15 април 2021
Категории
  •  Космос
  •  Физика
  •  Науки за земята
  •  Биология
  •  Медицина
  •  Математика
  •  Научни дискусии
  •  Разни
FACEBOOK

Пролетно равноденствие 2021. Най-бързите изгреви и залези и други интересни факти

| ПОСЛЕДНА ПРОМЯНА 20 март 2021 в 00:00 95680
Снимка: Pixabay

Първият ден на пролетта за 2021 идва официално с пролетното равноденствие. Светът все още не се е отървал от хватката на коронавирусната епидемия, но пролетта винаги е очаквана с надеждата за по-добри дни.

Астрономическата пролет ще настъпи на 20 март в 09:37 UTC (Координирано универсално време). За нас, в България, това е 11 часа и 37 минути.

Мартенското равноденствие отбелязва началото на пролетния сезон в Северното полукълбо и есенния сезон в Южното полукълбо.

Всяко равноденствие и слънцестоене е астрономическо събитие, което се случва заради наклона на оста на Земята и непрестанното й движение в орбита.

Равноденствието може да го разглеждаме и като събитие, което се случва на въображаемия купол на нашето небе. За наблюдател от нашата планета с един геоцентричен поглед небесният екватор е голям кръг разделящ небето на Земята на Северно и Южно полукълбо. Небесният екватор пресича небето точно над екватора на Земята. При равноденствие Слънцето пресича небесния екватор, за да навлезе в небесната сфера над Северното полукълбо.

Ако наблюдаваме Земята от космоса, ще видим че оста на Земята е наклонена на 23.5 градуса. Имаме равноденствие два пъти годишно - пролет и есен - когато наклона на земната ос и орбитата на Земята около Слънцето се комбинират така, че проекцията на оста е точно перпендикулярна на орбитата.

Ето още някои интересни факти за равноденствията:

Равни ли са денят и нощта в равноденствието? Не съвсем

В равноденствието двете полукълба на Земята получават еднакво количество слънчеви лъчи. Всъщност думата equinox (равноденствие) идва от латинското aequus (равно) и nox (нощ). За нашите предци, които са отчитали времето по-малко точно от днес, денят и нощта са изглеждали еднакви.

Но днес знаем, че не е точно така. Всъщност денят продължава повече от нощта по време на равноденствието. Има две причини .

1. Слънцето е диск, а не точка. 

По дефиниция изгревът започва, когато горният ръб на слънцето докосне източния хоризонт, а залезът се определя тогава, когато краят на слънчевия диск се скрие под западния хоризонт.

Това само по себе си осигурява допълнителни 2 1/2 до 3 минути дневна светлина в умерените ширини.

2. Атмосферна рефракция

Атмосферната рефракция (пречупване) издига слънцето с около 1/2 градуса нагоре в небето ни както при изгрев, така и при залез. Това променя времето на действителния изгрев, като същевременно забавя времето на истинския залез. Резултатът е няколко минути допълнителна дневна светлина, не само при равноденствие, а всеки ден. Кредит: Wikipedia

Земната атмосфера действа като леща или призма, като издига слънцето на около 0,5 градуса от истинското му геометрично положение винаги, когато слънцето приближи хоризонта. Случайно диаметърът на слънцето обхваща ъгъл около 0,5 градуса.

С други думи, когато видите слънцето на хоризонта, то всъщност е точно под хоризонта геометрично.

Така изгревът избързва, а залезът се забавя, което добавя близо още шест минути дневна светлина в умерените ширини. Затова има повече дневна светлина и денят е по-дълъг от нощта при равноденствие.

Най-бързите изгреви и залези са по равноденствие

Най-кратите залези и изгреви на годината се случват в равноденствията. Става въпрос за продължителността на времето, необходимо на слънцето да потъне под хоризонта.

При всяко равноденствие слънцето изгрява практически на изток и залязва на запад. Това означава, че в деня на равноденствието - залязващото слънце се спуска под хоризонта под най-стръмния си възможен ъгъл. Това кара изгрева или залеза да се случват по-бързо.

Колко по-бързо? Продължителността на залеза варира в зависимост от географската ширина. Слънцето винаги залязва по-бързо близо до екватора на Земята и по-бавно на по-високите географски ширини. 

Например, на 40-ия паралел на север (България се пресича от 42-ия паралел), в деня на равноденствие слънцето залязва за около 2 3/4 минути.

На тази географска ширина обаче при слънцестоенето слънцето залязва за около 3 1/4 минути.

По време на слънцестоенето слънцето залязва най-далеч на север или най-южно на запад.

Колкото по-далеч от точната западна посока залязва слънцето зад хоризонта, толкова по-малък е ъгълът на залязващото слънце. Това означава по-голяма продължителност на залезите по време на слънцестоенето.

Така че да се насладиме на залеза в този ден, но да внимаваме да не го изпуснем. Това е сред най-бързите залези за годината.

Пътят на слънцето през небето - от пладне до залез слънце - в 3 различни дни от годината, равноденствие и лятно и зимно слънцестоене. Кредит: Earth Science Picture of the Day (March 19, 2020)/ Universities Space Research Association.

Защо Слънцето изгрява точно от изток и залязва точно на запад?

Ето още един феномен на равноденствие. Вероятно сте чували, че слънцето изгрява точно от изток и залязва точно на запад в деня на равноденствието. Може да изглежда неинтуитивно. Но е вярно, независимо къде живеете на Земята (с изключение на Северния и Южния полюс, където няма изток или запад).

Какво е равноденствието? Това е събитие, което се случва на въображаемия небесен купол на Земята. То отбелязва онзи специален момент, когато слънцето пресича небесния екватор, преминавайки от юг на север. И също така, разбира се, представлява точка от орбитата на Земята.

Небесният екватор пък е голяма окръжност, която разделя въображаемата небесна сфера на северно и южно полукълбо. Небесният екватор обикаля небето точно над екватора на Земята. В деня на мартенското равноденствие слънцето пресича небесния екватор, за да навлезе в северното полукълбо на небесната сфера.

Всички тези компоненти са въображаеми, но това, което се случва при всяко равноденствие, е много реално, толкова реално, колкото преминаването на слънцето през небето всеки ден и толкова реално, колкото и смяната на сезоните.


Къде небесният екватор пресича нашия хоризонт? Без значение каква е нашата географска ширина, той пресича хоризонта ни точно на изток и точно на запад.

Небесният екватор е кръг, нарисуван в небето над екватора на Земята. Еклиптиката е видимият годишен път на слънцето пред съзвездията на Зодиака. Еклиптиката и небесният екватор се пресичат в точките на пролетното и есенното равноденствие.

Независимо къде се намирате на Земята (с изключение на Северния и Южния полюс), има точка на хоризонта точно на изток и точно на запад. Тази точка маркира пресечната точка на нвашия хоризонт с небесния екватор, въображаемия голям кръг над истинския екватор на Земята.

И затова слънцето изгрява точно на изток и залязва точно на запад, за всички нас, по време на равноденствието. Слънцето  по време на равноденствието е на небесния екватор. Независимо къде се намираме на Земята, небесният екватор пресича нашия хоризонт точно на изток и точно на запад.

Един от двата дни за този експеримент

За да направите този експеримент, ще ви трябва пръчка или дълга дървена линийка, транспортир и компас.

Намерете празно място като парк или паркинг, където няма високи сгради, дървета или хълмове, които да пречат на Слънцето. Намерете географската ширина на вашето местоположение. Извадете това число от 90. Това ще бъде ъгълът, по който ще закрепите пръчката в земята.

Ако сте в Северното полукълбо, използвайте компаса си, за да намерите юг и насочете пръчката в тази посока. Ако сте в южното полукълбо, насочете пръчката на север. С помощта на транспортира фиксирайте пръчката в земята под ъгъла, който току-що сте изчислили - не забравяйте да я насочите в посоката, обратна на полукълбото, в което се намирате.

Изчакайте до обяд и вижте как сянката на пръчката изчезва. На обяд пръчката изобщо няма сянка!

Можете да правите този експеримент само два пъти годишно - на мартенското и септемврийското равноденствие. Можете да направите и обратния експеримент - да определите географската ширина на вашето местоположение като нагласите пръчката по обяд така, че да няма сянка и да измерите ъгъла, който да извадите от 90.

Пролетното и есенното равноденствие се считат​ за астрономическо начало на съответните сезони. В Северното полукълбо ще се наслаждаваме на по-ранни изгреви, късни залези, топли ветрове, разлистващи се дървета, покълнали треви и цветя. В същото време на юг от екватора започва противоположният сезон - късни изгреви, ранни залези, хладни ветрове, изсъхнали и падащи листа.

Ако се погледне Земята от космоса, може да се види, че тъй като Земята не се върти около наклонена ос от 23 1/2 градуса, Северното и Южното полукълбо на Земята се редуват, получавайки повече или по-малко слънчева светлина и топлина, докато Земята обикаля около Слънцето. Имаме равноденствие два пъти годишно - пролет и есен - когато наклонът на оста на Земята и земната орбита около слънцето се комбинират по такъв начин, че проекцията на оста да не е наклонена спрямо слънцето.

Къде може видите признаци на равноденствието в природата? Навсякъде! За момент забравете за времето и мислете само за дневната светлина. Усещането, че пролетта е тук и лятото идва, прониква в цялата природа в северната половина на земното кълбо.

Обръщайте внимание на траекторията на слънцето в небето всеки ден. Ще откриете, че тя се измества на север. А птиците и пеперудите също идват обратно на север, заедно с пътя на слънцето.

И въпреки студеното време днес, по-дългите дни ще донесат със себе си и повече топлина. 

Честита Пролет!

Източници:

 All you need to know: March equinox 2021, Deborah Byrd, Earth&Sky

10 Things About the March Equinox, Time&Date


Препоръчани материали

Няма коментари към тази новина !

 
Още от : Новини
Леонардо, изобретателят
Леонардо, изобретателят
15 април 2021 в 00:0024621
Всички текстове и изображения публикувани в OffNews.bg са собственост на "Офф Медия" АД и са под закрила на "Закона за авторското право и сродните им права". Използването и публикуването на част или цялото съдържание на сайта без разрешение на "Офф Медия" АД е забранено.