се обади и ще го продадем“, казва адвокатът.

В момента мога да предложа на военната индустрия огромно производство не електроенергия, която ще доведе до развитие на лазерната техника, казва днес Стефан Станев. А за военната индустрия са необходими лазерни отбранителни системи, които могат да свалят всеки самолет или всяка ракета за един миг, за части от секундата. Лазерните установки и оръдия обаче изискват огромни количества електроенергия. Моите изобретения могат да осигурят свръхпроизводство на ел. енергия, заявява изобретателят. Който обаче мечтае за свят без оръжие и войни. Тази гигантска военна индустрия е в основата на човешкото отчаяние, казва той.

Ето някои от най-интересните му изобретения, за които той разказва пред Наука OFFNews:

Течен сандвич

Не е хот-дог, който всъщност представлява сух кренвирш в хлебче. Моят сандвич може да бъде течен – със супа, с готвена яхния и пр. Пицата, например, е вкусна и интересна, обаче се омазваме, като ходим и ядем, и също е суха. А с този сандвич можете да вървите и да ядете течна храна.

Дишащи обувки

През лятото краката не се справят; през зимата могат да бъдат разработени с отоплителна камера.

Нов начин на засмукване на въздуха от витлата на самолетите от гражданска авиация при полет, а не чрез фронтално засмукване, както е сега. Тази идея важи и за кораби и подводници.

Механична планинска пътека за възрастни и малки деца, както и за хора с увреждания –

тя улеснява безопасното придвижване на хора в планински условия;

Стефан Станев предлага още и нов начин за справяне с боксуването на автомобилите при зимни условия, хибрид между мотоциклет с кош и лека кола, водопад „Ниагара 2“, аквариумна електроцентрала, която може да бъде монтирана на дъното на морето, и още над 30 изобретения в областта на енергетиката, благодарение на които, според изобретателя, България би могла да се превърне в независима държава с висок стандарт на живот. Но първо трябва да се внедрят тези изобретения. „На мен са ми във фантазията, аз си ги представям, наблюдавам ги как работят“, усмихва се Стефан. И споделя, че понякога мисли върху определен детайл денонощно. Става в просъница, отива в тоалетната – там са неговите листове и химикали, пали лампата и започва да скицира и да чертае. „То е дълъг творчески, умствен процес. Върху едно изобретение се мисли много дълго време, докато узрее. Но това вече не ме изморява. Все едно си тананикам“, разказва той.

А през 2015-а година Стефан Станев получава Свидетелство за регистрация на полезен модел за неговата

Водобутална гравитационна кръговратна механична система,

която по същество е ново решение в областта на използване на възобновяеми енергийни източници и се отнася до система за преобразуване на енергията и по-точно: до генерирането на електроенергия. С полезния модел, който Стефан Станев изобретява, се създава високоефективна система за преобразуване на енергията, която е с висока надеждност при работа и с опростена конструкция, състояща се от цилиндър, към който са прикрепени канал, рамо, стойка, фуния, носач, водач, гъвкава трансмисия и бутала. Досега за решаването на проблема с преобразуването на енергията са използвани водни турбини, каскади от водни колела, разположени по протежението на реки и Стефан използва същия принцип, при който кинетичната енергия на течащата вода се трансформира в механична енергия.

„Това е алтернативно техническо решение на водните ВЕЦ-ове. Те са с много нисък коефициент на полезно действие, въпреки че инженерите им приписват високо КПД. Това не е така, тъй като досега нямаше алтернатива, с която да съпоставят“, обяснява изобретателят. „Моето изобретение работи с всякакви реки и язовири – малки, средни и големи. Принципът му прилича на двигателя с вътрешно горене – има бутала и цилиндър. И е много интересно, само по себе си е технически сувенир“.

Стефан мечтае неговото изобретение да бъде внедрено. Тогава, според него, всеки град или село, което има река или язовир, ще може да има собствена мина или макси електроцентрала. Ако успея да продам този патент, с парите правя всякакви прототипи, споделя той.

Изобретателят се прехранва изцяло от работата си в строителството, но в момента е безработен. Мизерства, защото влага всички изкарани средства за регистрации на патенти. Член е на Съюза на изобретателите в България, но споделя, че този съюз не разполага с оборудвана работилница, в която изобретателите да правят своите прототипи.

Смята, че творческият потенциал на страната ни е в науката и изобретателството и те именно трябва да станат нейни приоритети. Мечтае да види плодовете на своя гений внедрени, както и да се заснеме филм по някой от неговите сценарии.

А на въпроса ми за границата между гениалността и лудостта, той отговаря простичко: И умът се изморява. А аз бих добавила само, че всеки, който преследва страстта и мечтите си с такъв ентусиазъм, би трябвало да е неимоверно щастлив. Дали така обаче, особено когато животът връзва ръцете на мечтателите…?


Препоръчани материали

Няма коментари към тази новина !

 
Още от : Новини
Всички текстове и изображения публикувани в OffNews.bg са собственост на "Офф Медия" АД и са под закрила на "Закона за авторското право и сродните им права". Използването и публикуването на част или цялото съдържание на сайта без разрешение на "Офф Медия" АД е забранено.