Хормонът на любовта помага за преодоляване на расизма

Според ново изследване комбинацията от социален натиск и доза окситоцин може да потисне ксенофобските настроения и да смекчи сърцата на хората.

Експеримент показа, че така нареченият "любовен хормон" може да свърши работа там, където мотивиран дебат или религията се провалят, пише IFLScience.

Проучването е публикувано в Proceedings of the National Academy of Sciences.

Професор Рене Хърлман (René Hurlemann) от Университета в Бон ръководи екип, който събира истински истории на 50 души, които изпитват финансови лишения. Половината от тях са на бежанци, останалата част - на сънародници германци, като всяка история, описва елементите като храна или жилища, необходими за покриване на минималните стандарти на ООН за безопасен и достоен живот.

76 студенти получават по 50 евро и при условие да дарят до едно евро за всеки човек, чиято история ги е трогнала и да запазят останалата част за себе си. Това е направено така, че другите да виждат какво прави участникът, създавайки по този начин социален стимул за щедрост. Общо взето участниците раздават повече от 30% от парите си, с 19% по-високи дарения за бежанците, вероятно реагирайки на далеч по-тежките при тях обстоятелства. Не е изненадващо, че хората, които имат изразени расистки или ксенофобски възгледи на преварителната анкета дават по-малко на всеки, а още по-малко - на бежанците.

Втората група доброволци минава през подобен процес, но с две разлики. Участниците получават или окситоцин, или плацебо 24 часа предварително и са в кабини, отстранявайки така влиянието на средата. Но на някои от тази втора серия е казана средната сума на дарения на другите участници от експеримента, създавайки така социална норма.

Тези, на които е даден окситоцин, са по-щедри като цяло, но има и една допълнителна констатация. Участниците, които в преварителната анкета отбелязаха по-висока степен на ксенофобски възгледи, дават една и същата сума за бежанците, с или без информация за средната сума за дарение, ако са получили плацебо. Но комбинацията от окситоцин и информация увеличава вноските за бежанците с 74%, въпреки че не оставят много за себе си.

^{Снимка: Pinterest}

Все по-често срещан е типът човек, за когото никой не е важен, освен самият той. Мнозина се грижат само за хора, които виждат, че са като тях, които психолозите наричат "свои" (ingroup), един вид ​​вътрешногрупов егоизъм и не виждат причина да чувстват състрадание към тези от другото племе.

Експерти в областта на окситоциновите изследвания предупреждават, че окситоцинът не е панацея.

И все пак, в един свят, който плаче за състрадание, работата на Хърлман намеква, че проблемът не е нерешим.

Още по темата

21/05/2017

Човекът

Нова карта показва какво белите европейци свързват с раса

01/12/2016

Животът

Политическата коректност е в центъра на културните войни (видео)

11/11/2015

Човекът

Изследване: Има връзка между расизма и глупостта