17 октомври 2019
Категории
  •  Космос
  •  Физика
  •  Науки за земята
  •  Биология
  •  Медицина
  •  Говорят медиците
  •  Математика
  •  Научни дискусии
  •  Разни
FACEBOOK

За космоса и списание Космос

Интервю с д-р Светослав Славчев

| ПОСЛЕДНА ПРОМЯНА 20 март 2015 в 16:1669021

Дългогодишният зам. главен редактор на сп. Космос д-р Светослав Славчев е роден през 1926 г. Завършва медицина в София. Автор на научно-фантастични произведения, редактор, сценарист. През 1947 г. издава първата си книга "Кръвта на цивилизацията", посветена на борбите около "черното злато" – петрола. От 1960 г. е на работа в изд. Народна младеж, а от 1967 г. влиза в редколегията на легендарното списание Космос, в която остава до 1988 г.

В свободен разговор той ни сподели спомени за списанието, но и за доста неща около темите му.

Откъде дойде идеята за сп. Космос? Кой определи концепцията?

Космос започва като научно-художествено списание за юноши. Основната разлика между него и на пръв поглед сродното "Наука и техника за младежта" (НТМ) е, че НТМ е за по-висока възраст – над 19-20 години. Самата идея не е оригинална, тъй като в много страни съществуват списания като Космос. България не прави изключение дори и преди 1945 г. - тогава са излизали популярните и добре осведомени Наука за всички, Свят и наука, Природа, Венец... Но идеята на Космос е той да бъде специализирано издание за юноши. Автори на структурата са трима души – Стефан Дичев (той прави предложението до ЦК на Комсомола с идея да стане главен редактор), д-р Александър Пеев (д-р по криминалистика, сам автор на много криминални романи и повести) и д-р Светослав Славчев. Списанието трябва да има научно-художествен профил, а не научно-популярен.

Обособяват се рубриките - "Природен календар", "Астрономически календар", "Любопитни факти", "Шахмат", "Хумор", "Забавна страница" (с игри и кръстословица), "Спорт", "Направи сам".

Първият брой излиза през юни 1962 г. и е "нещо като проба на читателите, за да се види как ще възприемат новото издание. Веднага се получиха изключително много писма, главно от гимназисти, и от тази кореспонденция стана ясно, че те биха желали повече художествени материали. Така се стигна до идеята във всеки брой на Космос задължително да има един научно-фантастичен или приключенски разказ, а и където може, статиите да са написани не толкова строго научно".

Как научните новини стигат до редакцията?

Редакцията на сп. "Космос" е била абонирана както за водещите съветски, така и за главните западни научни издания, с информация от които се води рубриката "Предава Космос" - там се публикуват новините за научни открития, по няколко на една страница, кратко и ясно. Според д-р Славчев редколегията е получавала около 20 списания по абонамент. Освен това, самите редактори на Космос са хора с контакти и всеки привлича около себе си любознателни люде, които четат, търсят новини и ги "донасят". Редакторите измислят нови теми, по които в България информацията е малко или изобщо няма.

Темата, която най-силно е вълнувала юношите по това време, е космонавтиката. И това е обяснимо с оглед на огромните постижения на астрономията и овладяването на Космоса, които са направени точно през тези десетилетия. Тази тема е тясно свързана с научната фантастика.

В списание Космос излизат за пръв път редица автори, които по-късно българските читатели ще опознаят като легенди в научната фантастика – Айзък Азимов, Клифърд Саймък, Рей Бредбъри, Хайнлайн, Диксън, а дори и малко "ужаси" – например, в броеве от края на 80-те г. има разкази на Стивън Кинг. Именно преводите на англоезичната фантастика са били проблемни, защото все пак Космос е бил издание на ЦК на Комсомола, а там по добре познати конюнктурни причини на американската фантастика не се е гледало с добро око. И тогава хитроумните редактори са намерили начин да заобиколят бдителните цензори. Те превеждали американските автори от руските им преводи. "На днешния читател това може би изглежда странно и някой по-незапознат – кой знае! – би обвинил нас, създателите, в незнаене на английски – усмихва се д-р Светослав Славчев. "Но т. н. препреводи бяха единственият "легален" начин да се промъкнем между капките".

През втората половина на 70-те и 80-те г. тиражът на списание Космос стига до 210 000 екземпляра за брой. Това е третото най-високотиражно списание в България след Жената днес (400 000) и Здраве (300 000). Космос спокойно е можел да печата и много по-висок тираж, но тогава тези ограничения са били налагани "отгоре" (ЦК), а не съобразени с читателския интерес.

Кои бяха вашите автори?

Всеки от редколегията е имал ресорни рубрики. "За научната фантастика отговаряше д-р Славчев, за техническите новини – д-р Димитър Пеев, за материалите от областта на психологията и социологията – Магдалена Исаева". В редколегията е имало и други специалисти – известният математик проф. Паунов е избирал публикациите от тази област, биологът Димо Божков пишел за естествените науки в списанието, а по правно-обществените науки публикувал проф. Йордан Тотев.

След 1988 г. започват окрупнявания и редакцията на списание Космос е слята с тази на Наука и техника за младежта. Въпреки гневната статия по този въпрос, поместена на първа страница в брой 1-1991 г., д-р Славчев споделя, че всяко от изданията" е запазило своя стил и сериозни разногласия нямаше, а сливането беше чисто формално".

Защо угасна Космос?

През 1991 г. започват истински бурните години. "Държавната комсомолска организация спира да съществува, а Космос остана без издател". Списанието обаче близо тридесет лета е радвало читателите и обяснимо се появяват един след друг два частни заместителя. Първият е фирма АФ Виком, която издава списанието през 1991 и 1992 г., а след това ИК Труд поема 1993 и 1994 г. Тогава вече д-р Славчев не е главен редактор, а го замества Надежда Маринова. Но според доайена равнището на списанието не спада - "тиражът продължи да е висок (особено през 1993-4 г.), интересът също".

Светослав Славчев обяснява отказа на издателство Труд да издава Космос след 1994 г. с нароилия се голям брой издания, всяко от които пише в областите, в които дотогава Космос е бил "законодател". "Всяко от тях беше профилирано в определена област, докато Космос беше дайджест".

Кое съвременно издание е истински наследник на Космос?

Този въпрос също няма еднозначен отговор. "В момента специализацията на такъв тип издания е много по-висока. Има списания за екология, космонавтика, биология. Популярното списание Осем ни е наследник, но "до известна степен". В едно обаче д-р Славчев е категоричен – Космос в съвременен вариант напълно "едно към едно" би бил излишен. "Светоусещането на хората сега е различно. Тогава Космос беше прозорец към света, а сега прозорци има много".

Правили ли сте научни прогнози и дали те са се сбъдвали?

Редакторът се усмихва самоиронично: "На първото – да, на второто – не. Например, смятахме, че до 2000-ната г. ще има открито лекарство срещу рака и ще има заселени хора на Марс. Но генетиката все още е далеч от този лек, а на Марс само продават парцели". По отношение на информационните технологии авторите не са предвиждали до какво равнище ще стигне тази техника сега, защото "компютрите така или иначе бяха още в бебешка възраст". В този смисъл, сегашното ниво на компютризация не изненадва д-р Славчев.

Какво мислите за отстъплението на научната фантастика пред фентъзито в наши дни?

"Има едно връщане към корените на фантастиката, които поначало са в приказката, а приказката е фентъзи. Съвременните хора изпитват известно разочарование от технизацията на света. Това връщане обаче не е отстъпление на фантастиката, а по-скоро връщане към друга нейна форма. Технотронната фантастика, освен техническите чудеса, замърсява природата и прави човека играчка в ръцете на случайностите и на описваните машини. Старата научна фантастика живее, но тя живее с други темпове". Едно време този вид фантастика е показвала величието на бъдещия технизиран свят, а сега по-скоро ни показва как този свят може да се спаси от прекалената технизация, която сякаш ни омаломощи. "Научната фантастика се насочва към обществените взаимоотношения и техническият научно-фантастичен елемент съществува по-малко. Дали действието ще е в бъдещето, или в миналото, е само форма. Същественото е друго – конфликтът. Бил той човек-природа, конфликт на обществена основа, човекът в конфликт със себе си... Конфликтът е в основата на разказа. Фантастиката е бъдеще, но не само."

Според Вас в какъв формат трябва да съществува едно съвременно списание за научна фантастика?

"Съвременното списание за научна фантастика трябва да печата не само художествена литература, но и подходящо написани анализи. Съвременният конфликт е човек-природа. Това е конфликт на цивилизацията и той е най-големият. Земята има 7,5 млрд- души население, а една пета от тях водят полугладно съществуване".

"Има болести, за които не сме никога помисляли. Те не са породени от цивилизацията, но се разпространяват от нея. Така например, прословутата ебола е ендемична болест в Нигерия и Кот д`Ивоар. Но смъртоносно заболяване я направи съвременната техника. А такива трески е имало и в България – в южните села през 1950-51 г. върлува т. н. Кримска хеморагична треска. Тя обаче не беше описана в нашите учебници. А през 1951 г. в Свиленград бях на крачка от нея" – поглежда ме достолепният редактор.

Страница на статията : 0102

Препоръчани материали
Vasil 24.03 2015 в 09:37 1
+ 4
- 1
Космос беше и продължава да е един от най-запомнящите се brand magazines създавани в България. Много е жалко, че никой през последните 20 години не се зае с концептуализирането и разработването на това списание. Дано от ИК Труд се светнат и направят нещо по въпроса... Макар, че точно те може би са най-неподходящите издатели имайки предвид каква маскирана жълта бълвоч бълват.
 
Още от : Новини
Всички текстове и изображения публикувани в OffNews.bg са собственост на "Офф Медия" АД и са под закрила на "Закона за авторското право и сродните им права". Използването и публикуването на част или цялото съдържание на сайта без разрешение на "Офф Медия" АД е забранено.