29 ноември 2022
Категории
  •  Космос
  •  Физика
  •  Науки за земята
  •  Биология
  •  Медицина
  •  Математика
  •  Научни дискусии
  •  Разни
FACEBOOK

Какво разкрива развитието на една африканска азбука за еволюцията на писмеността

| ПОСЛЕДНА ПРОМЯНА 24 май 2022 в 00:01 137200
Писмеността вай. Снимка: British Library/Wikimedia Commons

През 19-ти век човек, живеещ в днешна Либерия, мечтае за първата писменост за родния си вайски език. Днес лингвисти и антрополози се задълбочават в еволюцията на писмеността – и какво разкриват промените през последните два века за човешкото знание и общество.

В малко западноафриканско селце мъж на име Момолу Дувалу Букеле сънува завладяващ сън. Непознат се приближава до него със свещена книга и след това го научава да пише с пръчка, рисувайки по земята. "Виж!", му казва призрачният посетител. „Тези знаци означават звуци и значения на вашия език.“

Букеле, който никога не се е учил да чете или пише, открива, че след като се събужда, вече не може да си спомни точните знаци, които непознатият му показва. Въпреки това той събира мъжките членове на семейството си, за да реконструира концепцията за писане. Работейки през деня и през следващата нощ, мъжете измислят система от 200 символа, всеки от които означава дума или сричка от техния роден език вай. В продължение на хилядолетия разновидностите на езика вай са се предавали от родители на деца, но преди този момент нито един говорещ езика никога не е записвал нито една дума в писмен вид.

Това се случва около 1833 г. в регион, който скоро ще стане независима нация на Либерия. Вай, един от около 30-те коренни езика на Либерия, има близо 200 000 говорещи днес в региона Кейп Маунт, който граничи със Сиера Леоне.

Само за няколко поколения изобретението на Букеле се използва за писане на букви, гравиране на бижута, изготвяне на дърводелски планове, водене на лични дневници и управление на сметки. Хората вай произвеждат собствено мастило от смачкани плодове и дори построяват училища за преподаване на новата система. Системата за писане е толкова успешна, че други коренни групи в региона се вдъхновяват да създадат свои собствени. От 1830 г. насам са измислени поне 27 нови писмености за западноафриканските езици.

Днес системата за писане на езика вай се преподава в Университета на Либерия и дори е популярна сред студенти, които не са етнически вай.  Писмеността вай е включена в стандарта Unicode, което означава, че потребителите със смартфони вече могат да обменят текстови съобщения на тази азбука.

Еволюция на писмеността

Лингвистичният антрополог Питър Кели (Piers Kelly) е очарован от откритието на писмеността на вай и затова той и екипът му изследват развитието ѝ, извеждайки важни констатацииза еволюцията на самото писмо.  

Не за първи път в най-новата история нова система за писане е изобретена от нулата. През 20-те години на 20-ти век неграмотният Секвойя създава специална писменост за родния си език чероки и подобни изобретения на местното население се появяват другаде по света, на границите на разширяващите се колонии. Но еволюцията на писмеността на вай е особено добре документирана, което го прави полезен казус за изследователите на писменостите.

В неотдавна публикуваната статия на групата лингвисти, ръководени от Кели, се показва, че през последните два века буквените форми в писмеността на вай са се развили чрез „компресия“ – процес, чрез който писмените знаци постепенно се възпроизвеждат с по-малко визуални детайли, като същевременно предават същото количество езикова информация.

Теорията, че писмените знаци се уплътнват във времето, има дълга история с няколко версии. Например, ранните китайски философи са си представяли, че техните герои са моделирани по живи същества или стихийни сили, докато легендарните владетели не намалят изображенията до пестеливи очертания.

Междувременно европейските мислители на Просвещението свързват предполагаемата траектория към опростяване с нововъзникващите теории за обществения прогрес. Според тях намаляващата сложност на системите за писане води до яснота и интелектуален напредък, отношение, свързано със социално-еволюционистките идеологии на расовата йерархия.

Тази диаграма изобразява еволюцията на съвременната латинска азбука от най-ранните следи от азбучна писменост, датираща от Средната бронзова епоха според археологическите находки. Кредит: Matt Baker/ Usefulcharts (Кликнете за по-голямо изображение)

Кредит:Pinterest

Волската глава от египетските йероглифи е намалена до геометричен контур и в крайна сметка се завърта, за да се превърне в главна буква А. Подробното изображение на човешко око с клепачи и ретина може да се е опростило в буквата О.

Но първите писмени документи в историята са фрагментарни, което затруднява археолозите да реконструират взаимодействията проба-грешка, които трябва да са станали, може би върху нетрайни материали. В Китай и Централна Америка най-ранните следи от същинска писменост са напълно загубени или тепърва ще бъдат открити. Изследователите трябва да правят въображаеми скокове, за да прекосят тези пропуски в археологическите записи, представяйки анонимни писари сред купчини разпадащи се чернови.

В началото на 20-ти век британският автор Ръдиард Киплинг прави точно това, когато си представя произхода на писането в „Как беше написано първото писмо“ от неговия сборник с разкази за деца „Приказки точно така“. Историята разказва как Тафи, гениално момиче, живеещо в пещери, се научило да общува с другите отдалеч.

Тафи първо започва с рисуване на сложни илюстрации на своето послание. Тези рисунки са комично погрешно интерпретирани от съседна общност и почти предизвикват племенна война. При следващия си опит Тафи се насочва към самия език, рисувайки по-прости картини върху брезова кора, за да посочи звуковите стойности на думите, а не техните значения. За да предизвика съскащ звук например тя изобразява змия, извита под формата на S. За да улови закръглеността на изненадана уста, която възкликва „О!“, тя скицира O. За кратко време Тафи преначертава картинките „по-надраскани и по-надраскани“, докато не станат абстрактни букви със слаб спомен за естествените неща, които първо са ги вдъхновили.

Първото прозрение на Тафи – че графичните символи могат да моделират говоримия език – не е толкова очевидно, колкото може да изглежда. За разлика от каменните оръдия на труда, керамиката или производството на огън, специалната технология на писане е изобретявана само четири пъти в човешката история, поне доколкото е известно на изследователите. Тя се е появила два пъти в Близкия изток преди около 5000 години (клинопис и египетски йероглифи), веднъж в Китай (1200 г. пр. н. е.) и последно в Централна Америка (около 600 г. пр. н. е.).

Второто прозрение на Тафи е, че формите на знаците не трябва да приличат на нещо познато. Всъщност те са по-лесни за възпроизвеждане, когато се сведат до основни или съществени елементи. Както се случва, много ранни писмени знаци изглежда следват последователността на Тафи: те започват да изобразяват хора, животни или предмети, след което по-късно тези знаци стават по-прости, по-еднородни и по-разпознаваеми като това, което хората днес наричат ​​„писменост“.

Какво ни разказва писмеността на вай

Макар приказката на Киплинг да отразява все още популярен консенсус за това как се развива писмеността, теорията е трудна за тестване без достъп до достатъчно пълни датирани свидетелства.

Писмеността на вай се оказва отличен естествен експеримент за изследване на „ефекта на Тафи“ от различен ъгъл. Като се има предвид значителният архив от документи на вай и факта, че редовно е употребявана от 1830-те години досега, днес изследователите имат достъп до почти ежегодни свидетелства на цялата еволюционна история на системата за писане.

Големият въпрос за лингвистите е: Дали буквените форми на писмеността на вай са претърпели предвидения процес на промяна, от относително сложни към относително прости? И по-общо, какво може да ни каже случаят с Вай за еволюционната динамика на писането?

Изследователите откриват, че редица ранни образци на писмеността на вай всъщност са изображения на реални неща: бременна жена, поробен мъж, човешко ухо, умиращо дърво, топчета, монети и вода. Въпреки че са интересни, това са изолирани примери. Оказа се, че повечето ранни образци на писмеността на вай са абстрактни композиции от редове без видими аналози от реалния свят.

Анимацията показва как три букви Vai – bhi (ꔫ), tho (ꗌ) и fi (ꔱ) – са се развили от 1830-те до 2000-те. Кредит: Julia Bespamyatnykh/ Flickr

Проучването на екипа на Кели прилага изчислителни инструменти за измерване на точната визуална сложност на всеки от 200-те знака на всеки етап от развитието на скрипта.

Изследователите предполагат, че базираните на картинки знаци с много визуална сложност са интуитивно полезни за изучаващите език, тъй като служат като подсказка. По-изненадващо е, че изглежда няма значение дали тези знаци са картинки на нещо изобщо. Те просто трябва да бъдат визуално сложни.

Според Кели това е така, защото графичната сложност води до увеличаване на контраста между знаците и минимизиране на двусмислието. В крайна сметка, когато хората придобиват грамотност за първи път, обикновено като деца, им е трудно да разграничат подобни букви, като b и d или p и q в случая на латинската азбука.

Но веднага щом обучаваните на писмеността на вай овладяват своята система, същата сложност пречи на ефективната комуникация. Защо да се трудят над детайлите на точно изписване, когато една груба скица ще бъде достатъчна?

"Разбира се, нашето проучване установи, че за много кратко време знаците на образци на писмеността на вай стават все по-прости, по-систематични и по-различни един спрямо друг. Всъщност най-сложните букви са опростени в най-голяма степен. Тези, които вече са били прости, едва се променят", разказва Кели.

Бърза еволюция

Теоретиците на културната еволюция изучават ролята на човешкото познание при формирането на културата. Например изследователите са показали как ограниченията върху паметта и ученето могат да въведат полезни „усъвършенствания“ на културните продукти, било то истории, картини или системи за писане. Когато даден елемент се предава, обучаемите запазват най-ярките характеристики, докато особеностите, които са по-трудни за запомняне или възпроизвеждане, е по-вероятно да се изравняват или избледняват.

"Смятаме, че този модел на опростяване може да се наблюдава и при древните писмени системи, но в много по-дълги времеви мащаби, отколкото се наблюдава при случая на вай. Една от причините за по-бавния темп на промяна може да се свежда до много различни исторически контексти, в които са се появили тези писмени системи. В древния Близък изток тези, които са практикували писането, са били част от образован елит, който вероятно все още не може да си представи по-широките приложения на писмеността, които виждаме днес", коментира Кели.

Хората вай през 19-ти век, от друга страна, вече са знаели, че писането въплъщава говоримия език, че може да се използва за редица полезнизадачи и че има мощни социални последици. Букеле е бил свидетел например как писмеността е била използвана за управление на трансатлантическата търговия с поробените африканци.

Други извън неговата общност също виждали силата на писмеността на вай. Мисионерите от Европа, които са живеели в региона, са били впечатлени от това колко добре е моделирана сричково организираната звукова структура на езика вай, което го прави по-лесен за учене от латинската азбука. И въпреки скромния си произход писмеността на вай по-късно е приложена за преводи на Библията, Корана и дори части от Илиада на Омир.

Междувременно в Съединените щати е рекламирано изобретяването на писмената система на народа вай като доказателство за вродения африкански интелект и способност за самоопределяне. Малко след като Букеле прави своето откритие, нацията Либерия е била обявена за проект за презаселване на новоеманципирани афроамериканци.

Този по-широк контекст вероятно е помогнал за ускоряване на процеса на утвърждаване на писмеността на вай. За разлика от древните народи, ранните привърженици на писмеността на вай са били убедени в социалното, културното и политическото значение на писмеността и прилагат новата писменост веднага към широк спектър от практически проблеми. От списъци за пазаруване до висока литература, нейното постоянно използване ѝ дава възможности за бърза промяна и адаптиране. И постоянно са въвеждани малки промени, някои от които са били усвоявани от читателите и възпроизвеждани, а други не са се задържали.

Славянските азбуки

Първата славянска азбука е глаголицата, създадена от Константин-Кирил Философ около 855 г. Целта, за която му е поръчана от византийския император , е да се преведат за Моравия богослужебни книги от гръцки на славянски език. Глаголицата е оригинална графична система, в която всяка буква отговаря на един звук и дори буквите имат сходни очертания, когато обозначават близки звукове.

Създаденият на основа на глаголицата книжовен език е български по произход, но се разпространява първоначално в Моравия и Панония. След смъртта на братята Кирил и Методий техните ученици са прогонени от Моравия и с приети в двора на княз Борис в България. Глаголическата писменост разцъфтява в книжовните средища в Плиска, Преслав и Охрид. В Преслав, в края на ІХ век възниква и втората старобългарска азбука, която използваме и сега  – кирилицата.

Кой е авторът на кирилицата е неизвестно. Някои учени твърдят, че Климент Охридски е неин автор, но други го оспорват. Кирилицата е по-скоро колективна работа на книжовниците от Преслав, където от векове има традиция да се пише с гръцки букви, но кирилицата е приспособена към българския език. Тя има 24 букви от гръцкото писмо и 14 знака, близки до глаголическите, които съответстват на чисто българските звукове.

Двете азбуки се употребяват успоредно известно време (глаголицата съществува десет века), но за около век по-икономичната и лесна за писане кирилица се налага за сметка на глаголицата.

До първата четвърт на 19 век е използван старинен вариант на кирилицата, в който рядко влизат в упореба и буквите Ћ и Џ, добавени през 14 – 15 век. Преминаването от старата кирилица към руската гражданска азбука в България става някъде през 1830-те. То е улеснено от материалното превъзходство на руската литература (печатни преси, книгоиздаване) и от разпространението по онова време на панславянските идеи. Българската гражданска азбука взема обратно от старата кирилица и буквата Ѫ и Ѭ, които липсват в руската, за сметка на Ы и Э, които са изхвърлени от употреба в българската версия. Съвременната българска кирилица добива окончателния си вариант, когато при правописната реформа от 1945 биват премахнати буквите Ѣ и Ѫ.

Справка: The Predictable Evolution of Letter Shapes
An Emergent Script of West Africa Recapitulates Historical Change in Writing Systems
Piers Kelly, James Winters, Helena Miton, and Olivier Morin,  Current Anthropology, Volume 62, Number 6 6https://www.journals.uchicago.edu/doi/epdf/10.1086/717779 

Източник: What the Vai Script Reveals About the Evolution of Writing, SAPIENS под лиценз CC BY-ND 4.0


Няма коментари към тази новина !

 
Още от : Новини
Всички текстове и изображения публикувани в OffNews.bg са собственост на "Офф Медия" АД и са под закрила на "Закона за авторското право и сродните им права". Използването и публикуването на част или цялото съдържание на сайта без разрешение на "Офф Медия" АД е забранено.