15 ноември 2019
Категории
  •  Космос
  •  Физика
  •  Науки за земята
  •  Биология
  •  Медицина
  •  Говорят медиците
  •  Математика
  •  Научни дискусии
  •  Разни
FACEBOOK

СССР е разработвал оръжие срещу извънземни?

| ПОСЛЕДНА ПРОМЯНА 30 юни 2015 в 12:2595320

Възможно ли е СССР да са разработвали оръжие срещу неидентифицираните летящи обекти (НЛО)? Булото върху тази дълбоко пазена в годините тайна беше повдигнато от интервю на Валерий Булдаков - човек, близък до Сергей Корольов – конструкторът, пряко ангажиран с производството на ракетно-космическа техника и ракетните оръжия в СССР по времето на Сталин и малко след него. 

Под ръководството на Корольов е осъществено изстрелването на първия изкуствен спътник Спутник 1 през 1957 г. и полетът на Юрий Гагарин. Разработките му в областта на ракетната техника имат изключителна важност за развитието на съветското ракетно въоръжение, а в областта на космонавтиката имат световно значение.

През 1948 г. той е извикан в Кремъл по лична заповед на Сталин. В стаята, в която влязъл, имало бюро с множество документи: вестникарски изрезки, шифри, чертежи, както и други печатни материали, общото между които било, че са посветени на проблема за НЛО. Както е известно, през Втората световна война са били регистрирани много случаи на тяхна поява. От Корольов поискали да се запознае с хартиените документи, но без да напуска тази зала. Той безропотно поседял там два или три дни. Когато свършил, при него влязъл Сталин и го запитал какво е мнението му. Конструкторът отговорил, че НЛО със сигурност не са оръжие на някакъв вероятен противник, но че тези явления са особено интересни и се нуждаят от всестранно изучаване, особено сега, когато СССР планира да излезе извън пределите на атмосферата.

Сергей Корольов (1907-1966). В края на 1940-те и началото на 50-те г. той работи по междуконтиненталните балистични ракети от Р-1 до Р-7


Сталин запитал дали все пак НЛО не е оръжие на външна заплаха и човешко творение. Корольов отговорил отрицателно. За него този разговор свършил с това – а и никакви други свидетелства освен неговия личен разказ не са намерени.

Малко анализ: неслучайно акцентирах върху "външна заплаха". Както е известно, Сталин никога не е говорил просто така. Зад този въпрос стои фактът, че СССР, победил във Втората световна война, можел да се окаже безпомощен пред друг възможен противник. Дали такъв противник се кани да воюва или просто разузнава – това никой тогава не знаел, но всички още помнели пораженията от 1941 г. и такъв сценарий не трябвало да се повтори.

Независимо от цялата псевдонаучна плява, създавана от всевъзможни уфологически асоциации, и в СССР, и в САЩ се занимавали с НЛО на напълно сериозно равнище. Не е известна точната дата, но със сигурност точно през 1948 г. на Сталин е дошла идеята да създаде оръжие за противодействие срещу НЛО.

И ето нейното потвърждение:

През 1987 г., при инвентаризацията на тайна библиотека, изниква предмет с размер на кибритена кутия, който, ако се съди по грифа, е от най-висока степен на секретност. Един от инвентаризаторите е взимал и друг път участие в такива комисии и разказва как се е постъпвало с подобни документи, когато е трябвало да се унищожат.

Материалите се изгаряли в ниско подземно помещение, в печка с комин. Всичко било опаковано, но командващият го офицер посъветвал, за да може хартията да изгори по-добре, да се развърже всяка папка и листовете да се изсипят по няколко в огъня. Съдържанието им можело да се разгледа. И старшият член на комисията от 1987 г. забелязал, че с изгорената папка изпълнителите унищожават документи, в които се разглежда провеждането на изпитания на оръжие против извънземните. Унищожаването трябвало да стане бързо и срочно.

Интервюто с Валерий Булдаков, както и други сведения, позволяват да сглобим една мозайка на съветските разработки в областта на НЛО-противодействието.

Както ядреният проект, така и проектът за противодействие на възможна космическа агресия е ръководен от Лаврентий Берия. Равнището на секретност било, разбира се, най-високото.

Първото затруднение е, че било неизвестно какъв точно е този противник и с какво точно оръжие той разполага. При отсъствието на тези данни решили проектът да се раздели на две направления: химико-биологическо и физическо.

В първото направление се разработвала ваксина или друго медицинско средство, безвредно за човека, но предназначено да уязви форми на живот, основани на друг вид метаболизъм. Във второто направление работата се ориентирала към ядреното оръжие и вероятно се е преплела с атомния проект. Една такава бомба е изглеждала универсално оръжие против всякакъв нападател. Впоследствие обаче това се допълнило в посока проблема за времето, подобно на Филаделфийския експеримент.

Малко отклонение в тази област: Филаделфийският експеримент е военноморски опит, за който се предполага, че е бил проведен във Филаделфия, САЩ, около 28 октомври 1943 г. Предполага се, че американският военноморски охранителен кораб USS Eldridge е бил направен невидим (или „забулен“) за вражеските радарни устройства. Първият експеримент е проведен на 22 юли 1943 г. и води до почти пълното „изчезване“ на корабът „Елдрич“. Екипажът на кораба твърди, че по необясним за тях начин някои от моряците са си сменили местоположението в кораба. Един от тях разказва, че в началото на експеримента се е намирал на палубата, а след това се е озовал в нивото под нея. Опитът бил повторен на 28 октомври 1943 г. - тогава "Елдрич" не само станал напълно невидим, но и практически сменил местоположението си. Твърди се, че за секунди корабът се телепортирал до Норфолк, Вирджиния (на разстояние 320 км).

В СССР също са се занимавали с проблема за времето. Тези разработки обаче изобщо не са широко известни, само резултатът им.

През 1955 г. на Семипалатинския полигон измежду другите ядрени взривове се извършил един доста по-странен. Той произтекъл два часа преди по-рано запланувания срок. Това едва ли е изпитание на атомна бомба, тъй като за всички подобни опити се знаело предварително с точност до секундата в колко часа ще се произведат.

По свидетелството на Сергей Алексеенко - военен строител, работил на полигона от 1953 до 1955 г. – на 12 август 1955 г. тяхната група изучавала странни поражения по апаратурата и изведнъж недалеч видели атомен заряд с малка мощност. Старшият на групата учудено погледнал часовника си: как може да се извършват взривове два часа по-рано от обявеното, знаейки, че наблизо се намират хора!

Мястото на взрива днес

Получават се два противоречащи си извода.

Според работеното във второ направление на проекта по извънземно оръжие това било доста подобно на краен резултат: разработено е средство, способно гарантирано да унищожи всеки агресор, нападнал СССР. Независимо от всички възможни неблагоприятни изходи винаги се запазва опцията за отговор: чисто и просто вражеската страна се унищожава преди началото на своето настъпление.

Както е известно, материалите по проекти след някои събития се унищожават моментално. Данните по този проект не правят изключение. Даже е възможно Берия да е започнал да ликвидира разработчиците и свидетелите. Причината? Знанието за едно такова оръжие рано или късно ще изтече или към вечния враг САЩ, или към самите извънземни (!)

Залогът за пълна тайна е пълното унищожение на разработките. Още повече, че Оръжието (по същество то е супероръжие, тъй че нека го изписваме с главна буква) не се нуждае от масово развръщане, както, да речем, комплексите от балистичните ракети с ядрени глави. По-скоро е достатъчно е едно Оръжие, замаскирано именно като обикновена балистична ракета.

Операторите, които стопанисват маскираното антикосмическо оръжие в мирно време, дори не е било нужно да знаят истинското му предназначение – решението за използване се взима директно от върховния главнокомандуващ. Такава схема е напълно разумна. Дори на върховното ръководство не е било нужно да се разкрива принципът на действие – достатъчно е било те да знаят, че във всяка ситуация СССР е способен да нанесе първия удар по нападащия, като преди това той бъде локализиран. Кой знае, може би поради това Хрушчов така опасно си говореше със САЩ по време на Карибската ракетна криза?

Второто предположение обаче сочи, че резултатите, получени в хода на разработката или при изпитанията, са доказали изначалната неприложимост на този вид въоръжение. Възникват парадокси: Например: ако противникът е извършил нападение, как СССР ще нанесе решаващия удар по-рано, когато то още не е било сторено? Кога би станало това? Нали, след като от гледна точна на наблюдателя е произтекъл изпреварващ взрив и противникът е унищожен, то необходимост от нанасяне на такъв изпреварващ удар въобще няма и решение за това не се взима. Добре, а в такъв случай кой е взел първоначалното решение за нанасяне на удара?

Дали американците са подозирали за разработката на подобно оръжие? Ако да, то дали не са възнамерявали да нанесат обезоръжаващ удар по СССР? Или, знаейки, че и там съществува подобна разработка, са се отказвали от рискована игра на взаимно унищожение?

Страница на статията : 0102

Препоръчани материали

Няма коментари към тази новина !

 
Още от : Скептик
Всички текстове и изображения публикувани в OffNews.bg са собственост на "Офф Медия" АД и са под закрила на "Закона за авторското право и сродните им права". Използването и публикуването на част или цялото съдържание на сайта без разрешение на "Офф Медия" АД е забранено.