Мозъчни стимулации могат да направят хората по-честни

Учени са идентифицирали механизъм на мозъка, който управлява избора между честно поведение и личен интерес. С помощта на неинвазивна стимулация на мозъка те дори са успели да накарат доброволци да вземат справедливи решения, съобщи MedicalXpress.

Статията е публикувана в списание :Proceedings of the National Academy of Sciences.

Честността играе много важна роля в икономиката и социалната сфера. Сключвайки и следвайки някакъв договор, хората избират между честното следване на условията​ и личните си интереси. Но биологичната основа на този избор остават неясна.

Изследователи от Университета в Цюрих обявяват, че могат не само да направят изводи за механизма на този избор, но също така да увеличат вероятността хората да постъпят честно като използват транскраниална стимулация с постоянен ток в определени области на мозъка. 

Случайни лъжи за личен материален интерес

Те провеждат експеримент - игра, в която измамата за свой собствен интерес помага на участниците да печелят повече, отколкото честното поведение. Много играчи се възползват от тази възможност, но има и такива, които са честни. Закоравелите мошеници не са толкова много - при всеки възможен случай мамят само 8% от участниците. "Повечето избират между собствения интерес или честнота според случая - от време на време лъжат, но не и при всяка възможност", - коментира Мишел Марешал (Michel Maréchal), професор по експериментална невроикономика в Университета на Цюрих.

По-малко лъжи чрез стимулация на мозъка

След това по време на играта участници преминават през процедура на транскраниална стимулация с постоянен ток (Transcranial direct current stimulation - tDCS). Поставят върху кожата на главата електроди, чрез които въздействат на мозъка със слаб ток. Учените стимулират дорзолатералния префронтален кортекс. Този област е отговорна за приемането на сложни решения и когнитивна дейност, включително и краткосрочната памет.

Конфликт между пари и морал

Количеството на закоравелите измамници остава същото - 8%. Но тези, които лъжеха в тяхна полза само от време на време, след стимулацията започват да избират честността.

"Тези открития предполагат, че стимулацията най-вече снижава склонността към измама у тези участници, които наистина са преживявали морален конфликт, но не повлиява на процеса на приемането на решенията на онези, които са си поставили за цел да печелят колкото е възможно" - коментира Кристиан Раф (Christian Ruff), професор по невроикономика в Университета в Цюрих.

Биологичната основа на поведението

Изследването показва, че стимулацията работи само в случай на конфликт между материални и морални интереси. Ако ситуацията не включва морално измерение - например, ако тя е свързана с риск или с отложено възнаграждение - въздействието върху мозъка е без ефект.

Изследователите смятат, че работата им ще бъде важна стъпка към познанието на механизмите, които влияят върху честността на нашите решения.

Още по темата

08/12/2016

Човекът

Как спомените преминават от краткосрочната към дългосрочната памет

27/08/2016

Медицина

За първи път пациент бе изваден от кома с ултразвук

21/11/2015

Човекът

Невроикономиката: Как хората взимат решения. Пари или справедливост

21/09/2015

Човекът

Добротата като заразна болест