14 юни 2021
Категории
  •  Космос
  •  Физика
  •  Науки за земята
  •  Биология
  •  Медицина
  •  Математика
  •  Научни дискусии
  •  Разни
FACEBOOK

Опитът от заселването на остров Пасха може да бъде урок за марсианските колонии

| ПОСЛЕДНА ПРОМЯНА 14 май 2021 в 10:48 27820
Снимка: Pixabay

Строгото разделение между клановете на Великденския остров, създавайки независими подгрупи,  е запазило културното разнообразие въпреки малкия брой на населението.

Учените анализират опита от изолирания живот на населението на Рапа Нуи, за да разберат с какви проблеми могат да се сблъскат първите мигранти на Марс и как да се решат тези въпроси по-ефективно.

Изследването е публикувано в списание PLOS One.

Великденският остров или остров Пасха (местното име е Рапа Нуи) се счита за едно от най-изолираните населени места на нашата планета. Екип антрополози от няколко американски университета - в Бингхамтън, Вашингтон и Аризона - са изследвали как сложната структура на островното общество е помогнала на населението му да оцелее изолирано преди контакта с европейците.

Рапа Нуи е малък 164 км 2 и отдалечен остров в най-източната част на Южния Тихи океан, който е бил колонизиран от полинезийски мореплаватели през 12-13 век сл. н. е. Островът е може би най-известен със стотиците многотонни каменни статуи, които островитяните са конструирали и транспортирали до всяка част на острова и са ги поставили върху масивни каменни платформи. Мащабът на монументалната архитектура на Рапа Нуи често се разглежда като парадоксален за разлика от размера на острова. Само 23 км в най-дългото разстояние, което може да се измине по права на острова, островът може лесно да се премине с пеша за по-малко от ден. Любопитното е, че за толкова малък археологически и етноисторически остров свидетелствата показват, че местните групи хора не са си взаимодействали много помежду, а са били организирани в отделни подгрупи, дори ако разстоянието между тях е само около 500 метра.

"Поне осем кланови групи са населявали острова със строго разделени територии в края на 19 и началото на 20 век. Подробните анализи на археологическите данни обаче показват, че много аспекти на взаимодействието между общностите вероятно са възникнали на още по-локализирана основа с общности, състоящи се от множество малки, разпръснати и относително автономни групи", пишат авторите.

Останките на жителите и анализът на тяхната ДНК показват, че те не са се женили далеч от дома си и изобщо не са се стремили да се отдалечат от дома си, като по този начин се предпазват от такова явление като културния дрейф. Този термин идва от генетиката: в тази област той означава случайна промяна в честотите на алели и генотипове, която се случва в малка полиморфна популация със смяната на поколенията.

Но в случая с Рапа Нуи не се имат предвид генетични, а културни промени. Всъщност, една от основните задачи на малка и изолирана популация от хора е да предава успешно важни знания и умения. Ако носителят на тези умения внезапно умре, без да има време да ги предаде на бъдещото поколение, последното може да има сериозни проблеми, дори самото население може да изчезне.

Конфигурации на взаимодействието на общностите на Рапа Нуи, моделирани от местоположенията на постаментите на гигантските монолити. Кредит: https://doi.org/10.1371/journal.pone.0250690

Чрез изграждането на различни компютърни модели на такива общности изследователите успяха да открият, че малките групи запазват повече културно разнообразие, отколкото големите популации.

Това се потвърждава и от етнографските данни - традиционните общности обикновено са изключително консервативни и избягват всякакви промени, освен ако няма основателна причина. Стратегията е правилна от гледна точка на оцеляването, защото грешните решения за такива групи могат да имат фатални последици.

Колкото по-малки групи запазват своята културна идентичност, толкова по-рядко те са в контакт със съседите, толкова повече населението като цяло ще се възползва от запазването на полезна информация, дори ако общото население е малко. Получените резултати, според авторите на работата, трябва да се използват при създаването на селища на Марс в бъдеще.

Справка: Population structure drives cultural diversity in finite populations: A hypothesis for localized community patterns on Rapa Nui (Easter Island, Chile)
Carl P. Lipo,Robert J. DiNapoli ,Mark E. Madsen,Terry L. Hunt
Published: May 12, 2021, https://doi.org/10.1371/journal.pone.0250690


Няма коментари към тази новина !

 
Още от : Новини
Всички текстове и изображения публикувани в OffNews.bg са собственост на "Офф Медия" АД и са под закрила на "Закона за авторското право и сродните им права". Използването и публикуването на част или цялото съдържание на сайта без разрешение на "Офф Медия" АД е забранено.