04 август 2021
Категории
  •  Космос
  •  Физика
  •  Науки за земята
  •  Биология
  •  Медицина
  •  Математика
  •  Научни дискусии
  •  Разни
FACEBOOK

Най-старата жертва на черната смърт е ловец събирач преди 5000 години. Той е с най-ранния известен щам на чумата

| ПОСЛЕДНА ПРОМЯНА 02 юли 2021 в 00:00 39810
Това изображение показва черепните кости на мъж, погребан в Риннюкалнс, Латвия, преди около 5000 години. Кредит: Dominik Göldner, BGAEU, Berlin

Най-старият щам на Yersinia pestis - бактериите, причиняващи чумата (черната смърт), която може да е убила половината от населението на Европа през 14-ти век, е открит в останките на 5000 години на ловец събирач.

Генетичен анализ, публикуван на 29 юни 2021 г. в списание Cell Reports, разкрива, че този древен щам вероятно е бил по-малко заразен и не толкова смъртоносен като средновековната му версия.

„Най-изумителното е, че можем да изместим времето на появата на Y. pestis с 2000 години по-отдавна от предложените по-рано публикувани изследвания“, разказва водещият автор Бен Краузе-Киора (Ben Krause-Kyora), ръководител на лабораторията за aDNA в Университета в Кил, Германия. „Изглежда, че сме наистина близо до произхода на бактериите“.

Преносителят на чумата, ловецът събирач, е 20 - 30-годишен мъж, наречен „RV 2039“. Той е един от двамата, чиито скелети са изкопани в края на 1800 г. в регион, наречен Риннюкалнс в днешна Латвия. Скоро след това останките и на двамата изчезват до 2011 г., когато се появяват отново като част от колекцията на германския антрополог Рудолф Вирхов. След това повторно откритие от мястото бяха разкрити още две погребения за общо четири екземпляра, вероятно от същата група ловци събирачи и рибари.

Това изображение показва челюстната кост на човек, погребан в Риннюкалнс, Латвия, преди около 5000 години. Кредит: Dominik Göldner, BGAEU, Berlin

Краузе-Киора и екипът му използват проби от зъбите и костите на всички четирима ловци-събирачи, за да секвенират техните геноми и след това ги тестват за бактериални и вирусни патогени. Те бяха изненадани да открият доказателства за Y. pestis в RV 2039 - и след реконструкция на генома на бактерията и сравняването му с други древни щамове, изследователите установяват, че Y. pestis в RV 2039 наистина е най-древният щам, откриван някога. Вероятно е бил част от линия, възникнала преди около 7000 години, само няколкостотин години след като Y. pestis се е разделил от своя предшественик, Yersinia pseudotuberculosis.

„Изненадващо е, че още в този ранен щам виждаме горе-долу пълния генетичен набор от Y. pestis и липсват само няколко гена. Но дори и малка промяна в генетичните настройки може да окаже драматично влияние върху вирулентността“, коментира Краузе-Киора.

По-специално, на този древен щам липсва едно изключително важно нещо - генът, който да позволи на бълхите да действат като вектори за разпространение на чумата. Този ген е отговорен за ефективното предаване на бактерията на човешки гостоприемници, което е довело до подуването на лимфните възли и образуването на характерните пълни с гной бубони. Те дават името на страшната средновековна бубонна чума, която убива около 90% от заразените. Предаването с помощта на бълхи също така изисква смъртта на човешкия гостоприемник, което означава, че появата на гена е могла да предизвика развитието на по-смъртоносна болест.

Обектът Риннюкалнс, разположена на брега на река Салаца. Кредит: Harald Lübke, ZBSA, Schloss Gottorf

От RV 2039 вероятно вероятно са били нужни повече от хиляда години, докато Y. pestis придобие всички мутации, необходими за предаване на базата на бълхи. И не е ясно до каква степен RV 2039 изобщо е изпитал последиците от чумата.

Щамът Y. pestis е открит в кръвта му, което означава, че човекът най-вероятно е починал от бактериална инфекция - въпреки че изследователите смятат, че ходът на заболяването може да е бил доста бавен. Те отбелязват, че в кръвта му по време на смъртта си е имало голям брой бактерии, а в предишни проучвания на гризачи, високото бактериално натоварване с Y. pestis е свързано с по-малко агресивни инфекции. Освен това хората, близо до които е бил погребан, не са заразени и RV 2039 е погребан внимателно в гроба му, което според авторите също прави по-малко вероятна силно заразната респираторна версия на чумата.

Вместо това този 5000-годишен щам вероятно се е предавал директно чрез ухапване от заразен гризач и вероятно не се е разпространил извън заразения човек.

„Отделни случаи на предаване от животни на хора биха могли да обяснят различните социални среди, където са открити тези древни болни хора. Виждаме го в общества на пастири в степта, ловци събирачи, рибари и в земеделски общности - тотално различни социални условия, но винаги спонтанно възникване на случаи на Y. pestis“, разказва Краузе-Киора.

Тези заключения - че ранната форма на Y. pestis вероятно е била бавно развиваща се болест и не е била много трансмисивна - оспорват много теории за развитието на човешката цивилизация в Европа и Азия. Например, някои историци предполагат, че инфекциозните болести като Y. pestis са еволюирали най-вече в мегаполиси с над 10 000 души близо до Черно море. Въпреки това, преди 5000 години - ерата на щама на RV 2039 - е било много преди образуването на големи градове. Земеделието едва е започвало да се появява в Централна Европа и популациите са били много по-оскъдни.

Освен това по-малко заразния и смъртоносен характер на този ранен щам Y. pestis, също противоречи на хипотезата, че Y. pestis е довел до големия спад на популацията в Западна Европа в края на неолитната епоха.

Авторите смятат, че изследването на историята на Y. pestis също така може потенциално да хвърли светлина върху човешката геномна история.

„Различните патогени и човешкият геном винаги са еволюирали заедно. Знаем, че Y. pestis най-вероятно е убил половината от европейското население за кратък период от време, така че това би трябвало да окаже голямо влияние върху човешкия геном“, коментира Краузе-Киора. „Но дори преди това наблюдаваме значителни промени в нашите имунни гени в края на неолитната ера и може да се окаже, че и по това време се наблюдава и значителна промяна в патогенния пейзаж“.

Справка: “A 5,000-year-old hunter-gatherer already plagued by Yersinia pestis” by Julian Susat, Harald Lübke, Alexander Immel, Ute Brinker, Aija Macane, John Meadows, Britta Steer, Andreas Tholey, Ilga Zagorska, Guntis Gerhards, Ulrich Schmölcke, Marcis Kalninš, Andre Franke, Elina Petersone-Gordina, Barbara Teßman, Mari Tõrv and Stefan Schreiber, 29 June 2021, Cell Reports.
DOI: 10.1016/j.celrep.2021.109278

Източник: Oldest Black Death Victim Was 5,000-Year-Old Hunter-Gatherer – Had Earliest Known Strain of the Plague
CELL PRESS


Няма коментари към тази новина !

 
Още от : Новини
Всички текстове и изображения публикувани в OffNews.bg са собственост на "Офф Медия" АД и са под закрила на "Закона за авторското право и сродните им права". Използването и публикуването на част или цялото съдържание на сайта без разрешение на "Офф Медия" АД е забранено.