Адвокати да могат да доказват, че даден човек съзнателно е извършил престъпление, само с преглед на резултатите от сканиране на мозъка му.
Това звучи като научна фантастика, но според ново проучване това може скоро да бъде реалност, съобщава Live science.
В проучването учените анализират данни от мозъчни сканирания и са успели да посочат моделите на мозъчната активност, които показват дали хората са извършили "осъзнато" дадени действия - тоест може да се установи без никакво съмнение дали са извършили преднамерено престъпление или са го сторили "необмислено", тоест не са били наясно, че действията им ще породят престъпление.
Проучването, публикувано в списание Proceedings of the National Academy of Sciences, твърди, че в бъдеще е много вероятно психичното състояние на обвиняемите да бъде определяно с използване на невронаука, макар да са необходими допълнителни анализи преди тази техника да се използва в съдилищата.
Учените пишат: "Представете си, че сте жури в процес срещу обвиняем, който признава, че е пренесъл куфарче, пълно с наркотици през граница. Но не знаете дали обвиняемият е бил наясно какво има в куфарчето. Степента на осведоменост при пресичането на границата ще постави разликата във виновността и от там размера на наказанието".
В зависимост от коя страна на линията да действа "осъзнато" или "необмислено" е един човек той може да бъде осъден на затвор с години или да бъде пуснат условно, коментира един от авторите на проучването Рийд Монтагю (Read Montague), директор на Human Neuroimaging Laboratory във Virginia Tech Carilion Research Institute.
В изследването са взели участие 40 души. На тях са били извършени сканирания на мозъка за установяване на това дали има разлика в мозъчната активност при онези, които съзнателно са извършили нещо, в сравнение с несъзнателното. Участниците е трябвало да си се представят в следния сценарий: че пренасят през хипотетичен пропускателен пункт куфарче, което може да е, но може и да не е, пълно с контрабандни стоки.
В експеримента учените правят различни варианти на това в куфарчето на участника да има "ценно съдържание". Например, в един от случаите на участник са били представяни пет куфарчета, като само в едно от тях е имало контрабанда. На участника не е било казвано кое точно е с контрабандната стока, но понеже е бил наясно с риска да попадне на него, участникът би действал "неосъзнато" ако премине през проверка. При друг сценарий, на участника се дава само едно куфарче, така че той е знаел със сигурност, че съдържа контрабанда.
Учените установяват, че моделите в мозъчната активност на участниците се различават значително в зависимост от това дали са действали съзнателно или неосъзнато. Например, предната част от мозъка, наречена anterior insula, е била по-активна когато човекът е знаел със сигурност какво пренася в куфарчето. Тази част от мозъка е била досега обект и на изследвания, насочени към риска и възнаграждението, отбелязват учените.
С помощта на компютърен модел, който обединява получените от сканирането данни, учените са успели да прогнозират с голяма точност дали един човек е знаел или не какво върши.
Използването на мозъчно сканиране в съдебната система не е нова идея, пишат още учените. Например, компютри са били използвани за прогнозиране на това дали определени хора отговарят на критериите за психопатия. Извършвани са и проучвания на това какво се случва в мозъците на журито докато обмислят делото.
Новото проучване обаче, "предполага, че юридическите концепции за знание (увереност, че дадени обстоятелства съществуват) и необмисляне (осведоменост, че дадена възможност съществува) са ясно представени в човешкия мозък", пишат учените. Те обаче подчертават, че тази техника "представлява доказателство за концепция и все още не е годна за употреба в реалността".
В проучването има няколко ограничения, признават самите изследователи. Например, зоните в мозъка, които се активират по време на сканиране, могат да бъдат свързани и с други, нямащи нищо общо психични състояния. В допълнение е необходимо да се извършат по-големи проучвания, които включват по-разнообразна група участници.
Учените освен това искат да разберат кои неврални кръгове са ангажирани при мозъчна дейност, когато някой действа със съзнание, както и как различни фармацевтични субстанции или мозъчни наранявания могат да засегнат тези кръгове.
"Разбирането на това по какъв начин нашият мозък прави разграничение между законовите обстоятелства има потенциал за подобряване на догадките от страна на закона в момента относно начина, по който определени психични състояния могат да засягат отговорността за престъпления", пишат учените.
Коментари
Моля, регистрирайте се от TУК!
Ако вече имате регистрация, натиснете ТУК!
Няма коментари към тази новина !
Последни коментари