18 септември 2019
Категории
  •  Космос
  •  Физика
  •  Науки за земята
  •  Биология
  •  Медицина
  •  Говорят медиците
  •  Математика
  •  Научни дискусии
  •  Разни
FACEBOOK

Пионер на генното инженерство: Не ме е страх от бебета по поръчка, въпросът е как ще изпълним поръчката

| ПОСЛЕДНА ПРОМЯНА 23 септември 2015 в 14:38125291
"Айнщайн твърди че технологията превъзхожда човечеството. Аз не се връзвам на това" - Джордж Чърч Снимка: Jason Grow Photography

Революционните пробиви в ДНК технологията проправят пътя към нашето потенциално бъдеще на "свръхчовеци". Пионерът в генното инженерство Джордж Чърч (George Church) твърди, че няма от какво да се страхуваме. В следващото интервю той ни излага своята гледна точка, гледната точка на един специалист по генетика, на един смел футурист и на един човек взиращ се с надежда в бъдещето:

Напоследък се наблюдава засилен интерес към новата генна технология за редактиране, CRISPR. Но как работи тя?

Генната редакция се състои в изрязването на конкретна ДНК последователност и заместването ѝ с друга. До скоро това беше ужасно бавен и неточен процес, но сега можем да редактираме генома на всяко живо същество, с помощта само на компютър, с който да подберем определения участък от ДНК. Водещи последователности направени от поръчкови РНК фрагменти насочват компонентите на CRISPR към конкретната цел, където ензимът извършва срязването. Това или унищожава функцията на ДНК в този участък, или ни позволява да изменим функциите ѝ като манипулираме начина, по който клетките ремонтират липсващия участък, като например добавим последователност по наш избор.  

И какво ще ни позволи да правим този нов CRISPR метод?

На този принцип може да се извършва генетична терапия, която би позволила да се лекуват генетични заболявания, включително някои типове слепота, заболяването на кръвта бета таласемия и невродегенеративното заболяване на Тай-Сакс. Това също би позволило разработването на нови методи за лечение на различни видове рак и вирусни инфекции, включително и СПИН.

Други технологии могат да дадат възможност полезни ДНК участъци да се разпространят сред популациите на диви животни - например такива, които да ни позволят да изкореним редица инфекциозни заболявания като маларията.

По рано тази година възникнаха много спорове, когато екип от китайски учени се опита да използва CRISPR, за да редактира гените на нежизнеспособни човешки ембриони. За някои хора този акт прекрачи етичната граница на научните изследвания. Вие какво мислите по този въпрос?

Когато дадена област тъкмо прохожда и ти вземеш, че оплескаш нещата достатъчно, реално не прецакваш само своята лаборатория - прецакваш ВСИЧКИ лаборатории. Не смятам, че целия този шум в общественото пространство ще навреди на генното редактиране - все пак китайските учени не са наранили никакви пациенти. Те просто са били изключително небрежни.

От техническа гледна точка, съществуват няколко добре известни метода, за които е доказано, че подобряват специфичността и ефективността на CRISPR генното редактиране, някои от които са разработени в моята лаборатория. От китайската група е трябвало да осъзнават, че работата им ще привлече огромно внимание, така че е ужасно разочароващо, че са избрали да не използват тези методи. Вероятно са смятали, че ако се забавят, за да проведат опитите си както трябва, през това време друга лаборатория би ги изпреварила и би публикувала преди тях. На практика тези други лаборатории, включително и моята, не извършват изследвания с CRISPR върху човешки ембриони, така че просто не разбирам от какво са се притеснили.

Посредствената наука не е синоним на наука на злото - все пак експериментите, които те са извършили са напълно легални в повечето държави.

Значи вие не сте притеснен за етичните въпроси, които това изследване повдигна?

За мен, въпросите за сигурността са истинските етични въпроси, а те не са по същество различни от тези, възникващи при което и да е ново лечение. Методите за генно редактиране се тестват активно при животни - както при гризачи, така и при примати - и в крайна сметка те ще бъдат тествани и при хора.

В основата на моята работа е да се притеснявам ("I’m a professional worrier" - ориг.текст). Но аз се притеснявам активно. Когато някой заяви пред мен, че нещо, според него, би било грешно за света или за науката, аз казвам "Ами хайде да поработим над това". Така можем да подобрим методите за безопасност.

Някои хора са против манипулациите в генетичния пул - като за пример дават все по-популярната идея за бебета по поръчка.

Ние хората вече сме се заиграли с генетичния пул, например с наследствени заболявания като Тай-Сакс: генетичното консултиране преди или след зачеване може да помогне на родителите да вземат решения за здравето на своите бъдещи деца.

Манипулираме генетичния пул и всеки път, когато летим на голяма височина, което повишава честотата на случайните мутации в развиващите се сперматозоиди и яйцеклетки. Тези неща са позволени. Ако не харесваме концепцията за манипулация на генетичния пул, тогава трябва да забраним всички подобни неща, а не да правим изключение само за CRISPR.

И тогава трябва да преценим какво наистина ценим. Дали ценим дълголетието, интелигентността, атлетичността и красотата? Дори в момента нашите деца са много по-образовани от техните предшественици и обикновено ние "организираме" това без да се допитаме до тях. Хората плащат луди пари за продукти, които да ги направят по красиви или по-атлетични. Ако не смятате това за разумно, то би следвало и то да бъде забранено. Но нека бъдем справедливи, а не да заклеймяваме нещо просто така, освен ако не застрашава здравето.

А дали неродените деца имат правото да откажат на родителите си да определят генетично какви ще бъдат в бъдеще или това е изцяло избор на родителя?

Родителите трябва да предоставят на децата си най-добрите условия. Образование, грижи, изхранване, начин на обличане, религия и вечерен час са все неща, които се налагат от родителите в името на доброто на децата. А родителите днес вече използват генетични консултации при взимането на решения преди и след зачеването, за това дали децата им имат шанс да са обременени с някое тежко генетично заболяване. Веднъж след като тези деца пораснат, те могат на свой ред да изберат съдбата на своите деца, спрямо получената през това време нова информация за генетиката и най-добрите начини, по които да отгледаш поколението си.

Има опасения, че генетичните модификации, които засягат сперматозоидите и яйцеклетките ще доведат до изменния, които са необратими и могат да се предават в поколенията.

Аргументът за необратимостта силно ме озадачава, тъй като, очевидно, генното редактиране не е необратимо на ниво цялостна популация.

Ако популацията се изменя, тъй като определени индивиди взимат решения, то тези промени могат да се променят отново ако правителството или други индивиди вземат алтернативни решения. Всъщност, тази обратна промяна може да протече още по-бързо, защото технологията се усъвършенства непрекъснато и разходите намаляват. Разбира се, може да се окаже, че хората не желаят да се противопоставят на тези промени, но това идва само, за да покаже, че те са полезни по някакъв начин за тях.  

CRISPR методиката в действие: Ензими (светло синьо) разрязват ДНК (червено), насочвани от РНК (жълто). Снимка: Bang Wong

Дали хората няма да пропуснат златна възможност, ако не се възползват от възможността да усъвършестват генното инженерство при хора?

Абсолютно! Този въпрос трябва да се задава по-често. При 7 млрд. човека, които непрекъснато нарастват, да си стоим просто така не е особено адекватно решение. Например, можем да изкореним маларията с използване на т.нар. gene drive - техника, която позволява генът за устойчивост на малария да се разпространи изключително бързо сред популацията на комарите.

Това може да е рисковано...

Някои от нас може да твърдят, че тази технология е прекалено рискована като цяло поради неясни неясноти ("unknown unknowns" - ориг.текст) - като например изчезването на определен вид комари. Но ако това наистина се случи е малко вероятно да повлияе значително на някакъв друг вид животно. И всяка година, в която се колебаем, 600 000 души умират безсмислено от малария и още няколко милиона се разболяват и не могат да си вършат работата. Това си е доста сериозна цена, която плащаме.

Вие се интересувате също т.нар. "генетично подсилване" ("genetic augmentation"): Не е ли доста спорно използването на генетична терапия по този начин, независимо дали става дума за физическо или умствено подобрение?

Напротив, дори е по-малко спорно, тъй като това би се извършвало с възрастни, които могат да дадат своето съгласие. Ако мнозинството хора се съгласни, че възрастните могат да се подлагат на подобрения - като нов медикамент, устройство или генетична терапия - то докато то задоволява нормативните изисквания за безопасност и ефективност определени от FDA, поне по мое мнение нищо не би могло да попречи на бързото му и дори масово приложение.

Вие сте известен с вашия списък с 10 особено интересни полезни, но изключително редки генетични варианти, от които всички бихме могли да се възползваме.

Да. Например, PCSK9 те защитава от сърдечно-съдови заболявания и е "свръхчовешки" в смисъл, че хората, които го имат са много по-облагодетелствани от средностатистическия човек по отношение на риск от сърдечносъдови заболявания. Други три в списъка са - MSTN, LRP, APOE. Те могат да доведат до терапии за предотвратяване на мускулна дегенерация, остеопороза и деменция.

Ами гените, които не са свързани със заболявания? Ако започнем да редактираме и тези гени, в какво общество смятате, че ще се превърнем?

Всичко опира до това какво цени обществото и това какво искат индивидите.

Не смятам, че всички ще искат едно и също: няма изведнъж всички да станем по 1,80м. високи, с руса коса и сини очи. Смятам, че подобренията всъщност ще повишават разнообразието.

Някои ще бъдат мотивирани от нужда или амбиция. Хора, които искат да отидат в космоса може да искат свръхздрави кости, които да ги предпазват от остеопороза при ниската гравитация, докато хора, които решат да живеят на дъното на океана може да искат съвсем различни модификации. А хора, които искат да бъдат супербанкери вероятно ще се нуждаят от напълно различни модификации в сравнение с хора, които искат да станат суператлети. Няма най-добър и универсален тип хора, точно както няма най-добър тип кола.  

Ако трябва да се притесняваме за нещо - което аз всъщност правя през цялото време - бих се притеснил за модификациите при възрастни, тъй като това би се разпространило ужасно бързо. Ако например аз реша да модифицирам ембрион, би отнело поне 20 години, за може това да има някакъв съществен ефект върху обществото.

Но ако ми хрумне за модификация, която подобрява интелигентността при възрастни, новината за това ще премине през интернет със скоростта на светлината и много хора ще пожелаят да опитат. И ако е успешна при първия милион от тези които го опитат, изведнъж ще се появяват още милиард, които също ще искат да пробват.

През 2012 г. публикувахте книга, озаглавена Регенезис и в нея говорите за лабораторията си като за център за нови технологии насочени към адаптиране на сътворението, така че да служи на хората. Като се вземе предвид, че в книгата си вие се появявате под собственото си име, мисля че не е особено странно, че хората ви обвиняват, че си играете на Господ?

Със сигурност това не е моето намерение. Но ние сме инженери - да подобряваме света около себе си е нашата основна цел. Това е основната цел и на хората като цяло. Израза "играя си на Господ" се използва основно, за да се намекне, че правиш нещо отвъд твоите възможности.

Съгласен съм, че трябва да сме внимателни и всъщност смятам, че човечеството наистина върви напред стъпка по стъпка. Може да изглежда много бързо, а понякога може да става и под формата на гигантски скокове - като кацането на Луната и изкореняването на едрата шарка - но тези неща се вършат внимателно.

И въпреки това технологията напредва с чудовищни темпове.

Айнщайн е казал, че технологията превъзхожда човечеството. Аз не се връзвам на това. Смятам, че дори когато технологията напредва много бързо, ние сме развили редица традиционни методи да обуздаваме този процес. Не се нуждаем от специални забрани и мораториуми - имаме си Агенцията за Защита на Околната Среда, имаме си FDA. Просто трябва да мислим мащабно и все пак да го правим внимателно.

-------------------------------------------------------------------------------------------

Профил: Джордж Чърч е професор по генетика в Harvard Medical School. Той е и директор на Center for Causal Consequences of Variation, център за високи постижения в геномните науки към NIH (National Institutes of Health) и управител на PersonalGenomes.org

Източник: New Scientist


Препоръчани материали
поп Дръвчо 24.09 2015 в 14:17 1
+ 5
- 1
Разгеле, един глас на здравия разум по темата.
 
Още от : Новини
Виц на деня: 13 септември
Виц на деня: 13 септември
13 септември 2019 в 00:003616
Защо не можем да се стоплим?
Защо не можем да се стоплим?
13 септември 2019 в 10:273357
Всички текстове и изображения публикувани в OffNews.bg са собственост на "Офф Медия" АД и са под закрила на "Закона за авторското право и сродните им права". Използването и публикуването на част или цялото съдържание на сайта без разрешение на "Офф Медия" АД е забранено.