Според ново изследване комбинацията от социален натиск и доза окситоцин може да потисне ксенофобските настроения и да смекчи сърцата на хората.
Експеримент показа, че така нареченият "любовен хормон" може да свърши работа там, където мотивиран дебат или религията се провалят, пише IFLScience.
Проучването е публикувано в Proceedings of the National Academy of Sciences.
Професор Рене Хърлман (René Hurlemann) от Университета в Бон ръководи екип, който събира истински истории на 50 души, които изпитват финансови лишения. Половината от тях са на бежанци, останалата част - на сънародници германци, като всяка история, описва елементите като храна или жилища, необходими за покриване на минималните стандарти на ООН за безопасен и достоен живот.
76 студенти получават по 50 евро и при условие да дарят до едно евро за всеки човек, чиято история ги е трогнала и да запазят останалата част за себе си. Това е направено така, че другите да виждат какво прави участникът, създавайки по този начин социален стимул за щедрост. Общо взето участниците раздават повече от 30% от парите си, с 19% по-високи дарения за бежанците, вероятно реагирайки на далеч по-тежките при тях обстоятелства. Не е изненадващо, че хората, които имат изразени расистки или ксенофобски възгледи на преварителната анкета дават по-малко на всеки, а още по-малко - на бежанците.
Втората група доброволци минава през подобен процес, но с две разлики. Участниците получават или окситоцин, или плацебо 24 часа предварително и са в кабини, отстранявайки така влиянието на средата. Но на някои от тази втора серия е казана средната сума на дарения на другите участници от експеримента, създавайки така социална норма.
Тези, на които е даден окситоцин, са по-щедри като цяло, но има и една допълнителна констатация. Участниците, които в преварителната анкета отбелязаха по-висока степен на ксенофобски възгледи, дават една и същата сума за бежанците, с или без информация за средната сума за дарение, ако са получили плацебо. Но комбинацията от окситоцин и информация увеличава вноските за бежанците с 74%, въпреки че не оставят много за себе си.
Снимка: Pinterest
Все по-често срещан е типът човек, за когото никой не е важен, освен самият той. Мнозина се грижат само за хора, които виждат, че са като тях, които психолозите наричат "свои" (ingroup), един вид вътрешногрупов егоизъм и не виждат причина да чувстват състрадание към тези от другото племе.
Експерти в областта на окситоциновите изследвания предупреждават, че окситоцинът не е панацея.
И все пак, в един свят, който плаче за състрадание, работата на Хърлман намеква, че проблемът не е нерешим.
Коментари
Моля, регистрирайте се от TУК!
Ако вече имате регистрация, натиснете ТУК!
Няма коментари към тази новина !
Последни коментари