04 декември 2022
Категории
  •  Космос
  •  Физика
  •  Науки за земята
  •  Биология
  •  Медицина
  •  Математика
  •  Научни дискусии
  •  Разни
FACEBOOK

Най-старите останки от изчезнал човешки подвид са открити в Сибирска пещера

| ПОСЛЕДНА ПРОМЯНА 30 ноември 2021 в 20:01 139990
Денисова пещера. Снимка: Wikimedia Commons

Учени са открили най-старите до момента вкаменелости от мистериозната човешка линия, известна като Денисов човек. Заедно с техните кости на 200 000 години изследователите за първи път откриват и каменни артефакти, свързани с тези изчезнали роднини на съвременните хора.

За първи път идентифицирани преди малко повече от десетилетие, денисовците – изчезнал клон от човешкото родословно дърво – са най-близките известни роднини на съвременните хора, заедно с неандерталците.

Анализът на ДНК, извлечена от фосилите на денисовци, показва, че някога са били широко разпространени в континентална Азия, островите на Югоизточна Азия и Океания. Анализът на генома също така показа, че поне две отделни групи денисовци са се кръстосвали с предците на съвременните хора.

Досега учените бяха открили само шест вкаменелости на денисовия човек: пет в Денисовата пещера в Сибир, а един е намерен на свещено място в Тибетското плато в Китай.

Най-ранните известни обраци са на възраст от 122 до 194 хиляди години.

Този път изследователите са открили още три фосила в Денисовата пещера. Според предварителните оценки на учените, те са на около 200 хиляди години, тоест са с 6000 години по-стари от предишните образци. Това ги прави най-старите останки на денисовци, намирани някога.

В новото проучване изследователите са изследвали 3791 остатъци от кости в Денисовата пещера. Те са търсили протеини, за които знаят, че са денисовски въз основа на предишни ДНК изследвания на изчезналата линия.

Костни фрагменти, използвани за молекулен анализ. Кредит: S. Brown

Сред тези фрагменти учените идентифицират пет човешки кости, подходящи за изследване. Четири от тях съдържат достатъчно ДНК, за да разкрият чии са – едината кост е на неандерталец, а другите три - на денисовци. Въз основа на генетичните прилики, две от тези вкаменелости може да са или от един човек, или от роднини.

„Бяхме изключително развълнувани да идентифицираме три нови кости на Денисов човек сред най-старите слоеве на Денисовата пещера“, разказва за Live Science водещият автор на изследването Катерина Дука (Katerina Douka), археолог от Университета на Виена, Австрия.

„Ние специално се насочихме към тези слоеве, където преди не бяха намирани други човешки вкаменелости, и нашата стратегия проработи".

Изследователите оценяват възрастта на тези денисовски фосили въз основа на земния слой, в който са открити. Този слой съдържа и множество каменни артефакти и животински останки, които могат да послужат като много важни археологически свидетелства за живота и поведението на денисовците.

Разкопки в източната камера на Денисовата пещера. Кредит: Институт Археологии и Этнографии, Сибирски клон на Руската академия на науките

Преди това фосили на денисовци са откривани само в слоеве без такъв археологически материал или в слоеве, които може да съдържат и сечива на неандертаци.

„Сега за първи път можем да сме сигурни, че денисовците са създателите на археологическите останки, които открихме, и те са свързани с техните костни фрагменти“, отбелязва Дука.

Новите открития предполагат, че тези денисовци са живели по време, когато според предишни изследвания климатът е бил топъл и сравним с днешния, в място, благоприятно за човешкия живот, включващо широколистни гори и открита степ.

Ето една от костите на Денисов човек, намерена в Денисовата пещера в Сибир. Кредит: Katerina Douka

Намерените в пещерата изгорени животински останки показват, че денисовците може да са се хранили с елени, газели, коне, бизони и вълнести носорози.

„Можем да заключим, че денисовците са били добре адаптирани към средата си, използвайки всеки достъпен за тях ресурс“, коментира Дука.

Каменните артефакти, открити в същия слой като фосилите на денисовци, са предимно инструменти за остъргване, които може би са били използвани за орбаботка на животински кожи. Суровината за тези предмети вероятно идва от речните наноси точно пред входа на пещерата и реката вероятно е помогнала на денисовците за ловуването, отбелязват учените.

„Стратегическата точка на обекта пред водоизточник и входа на долина биха послужили като чудесно място за лов“, обяснява Дука.

Каменните инструменти, свързани с тези нови вкаменелости, нямат преки аналози в Северна или Централна Азия. Въпреки това, имат известна прилика с предмети, открити в Израел, датирани между 250 000 и 400 000 години - период, свързан с големи промени в човешката технология, като рутинната употреба на огън, отбелязват изследователите.

Новото проучване установи, че денисовците може да не са били единствените обитатели на пещерата по това време. Костите на хищници като вълци и диви кучета предполагат, че денисовците може да са се конкурирали активно с тези хищници за плячка и може би за самата пещера.

„В момента нашият екип продължава да работи в Денисовата пещера и няколко други азиатски обекта и се надяваме много скоро да съобщим за някои интересни нови неща“, съобщава Дука.

Справка: Brown, S., Massilani, D., Kozlikin, M.B. et al. The earliest Denisovans and their cultural adaptation. Nature Ecology & Evolution (2021). https://doi.org/10.1038/s41559-021-01581-2

Източник: Oldest-known fossils of mysterious human lineage uncovered in Siberian cave
Charles Q. Choi,  Live Science


Няма коментари към тази новина !

 
Още от : Новини
Всички текстове и изображения публикувани в OffNews.bg са собственост на "Офф Медия" АД и са под закрила на "Закона за авторското право и сродните им права". Използването и публикуването на част или цялото съдържание на сайта без разрешение на "Офф Медия" АД е забранено.