08 юли 2020
Категории
  •  Космос
  •  Физика
  •  Науки за земята
  •  Биология
  •  Медицина
  •  Математика
  •  Научни дискусии
  •  Разни
FACEBOOK

Какво казва науката за расизма

| ПОСЛЕДНА ПРОМЯНА 03 юни 2020 в 00:00 26900
Снимка: Pixabay

Расизмът е основен обществен проблем в САЩ и много други страни по света. Възмущението от смъртта на Джордж Флойд, който почина, след като бе притиснат от вече бившия полицейски служител, се разпространи по целия свят.

Много хора може би се питат защо някои хора извършват престъпления срещу други хора, само защото принадлежат към различна етническа група. Може ли науката за мозъка да помогне да даде отговор?

Ето основните положения от една обзорна статия (Molenberghs, 2013), която изяснява точно този въпрос.

1. Как категоризираме другите

От теоретична гледна точка расизмът е един аспект на по-голямо психологическо явление, наречено групов предразсъдък или групово пристрастие. Мозъците ни са еволюирали да се адаптират към сложни социални ситуации. Дискриминирането дали някой принадлежи към една или друга група може да бъде жизненоважно, за да се държим правилно в някои ситуации, например по време на битка.

Същият психологически механизъм обаче може да доведе до силно проблемни поведения. Всеки човек принадлежи към много различни групи в живота си: груповите пристрастия могат да се наблюдават между фенове на различни спортни отбори, привърженици на различни политически партии или студенти от различни конкурентни университети. Груповите пристрастия са силно зависими от контекста. Някой може да покаже предразсъдък срещу друг човек в една ситуация (напр.по време на футболен мач, когато двама души да поддържат конкурентни отбори), но да се категоризират като принадлежащи към една и съща група в друг контекст (например, когато участват в политическа дискусия и осъзнаване, че техните възгледи са сходни). Това показва колко произволни и безсмислени са често такива категоризации.

Функционалните изследвания с магнитен резонанс показват, че медиалният префронтален кортекс има специално участие в социалната категоризация. Установено е, че тази зона на мозъка се активира и в проучвания, в които участниците са помолени да мислят за собствените си лични качества. Това показва, че съществува сравнително тясна връзка между мисленето за себе си и мисленето за социалната група, към която принадлежим. Това има много смисъл, тъй като хората също се идентифицират като членове на групите, към които принадлежат (напр. „Аз съм привърженик на ЦСКА“).

снимка: OFFNews

2. Как възприемаме действията на другите

Една важна констатация от психологическото изследване е, че хората могат да възприемат едно и също действие много различно, ако то се извършва от член на тяхната група или член от друга група. В едно емпирично проучване на автора на рецензираната статия участниците произволно са разделени на два екипа (Molenberghs et al., 2013) и гледат видеоклипове на хора от техния собствен отбор и на конкурентния отбор, изпълняващи движения с ръце. Участниците трябва да преценят скоростта на тези движения на ръцете и средно оценяват собствените си отбори като по-бързи, въпреки че движенията на ръцете във видеоклиповете се извършват с абсолютно една и съща скорост.

В допълнително функционално изследване с магнитен резонанс на същата задача учените откриват, че участниците, които съобщават за силна разлика между двата отбора, показват повишаване на активността в долната париетална лобула - мозъчна област, която координира възприятието и действието - при гледане на видеоклипове, но не и при последващото вземане на решение за оценка на клиповете. Тези констатации предполагат, че предубежденията в групата се проявяват много по-рано още във възприятието, а не само при вземане на съзнателно решение как да се действа.

3. Как изпитваме съпричастност към някой друг

Една от ключовите невронаучни констатации за расизма е, че средно хората изразяват по-малко съпричастност към другите хора, които не принадлежат към тяхната собствена група. Емпатията описва способността да се разбере какво може да мисли или чувства някой друг и да се действа по подходящ начин. Например едно проучване установява, че членството в етническа група може да модулира (приспособява) невронните реакции, свързани с емпатията (Xu et al., 2009). Авторите използват функционално магнитно образно изследване, за да запишат мозъчната активация на участници европейци и китайци, докато гледат видеоклипове с европейци и китайци, които са или докоснати с пръчица с тампон (безболезнено), или им е ударена инжекция (болезнено).

Учените показаха, че както белите, така и китайските участници показват повишена активация в предния цингуларен кортекс и долната челна кора при гледане на видеоклип, в който човек от собствената им етническа група изпитва болка. Преди това е установено, че тези области на мозъка се активират, когато някой сам изпитва болка. По този начин, същите мозъчни области, които посредничат при преживяване на болка от самия човек, участват също и в чувството на съпричастност към някой друг, изпитващ болка. Това, което е важното, е откритието на учените, че тази мозъчна реакция на емпатия значително намалява, когато участниците гледат лица на хора от други етнически групи, изпитващи болка. По този начин груповото пристрастие влияе върху това доколко някой чувства болката на някой друг, което може да допринесе за това, че хората с расистки уклони биха имали по-малък проблем да наранят някого, принадлежащ към различна етническа група, отколкото някой, който принадлежи към тяхната етническа група.

4. Как възприемаме лица

Функционалните изследвания с магнитен резонанс върху възприемането на лица с различен етнически произход показват, че участват както подсъзнателните, така и съзнателните процеси във възприемането на лица на хора с различен етнически произход по различен начин от лицата на хора със същия етнически произход. Например едно проучване (Cunningham et al., 2004) представя снимки на афро-американски и бели лица на бели участници, докато мозъчната им активност се записва с помощта на функционално магнитно-резонансно изображение. Когато лицата са показвани толкова за кратко, че да не могат да бъдат обработени съзнателно, участниците показват по-голямо активиране в амигдалата при вида на афроамерикански лица в сравнение с бели. Амигдалата е област в мозъка, която играе ключова роля в обработката на емоциите, включително страх, тревожност и агресия.

Когато обаче лицата са показвани много по-дълго, така че участниците да могат да ги възприемат съзнателно, тези различия изчезват. Вместо това няколко мозъчни области във фронталния кортекс, които участват в когнитивния контрол и регулирането на емоциите, показват по-голяма активност, когато белите участници виждат афроамерикански лица. Тези открития предполагат, че има поне два невронни пътя, когато става въпрос за обработка на лица на хора от различна етническа група. От една страна, има бързи и подсъзнателни процеси, които ангажират мозъчни области, участващи в обработката на емоциите. Този ранен път се модулира от по-късен, съзнателен път, който представлява регулиране на чувствата отгоре надолу въз основа на това, което е приемливо в обществото и това, което индивидът е научил по-рано.

Констатациите в рецензираната статия на Molenberghs (2013) изясняват едно: Расизмът е изключително сложен проблем не само на обществено ниво, но и в мозъка. Няма нито една мозъчна област, замесена в расизма. Вместо това сложна мрежа от мозъчни региони, участващи в социалната категоризация, самоосъзнаване, емпатия, болка и възприятие на лицето, е замесена в расизма и други форми на групови пристрастия и дискриминации.

Съществуването на тази мрежа и нейното понякога автоматично и подсъзнателно активиране вероятно се корени в нашето древно минало, когато бързата и правилна идентификация кои са членове на групата и кои не са може да бъде въпрос на оцеляване (например в конфликти между различни групи праисторически хора). Подобно на много явления в еволюционната психология обаче, тези процеси биха могли да доведат до проблеми в днешното общество, защото условията днес са много различни от праисторическите условия, които са оформили мозъчната ни структура.

Едно важно послание от изследването на Cunningham et al., (2004) е, че бързите и подсъзнателни процеси, които водят до потенциално негативна емоционална реакция на лица на хора от различна етническа група, могат да бъдат регулирани от по-късни съзнателни контролни процеси. Това означава, че е от първостепенно значение е да се обучават индивидите, че расизмът не е приемлив, за да се засили когнитивният контрол на потенциалните расистки мисли и да се предотврати расисткото поведение.

Справка:

Cunningham WA, Johnson MK, Raye CL, Chris Gatenby J, Gore JC, Banaji MR. (2004). Separable neural components in the processing of black and white faces. Psychol Sci. 15, 806‐813. 

Molenberghs P. (2013). The neuroscience of in-group bias. Neurosci Biobehav Rev, 37, 1530‐1536.

Molenberghs P, Halász V, Mattingley JB, Vanman EJ, Cunnington R. (2012). Seeing is believing: neural mechanisms of action-perception are biased by team membership. Hum Brain Mapp., 34, 2055‐2068. 

Xu X, Zuo X, Wang X, Han S. Do you feel my pain? (2009). Racial group membership modulates empathic neural responses. J Neurosci, 29, 8525‐8529. 

Източник: The Neuroscience of Racism, Sebastian Ocklenburg, Ph.D., Psychology Today


Препоръчани материали

Няма коментари към тази новина !

 
Още от : Новини
Всички текстове и изображения публикувани в OffNews.bg са собственост на "Офф Медия" АД и са под закрила на "Закона за авторското право и сродните им права". Използването и публикуването на част или цялото съдържание на сайта без разрешение на "Офф Медия" АД е забранено.