Олимпийският девиз "Citius, Altius, Fortius" - "По-бързо, по-високо, по-силно" се е въплътил не само в постиженията, но и в самите тела на спортистите.
Легендарният спринтьор Юсейн Болт се извисява над съперниците си със своите 193 см, а кубинският борец тежка категория Михен Лопес тежи зашеметяващите 130 килограма.
Спортистите днес са с около 10 см по-високи, отколкото са били по време на Олимпийските игри в Атина 1896, установи изследване. Но промените нагоре не са във всеки спорт - гимнастиците всъщност стават по-малки.
Тим Олдс (Tim Olds), професор по здравни науки в Университета на Южна Австралия, разкрива как социалните, икономическите и технологичните фактори могат да обяснят защо телата на спортистите са се променили в "The Conversation".
Тясна специализация
"Подобно на галактиките в нашата разширяваща вселена, размерите и формите на тялото на олимпийците в различните дисциплини се раздалечават със скоростта на светлината и стават все по-специализирани и диференцирани. Преди сто години един и същ човек можеше да спечели и тласкане на гюлле и бягане на 400-метра. Днес, това е немислимо." - отбелязва Тим Олдс.
Дарвиновото "оцелява по-силният" води до това, че телата на олимпийските спортисти стават все по-специализирани, по-диференцирани - и много по-екстремни.
Ако изключим плувците, които играят и водна топка (които се броят за различни спортове, но изискват подобни форми на тялото), 39 спортисти са печелили медали в повече от един спорт на летни игри. От тях 34 от спечелените медали са преди 1956 г., а останалите само 5 са от 60-те години насам.
В първите олимпиади спортистите печелеха медали в екзотични комбинации от спортове като лека атлетика и тенис (австралиецът Теди Флак през 1896 г.), или стрелба и вдигане на тежести (Виго Йенсен, Дания, 1896). Това е все едно Юсейн Болт да спечели в синхронно плуване.
Робърт Гарет тежи 81 килограм през 1896 г., а Томаш Майевски тежи 142килограма през 2012г.(CC BY-ND)
През същия период, теглото на шампиона по бягане на 400 метра е променено малко. През 1912 г. американецът Чарлз Рийдпат тежеше 78 кг, 100 години по-късно, Кирани Джеймс (Гренада) тежи 80 кг.(CC BY-ND)
В някои спортове състезателите стават само все по-големи и по-големи. Филипо Ботино спечели златото за Италия по вдигане на тежести в Антверпен през 1920 г. с тегло 99 кг. През 2012 г. иранецът Бехдад Салими тежи 189 кг.
В други спортове размерите и формите на тялото на олимпийците са се променили малко. От 1896 до 2016 г., средното тегло на елитните маратонци се е увеличило само с един килограм - от 60 кг до 61 килограма, а височината им - само с 2 см - от 169 см до 171 см. Изглежда това е идеалното тегло и височина за този вид спорт.
Скачачите във вода също малко са се променили. Гимнастичките всъщност стават по-малки.
В търсене на височина
През 1896 г. вероятно щеше да има само един млад мъж в Австралия с височина над два метра. Днес вероятно са повече от 3000. Дали хората са станали по-високи с около 12 см, отколкото по време на Олимпийските игри в Атина 1896 - или населението се е увеличило седем пъти?
Бъфало Джерманс спечели националния аматьорски турнир в Олимпиадата от 1904г. в Сейн Луис, където баскетболът е само демонстрационен спорт. (CC BY-ND)
Баскетболистът Мануте Бол е неграмотен судански пастир, който веднъж е убил лъв с копието си. Но ако си 231 см висок, няма нужда да губите времето си да учиш счетоводство. Или да убиващ лъвове.
Но дори и примамката на огромните суми пари (миналата година новобранец в НБА започва със заплата от 4.9 милиона долара) има своите граници. Процентът на играчи в НБА с повече от 213 см височина се е увеличил от около 1% през 1940-те и 1950-те години до около 10% през 1990-те.
През 2002 г. 11% от всички играчи са повече от 213 см. Но този процент не се е увеличил от 20 години: НБА вече е наела всички играчи в света с изключителна височина и поне някаква частица баскетболен талант.
Изкуственият растеж
В същото време тренировките и добавките - хранителни или други - също са променили телата на олимпийците. Във всяка фитнес зала днес ще видите мускулески тела като на спринтьорите от Олимпиадата в Рим 1960.
Тежките тренировки, стероидите и хормоните на растежа са изиграли определена роля. Между 1920 и 1979 г., индексът на телесната маса (BMI, тегло в килограми, разделено на височината в метри на квадрат) на американските футболисти се е увеличавал от по 0,3 единици на десетилетие. В годините след това се е увеличил с повече от пет пъти - 1,6 единици на десетилетие. Немислимо е това да е постигнато без стероиди.
Ще се сложи ли край на всичко това? Изключителните тела са силно продаваеми стоки и едва ли ще видим скоро краят на екстремните методи на тренировки и допинга.
Но новите граници на размера може да са генетични - вече се планира да се използва генна терапия, за да се блокира инхибитора на растежа на мускулите миостатина, а се говори и за клониране спортисти. (Състезателите са по-високи, по-силни и понякога двойно по-тежки от първите олимпийци)
