Учени са идентифицирали механизъм на мозъка, който управлява избора между честно поведение и личен интерес. С помощта на неинвазивна стимулация на мозъка те дори са успели да накарат доброволци да вземат справедливи решения, съобщи MedicalXpress.
Статията е публикувана в списание :Proceedings of the National Academy of Sciences.
Честността играе много важна роля в икономиката и социалната сфера. Сключвайки и следвайки някакъв договор, хората избират между честното следване на условията и личните си интереси. Но биологичната основа на този избор остават неясна.
Изследователи от Университета в Цюрих обявяват, че могат не само да направят изводи за механизма на този избор, но също така да увеличат вероятността хората да постъпят честно като използват транскраниална стимулация с постоянен ток в определени области на мозъка.
Случайни лъжи за личен материален интерес
Те провеждат експеримент - игра, в която измамата за свой собствен интерес помага на участниците да печелят повече, отколкото честното поведение. Много играчи се възползват от тази възможност, но има и такива, които са честни. Закоравелите мошеници не са толкова много - при всеки възможен случай мамят само 8% от участниците. "Повечето избират между собствения интерес или честнота според случая - от време на време лъжат, но не и при всяка възможност", - коментира Мишел Марешал (Michel Maréchal), професор по експериментална невроикономика в Университета на Цюрих.
По-малко лъжи чрез стимулация на мозъка
След това по време на играта участници преминават през процедура на транскраниална стимулация с постоянен ток (Transcranial direct current stimulation - tDCS). Поставят върху кожата на главата електроди, чрез които въздействат на мозъка със слаб ток. Учените стимулират дорзолатералния префронтален кортекс. Този област е отговорна за приемането на сложни решения и когнитивна дейност, включително и краткосрочната памет.
Конфликт между пари и морал
Количеството на закоравелите измамници остава същото - 8%. Но тези, които лъжеха в тяхна полза само от време на време, след стимулацията започват да избират честността.
"Тези открития предполагат, че стимулацията най-вече снижава склонността към измама у тези участници, които наистина са преживявали морален конфликт, но не повлиява на процеса на приемането на решенията на онези, които са си поставили за цел да печелят колкото е възможно" - коментира Кристиан Раф (Christian Ruff), професор по невроикономика в Университета в Цюрих.
Биологичната основа на поведението
Изследването показва, че стимулацията работи само в случай на конфликт между материални и морални интереси. Ако ситуацията не включва морално измерение - например, ако тя е свързана с риск или с отложено възнаграждение - въздействието върху мозъка е без ефект.
Изследователите смятат, че работата им ще бъде важна стъпка към познанието на механизмите, които влияят върху честността на нашите решения.
