15 декември 2019
Категории
  •  Космос
  •  Физика
  •  Науки за земята
  •  Биология
  •  Медицина
  •  Говорят медиците
  •  Математика
  •  Научни дискусии
  •  Разни
FACEBOOK

Универсален език на тялото може и да няма

| ПОСЛЕДНА ПРОМЯНА 24 октомври 2016 в 10:1658912
Снимка: Eric Lafforgue

Неотдавна един писател беше казал, че усмивката е универсалният език на добротата.

Ново проучване, публикувано в списание Proceedings of the National Academy of Sciences, обаче хвърля съмнение на тази идея.

Израженията на лицето, които имаме навика да правим, може да не са съвсем универсални. Всъщност няколко изражения, които са много разпространени на Запад - включително това на страх, носят съвсем различни значения за хората от малка изолирана общност в Папуа Нова Гвинея.

Новите открития поставят под въпрос част от широко разпространените постулати на теорията на емоциите и може да попречат на разработването на нови технологии, които са предназначени да разчитат човешките емоции - като например роботи и програми с изкуствен интелект.

Повече от век учените се опитват да разберат дали всички хора изпитват емоциите в един и същ основен спектър - и ако това е вярно, дали ги изразяват по еднакъв начин. През 70-те години на 19 век, това е основният въпрос, с който Чарлз Дарвин се занимава в книгата си "Изразяването на емоциите при хората и животните". През 60-те години на 20 век професор Пол Екман от Университета в Калифорния успява да разработи първата одобрена методология за изследване на този проблем.

Той показвал картинки със западняци, правещи различни лицеви изражения, на хора, живеещи в изолирани култури - включително в Папуа Нова Гвинея, и после ги питал каква емоция е изобразена на картинките. Ранните експерименти на Екман са сякаш заключителни. От гнева до щастието, през тъгата и изненадата, лицевите изражения са разбирани от всички - биологически присъщ отговор спрямо емоциите.

Въпросното заключение останало непредизвикано за последните 50 години и до днес продължава да присъства в множество учебници по психология и антропология, според Джеймс Ръсел (James Russell), психолог от Университета в Бостън и кореспондиращ автор на новото изследване. През последните няколко десетилетия обаче учените започват да се усъмняват в методологиите и предположенията на по-ранните изследвания.

Психологът Карлос Кривели (Carlos Crivelli) е един от тях. През 2011 г. той работи заедно със своя колега Хосе-Мигел Фернандез-Доус (José-Miguel Fernández-Dols) в Автономния университет на Мадрид. С общи усилия двамата измислят план как да проверят ранните проучвания на Екман в Нова Гвинея. Кривели и неговият дългогодишен приятел - антропологът Серхио Хариво (Sergio Jarillo), решават да посетят островите Тробрианд на източния бряг на Нова Гвинея, на които живеят около 60 000 местни.

Исторически тези градинари и рибари остават изолирани както от Папуа Нова Гвинея, така и от останалия външен свят. За да научат всичко, което могат, Кривели и Хариво решават буквално да се "слеят" с местната култура. Те били осиновени от приемни семейства и получили нови имена. Кривели се превърнал в "Келакаси", а Хариво - в "Тоногва". Двамата прекарали много месеци в изучаване на местния език Киливила.

Когато настъпил моментът изследването да започне, учените вече не се нуждаели от преводачи или местни екскурзоводи. Оттам нататък те просто подбрали 72 млади души на възрасти между 9 и 15 години от различни села и им показали набор от фотографии на човешки лица. Учените помолили едната половина от островитяните да свържат всяко от лицата с емоция от списък с възможности - щастие, тъга, гняв, страх, отвращение или глад. На другата половина била дадена различна задача.

Кривели установява, че усмивката почти винаги се свързва с щастие. Но резултатите при другите комбинации били смесени. Например тробриандърите не могли да постигнат съгласие на коя емоция кореспондира намръщеното лице. Някои казват едно, други друго. Същото се получава при сбръчкването на носа, цупенето и неутралното изражение. При все това при едно от израженията всички се съгласяват - широко отворените очи и раздалечени устни, характерни на Запад за изпитването на страх и подчинение. Островитяните казват, че им изглежда "гневно".

Изненаданият Кривели подбира нова група от островитяни и им представя същите лица, но този път променя въпросите си в истории - като например "Кой от тези хора иска да се сбие?" - за да отчете и контекста. Изследваните лица отново свързват ококореното лице със заплашително поведение.

"Изводите тук са големи", споделя Кривели пред списание Science. "Изследването силно подсказва, че поне тези лицеви поведения не са универсални, а по-скоро се определят от културата".


"Това не означава, че емоциите не предизвикват естествени физиологични реакции", обяснява Ръсел. Работата по-скоро показва, че реакциите и техните интерпретации могат да варират от култура до култура. Според Ръсел ококореното лице например може да е естествен отговор на неотложни стресиращи ситуации. Докато западната култура свързва изражението с изпитването на страх, тробриандърите го свързват по-скоро с неговото всяване. Кривели се съгласява и посочва друга култура, чиито ритуални танци включват подобно изражение в заплашителна насока - Маорите в Нова Зеландия.

Въз основа на своите проучвания Ръсел стига до идеята за т. нар. "минимална универсалност". Според минималната универсалност ограниченият брой начини, по който лицевите мускули могат да се движат, създава основен шаблон от изражения, които на свой ред се "филтрират" от културата и така получават своето значение.

Ако нещата наистина се окажат такива, подобно "културно разнообразие" в лицевите изражения ще затрудни значително бъдещите технологии, които ще декодират и реагират на човешката емоция.

Сред научната общност изследването поражда колкото удивление, толкова и въпроси и критики, насочени към методологията и заключенията му.

Въпреки че се съгласява като цяло с неговите заключения, социалният психолог Алан Фридлънд от Университета в Санта Барбара се съмнява, че то ще промени значително мнението на твърдите поддръжници на универсалността.

Школата на мисълта на Екман например се заражда след Втората световна война, във време, когато хората искали да засилят усещането за голямо човешко семейство. "Не мисля, че изследването ще промени мнението на хората. Има дълбоки причини за придържането както към идеята за универсалност, така и към тази за културно разнообразие."


Препоръчани материали
+ 0
- 0
"Докато западната култура свързва изражението с изпитването на страх, Тробриандърите го свързват по-скоро с неговото всяване."

Аз пък мислех, че тези неща се знаят отдавна. Ми всички поне веднъж сме гледали по ТВ или кино бойни танци на разните туземци от разни краища на света. Примерно вижте маорския танц хака! Те правят точно такива мимики. Изглеждат уплашени, с широко отворени очи, а всъщност това е застрашителна гримаса.

Как може цели 50 години никой да не опровергае тоя Екман?
+ 1
- 0
Голяма работа.

Хората са силни с разнообразието, а мозъкът е за това за да компенсира разликите когато се налага.
 
Още от : Скептик
Всички текстове и изображения публикувани в OffNews.bg са собственост на "Офф Медия" АД и са под закрила на "Закона за авторското право и сродните им права". Използването и публикуването на част или цялото съдържание на сайта без разрешение на "Офф Медия" АД е забранено.