22 ноември 2019
Категории
  •  Космос
  •  Физика
  •  Науки за земята
  •  Биология
  •  Медицина
  •  Говорят медиците
  •  Математика
  •  Научни дискусии
  •  Разни
FACEBOOK

МОН: Открива се онлайн портал за постиженията на българските учени

| ПОСЛЕДНА ПРОМЯНА 14 юни 2019 в 00:0030570

"Мисия на Министерството на образованието и науката е да достави на гражданите полезна и акуратна информация, основана на доказателства, данни и експертиза за редица направления и предизвикателства от заобикалящия ни свят", заяви заместник-министър Карина Ангелиева в интервю за НаукаOFFNews.

Тя разказа за усилията на министерството за издигането на престижа на българския учен, популяризиране на постиженията на българската наука в един нов безплатно достъпен онлайн портал, както и за други инициативи и програми на МОН. 

Карина Ангелиева е съветник, отговарящ за европейските политики в областта на образованието и научните изследвания към Постоянното представителство на Република България в ЕС. Участва в подготовката и успешното организиране на Българското председателство на Съвета на ЕС като ръководител на сектора в Брюксел.

Наградите "Питагор" са най-авторитетните награди за български учени. Предвиждате ли някакви промени например в регламента или в начина на провеждането им, които да ги направят по-популярни, за издигане на престижа на българските научни работници?

Наградите Питагор водят началото си под това наименование от 2009 г. Вече 10 години Министерство на образованието и науката се опитва да подобрява начина на провеждането на наградите, както и да повишава интереса към тях. По принцип досега е имало винаги някакъв нов елемент в категориите на конкурса. Например, имали сме категории за най-добра научна книга, за фирми с най-много инвестиции в научноизследователска и развойна дейност, за жени в науката и т.н.

Тази година наша основна мисия бе да популяризираме наградите и самите учени сред широката публика. Затова дадохме възможност да постъпват предложения както от университетите и научните организации, така и индивидуални номинации от учени и научни колективи. За нас това е правилната посока да поощряваме всеки учен и иноватор да участва в наградите Питагор и да популяризира своите научни постижения.
Разбира се, има какво още да се желае и то по отношение издигане престижа на изследователите в България. Трябва да положим повече усилия за популяризиране, както и да направим кампания за лицата на българската наука. Имаме идея и готовност за учредяване на клуб Питагор, в който ще се включат носителите на наградите през годините. Те също ще имат възможност за нови идеи, предложения, които да служат за коректив в нашата работа по конкурса.

2. От особен интерес за нас е намерението на МОН да открие онлайн портал за отразяване на постиженията на българските учени. Кога ще бъде открит? Само работата на учените в България ли ще отразява или и на българските учени, които работят в чужбина? Ще може ли и всички да ползват тази информация безплатно?

Първият портал за наука (mon.nauka.bg) ще е свободно достъпен и ще предоставя информация както на учените в България, така и на държавните институции, на бизнеса и индустрията, на научни организации и фирми от чужбина. Освен предоставянето на информация за националните научни програми, за научната инфраструктура в България и за младите учени и изследователи на България, порталът ще се развива и надгражда постоянно като мащаб, обхват и съдържание.

Целта е да обедини и свърже уебсайтовете и тематичните онлайн архиви и библиотеки, които съдържат информация за науката в България и за успехите и постиженията на българските учени работещи в чужбина.

Очакванията са порталът да бъде публично достъпен в края на юни или началото на юли.

Идеята за този портал възникна след запитвания от бизнеса и редица обществени организации как могат да имат безплатен бърз достъп до качествена наука. Във време на разпространение на фалшиви новини, безпрецедентен достъп до информационно съдържание, бързо и лесно търсене по всякакви теми, водеща мисия на Министерството на образованието и науката е да достави на гражданите полезна и акуратна информация, основана на доказателства, данни и експертиза за редица направления и предизвикателства от заобикалящия ни свят.

3. Разкажете накратко за програмите "Петър Берон“ и „Вихрен“. За тях Министерският съвет одобри разходи в размер на 2 800 000 лв. Каква е гаранцията за справедливото и ефективното им разпределение?

Национална научна програма „Петър Берон и НИЕ“ цели да привлече изследователи от чужбина и да ускори кариерното развитие на учени в български висши училища и научни организации. Очакваният дългосрочен резултат от нейното изпълнение е свързан с възстановяването на високото ниво на научните изследвания в България и връзките с водещи изследователски организация в чужбина. Привличането обратно в България на нашите учени ще помогне за обмен на добри практики и създаването на ефективни европейски университетски партньорства и мрежи.

Програма „Вихрен“ е подобна, но самото й име показва, че тя е основно насочена към привличането и/или задържането в България на водещи изследователи, които да дойдат в страната и да развият нови научни колективи в перспективни области. Това означава учени, които вече са постигнали световна слава, утвърдили са се в дадена научна област и имат опит в създаването на лаборатории и колективи. Идеята е да инвестираме в следващите лидери в българската наука, които да възстановят престижа ни и да подготвят успешно участие в Европейския научноизследователски съвет. Между другото, Европейският научен съвет е единствената подобна организация в света като мащаб и финансиране на наука и иновации.

Конкурсите по двете програми ще се изпълняват от Фонд „Научни изследвания“ (ФНИ), като поканите и насоките за кандидатстване ще публикуваме до края на месеца. Ще приложим практиката на европейските програми за оценка на проектните предложения. Всеки проект ще се оценява независимо от трима чуждестранни експерти оценители. Ще допуснем възможност да кандидатстват и проектни предложения на изследователи, които са кандидатствали в процедурите по Мария-Склодовска Кюри на европейската Рамкова програма „Хоризонт 2020“, но са останали под прага на финансирани поради липса на средства. Този елемент ще повиши конкуренцията между проектните предложения, което и ще направи по-прозрачна и качествена самата процедура по оценка.

4. Чудесно е намерението на МОН за привличането на българските учени от чужбина да се развиват у нас. Но не трябва ли в тази подкрепа да се включи и българския бизнес? Как може да се стимулира да направи това?

Сътрудничеството между учени и бизнеса е налице вече повече от век, но възходът на глобалната икономика на знанието засили необходимостта от стратегически партньорства, които надхвърлят традиционното финансиране на отделни изследователски проекти от страна на бизнеса.

Днес бизнесът иска да работи с най-добрите научни организации. Иска да инвестира в развитието и надграждането на върхови научни постижения. Затова България и Европа като цяло трябва винаги да подпомагат и популяризират най-добрите си научни организации и колективи с цел създаване на повече партньорства и съответно откриването на нови работни места в икономики с добавена стойност. Това, разбира се, е свързано с увеличаване на публичните средства за развитие на науката и научните изследвания, както и със създаването на стимули за бизнеса да инвестира в научни разработки. Освен стимули, бизнесът има нужда от достъп до информация какво се случва в науката, както и гаранции, че инвестира в наука с водещ потенциал и качество.

Затова обединихме университетите и Българската академия на науките, както и Селскостопанската академия да работят заедно в съвместни научни програми по обществени и икономически предизвикателства. Това повишава тяхната видимост в ключови направления, но и създава увереност на бизнеса за капацитет, качество и човешки ресурси. Мислим в посока разширяването на портфолиото от инструменти за финансиране на наука и иновации, като ще се съсредоточим върху програми за трансфер на научни резултати, за съвместни програми с бизнеса в области като Индустрия 4.0., кръгова икономика и т.н.

Да не забравяме обаче, че имаме и бизнес, който развива развойна дейност и търси партньорство с науката, но има нужда от топ модерна научна инфраструктура, не само от идеи и хора. Затова през 2018 г. приоритизирахме инвестициите в уникално оборудване. МОН финансира 16 научноизследователски инфраструктурни обекта на стойност 10 671 137 лв. През настоящата 2019 г. МОН ще продължи да подкрепя чрез целево финансиране научната инфраструктура. Подобряването на инфраструктурата би довело до значително разширяване на възможностите на българските учени да провеждат висококачествени научни изследвания на световно ниво и директно би подпомогнало развитието на високотехнологична индустрия в страната, което се очаква да допринесе и за задържането на младите учени в страната.

5. България е сред страните с най-висок процент жени в науката. Дали това не се обяснява с ниските възнаграждения в институтите на БАН, които привличат малко мъже? Имаме процентно повече жени в науката, но дали не заемат по-рядко високи позиции в научната си кариера?

Всъщност, високият процент на заети жени в науката е наследен от десетилетия и по-скоро от социализма, когато недостигът на кадри в промишлеността, здравеопазването и инженерните области създава необходимост от привличане и на жени в технологични и научни сектори.

Трябва да се отчете, че по принцип българите развиват интерес и любознателност към природните науки още от Възраждането и жените лесно се интегрират в този процес като започват да заемат учителски позиции. Разбира се, картината по отношение на заетите жени на високи позиции в науката е съвсем различен, но това е абсолютно идентично в цяла Европа и на много места по света.

Ако 60-70 години сме имали изключително рядко водещи жени на катедри и направления като проф. Елисавета Карамихайлова например, то днес може да се види, че 50% от директорските позиции в БАН са заети от жени.

6. Какво означава това? Дали е ефект от разликите в заплащането в публичните организации и в частния бизнес, или следствие от по принцип различната роля на жената в обществото ни и често нейното по-дълго отсъствие от изграждането на начална научна кариера поради майчинство?

Тези въпроси предстоят да се анализират. Действително като статистика стоим добре. В България няма дискриминация, но няма и целенасочени политики и мерки. Не бива да оставаме спокойни, а да мислим и да дебатираме по темата. Смятам, че все още нямаме проблем по този въпрос, а по-скоро по отношение на броя на учените в България, който е значително под средните за ЕС нива.


Препоръчани материали

Няма коментари към тази новина !

 
Още от : Новини
Всички текстове и изображения публикувани в OffNews.bg са собственост на "Офф Медия" АД и са под закрила на "Закона за авторското право и сродните им права". Използването и публикуването на част или цялото съдържание на сайта без разрешение на "Офф Медия" АД е забранено.