04 октомври 2022
Категории
  •  Космос
  •  Физика
  •  Науки за земята
  •  Биология
  •  Медицина
  •  Математика
  •  Научни дискусии
  •  Разни
FACEBOOK

Психопатията може да не е психично разстройство, а адаптация

| ПОСЛЕДНА ПРОМЯНА 22 март 2022 в 00:01 124480
Снимка: Ohio State University

Повече от половин век видовете антисоциални личностни черти, които смятаме за психопатични – като липса на угризения на съвестта, агресия и пренебрежение към състоянието на другите – се свързват с психични заболявания.

Границата между личностни нарушения и "нормалност" в характера може да бъде мъглява в биологията, оставяйки отворена възможността това, което сега се счита за дефект, може да е било насърчавано от естествения подбор.

Еволюционният възглед за психопатията гласи, че „поемането на риск, безпринципното и безчувствено поведение“, характерно за психопатите, би имало повишен репродуктивен успех в средата на нашите предци. Тези черти са стимулирани от естествения подбор. Например при условия на високо съотношение на склонни към сътрудничество към психопати, психопатичните индивиди могат да използват доверчивостта на другите, за да подобрят своите репродуктивни възможности. Психопатичните черти при такива условия биха били благоприятствани от естествения подбор.

Екип от канадски изследователи проучва тази възможност в проучване, публикувано миналата година в списанието Evolutionary Psychology, в което се твърди, че психопатията няма определени отличителни белези на психично разстройство, а частично е адаптивен стратегически модел на поведение.

Заключението им се основава на метаанализ на 16 съществуващи изследвания, съдържащи валидирани мерки за психопатия, заедно с подробности за левичарството или десничарството на лицето, макар тази връзка да отразява остарели научни възгледи от ранните дни на криминалната психология.

Психопатията се характеризира с „антисоциално, импулсивно, манипулативно и безчувствено поведение“ и дълго време се смяташе за психично разстройство. Днес много от определящите характеристики на психопатията попадат под диагностичните критерии за антисоциално личностно разстройство според Американската психиатрична асоциация. Въпреки широко разпространеното убеждение сред научната общност, че психопатията е психично разстройство, „предложена е алтернативна, еволюционно насочена гледна точка: че психопатията е вместо това стратегия за социална експлоатация, поддържана от отрицателна честотно-зависима селекция“, пишат Лесли Пулман (Lesleigh E. Pullman) и колегите ѝ.

Проверима хипотеза по отношение на този дебат е степента, до която психопатичните (срещу непсихопатичните) индивиди проявяват признаци на смущения в неврологичното си развитие.

Една непряка мярка за такива смущения е преференциалното използване на лявата или дясната ръка, тъй като недясноръкостта сигнализира за проблеми в неврологичното развитие.

По този начин, в този метаанализ, изследователите се фокусират върху левичарството като заместител на признак за неврологични смущения. Недясноръкостта се свързва с ниско тегло при раждане, усложнения при раждане, пренатален стрес и пренатално излагане на хормони, което предполага, че може да е свързано с нарушаване на пре- и перинаталното развитие на мозъка на важни мозъчни структури. Например, в сравнение със здравите контролни групи, хората с шизофрения и депресия по-често са левичари.

Централен за всичко това е вековният въпрос за природата срещу възпитанието - "вроденото" срещу "придобитото".

Генетиката изглежда играе роля в това дали да си левичар или не, макар и доста сложна. Културните влияния могат също да определят доколко човек предпочита едната ръка пред другата, което им позволява да се впишат в общността, която предпочитат десняците.

Има също така огромна комбинация от натиск от околната среда като стрес или хранене и др. още в утробата, които могат да тласнат генетичното наследство на човек за предпочитаната ръчка в една или друга посока.

В скорошен метаанализ на над 2 милиона души изследователи откриват, че приблизително 11% от населението са левичари. Смята се, че преференциалното използване на дясната ръка произтича от натиска на естествения подбор през цялата ни еволюционна история. В човешкото тяло има както структурни, така и функционални асиметрии и латерализацията на мозъка (т.е. „невралните функции са по-доминиращи в различните полукълба на мозъка“) е една такава асиметрия. Като се има предвид, че лявото полукълбо на мозъка контролира дясната страна на тялото, „доминирането на дясната ръка може да е страничен продукт от генетично детерминирана функционална асиметрия на мозъчната латерализация за езикова обработка на лявото полукълбо и/или фини двигателни умения“.

Този мета-анализ включва само проучвания, които включват извадка от предимно възрастни участници, имат най-малко 10 участници във всяка група, използват валидирана мярка за психопатия (но не и антисоциално личностно разстройство), измерена дясноръкост/ляворъчност и съдържа достатъчно статистическа информация за изчисляване на размера на ефекта.

Изследователите не откриват ясни доказателства, че психопатичните субекти са по-малко склонни да бъдат десняци, може да се предположи, че тяхното развитие не е непременно повлияно от средата им в някаква значителна степен.

Това оставя отворена възможността каквито и гени да работят, да действат като еволюционно избрани, предоставяйки (както го описват изследователите) „алтернативна стратегия за живота“ на тези, които са ги наследили.

Има много причини да вземем една или друга страна в този дебат. Този метаанализ обхваща само 16 проучвания, които в крайна сметка дават информация за заключението, комбинирайки данни за малко под 2000 индивида, което го прави не особено силен статистически.

Възможно е също психопатичните индивиди да имат други психични заболявания (неопределени в тази работа), които биха могли да объркат резултатите. Интересно е, че процентът на едновременното присъствие (коморбидност) на психични заболявания с психопатия обикновено е по-нисък от другите психични разстройства, което е в съответствие с тезата за адаптация. 

Отвъд всичко това съществува по-философският въпрос какви са различията между психично здраве и болест.

Психопатията може едновременно да бъде нежелана при един набор от обстоятелства и ценна при други, без да се определя като заболяване. Тя може да бъде едновременно алтернативна стратегия на оцеляване, която помага в някои социални контексти, преди да се превърне в психично разстройство.

По-клиничният близнак на психопатията, антисоциалното личностно разстройство (APD), има официално място във второто издание на Диагностичния и статистически наръчник за психични разстройства (DSM-II) през 1968 г. Дори след редица ревизии, APD остава в DSM, коригиран във времето с критерии, които могат да се наблюдават и проверяват по-обективно.

Дали ще продължим да разглеждаме психопатията като психично разстройство в бъдеще ще зависи от различни съображения, не на последно място от резултатите от проучвания като това.

Справка: Is Psychopathy a Mental Disorder or an Adaptation? Evidence From a Meta-Analysis of the Association Between Psychopathy and Handedness
Lesleigh E. Pullman, Nabhan Refaie, Martin L. Lalumière et al.
First Published October 4, 2021,  Evolutionary Psychology
https://doi.org/10.1177/14747049211040447

Източници:

Wild Paper Claims Psychopathy May Not Be a Mental Disorder, But Something Else
MIKE MCRAE, Science Alert

Meta-analysis suggests psychopathy may be an adaptation, rather than a mental disorder
Mane Kara-Yakoubian, PsyPost


Няма коментари към тази новина !

 
Още от : Новини
Всички текстове и изображения публикувани в OffNews.bg са собственост на "Офф Медия" АД и са под закрила на "Закона за авторското право и сродните им права". Използването и публикуването на част или цялото съдържание на сайта без разрешение на "Офф Медия" АД е забранено.