Тези дни научихме, че предстои първата китайска орбитална станция да падне на Земята. Веднага започнаха ехидни коментари за „китайската работа“, за надежността на китайската техника и т.н.
Въпреки „богатия опит“, който имаме с китайски ментета и не дотам добра техника с китайски произход, не можем да отречем, че в Китай се правят и качествени стоки. Като почти всички маркови стоки, които отдавна се произвеждат в Китай. Относно китайската космическа програма обаче, спокойно можем да кажем, че тя е една от най-надеждните. Провали почти няма, а в последните години въобще няма.
Китай изпрати няколко пъти астронавти в Космоса, включително и две жени. Изпрати и спътниците Чанъе-1 и Чанъе-2 на окололунна орбита. Върхът ( до сега ) на китайската космическа програма бе изпращането на мисията Чанъе-3, която кацна на Луната и достави лунохода Юйту. Въпреки, че луноходът не успя да се движи дълго, в резултат на механичен проблем, мисията му е много голям успех, защото успя да направи много разнообразни проучвания, които дадоха нови сведения за състава и историята на Луната. Двата спектрометъра на лунохода показаха, че на мястото, където се намира има по-висока концентрация на желязо и титан, отколкото при другите лунни мисии. Данни, които дават представа за процесите при формирането на Лунната мансведения за най-малко девет различни скални пластоветия. Също така с радара за дълбочинни изследвания Юйту даде в дълбочина до 400 метра, което говори за изненадваща геоложка активност в тази част от Луната през последните 3.3 милиарда години. Подобно изследване не е правено до сега. Не на последно място, Юйту постави рекорд по продължителност на работа на Луната.
Мисията на първата китайска мини космическа станция Тянгун-1 също бе успешна.
„Да, ама ще падне“ ...
По-възрастните помнят тази и други подобни снимки. През 1979-а година първата (а и единствена, ако не смятаме американския модул към МКС) космическа станция Скайлаб падна в Тихия океан, близо до Авсралия, като някои от парчетата паднаха на самия Австралийски континент. Горната снимка е точно от следите от горящи парчета от в австралийското небе.
Какво е Скайлаб и защо падна? Скайлаб бе последната издънка от добре финансираната до 1970-а година американска космическа програма. Знаем историята. След като Щатите изпревариха СССР в космическото съревнование, политиците изгубиха интерес от финансиране на космическата наука и бюджетът на НАСА бе рязко съкратен. Последните три полета на Аполо до Луната бяха отменени, а да не говорим за строителството на планираната лунна база. Виж станцията Скайлаб бе вече построена и вдигната на ниска орбита с последната построена ракета Сатурн V. Каквото и да говорят разните конспиративни теории, повече ракети Сатурн V няма направени. Било е планирано, да бъде изстреляна още една, по-голяма космическа станция, също със Сатурн V, но уви, както тя, както и ракетата не са били създадени. Най-разочароващият момент е, че скъпата космическа станция е била посетена от астронавти само три пъти. С останалите кораби „Аполо“ предвидени за отменените лунни експедиции.
Предвидена е била и четвърта мисия до Скайлаб през 1976-а година с кораб от серията Аполо, която да коригира орбитата на станцията и да я консервира за следващи посещения, вече със строящата се Космическа совалка. Обаче последният построен кораб Аполо е използван през 1975-а година за програмата Съюз-Аполо. Всички средства от още по-редуцирания бюджет на НАСА са били пренасочени за новата програма Космическа совалка и за нов кораб за мисия до Скайлаб не са били отделени средства.
Проблемът на Скайлаб е, че няма свои двигатели. Както между другото и останалите космически станции, строени до сега. Причините са ясни. Двигателите и резервоарите за тях заемат място и тежат. По-изгодно е да се използват за корекция на орбитата скачените със станцията кораби. Между другото, даже и МКС, която е строена в орбита няма двигатели, но за щастие винаги има скачен с нея поне един космически кораб, а често доста повече.
Строителството на совалката се забавя – първата излита през 1981-а година, а през 1979-а Скайлаб, лишена от възможност за корекция пада в океана, като част от парчетата ѝ се разпръскват по западното австралийско крайбрежие. Преди да края имаше един период на неизвестност, къде ще падне станцията и в обществото витаеше тревога, подсилвана от медиите.
Помня, каква ехидна злоба се лееше от просъветската тогава телевизия. Някакъв „специалист“ обясняваше, как ако отделните части на станцията били снабдени с двигатели, това неконтролирано падане нямало да се случи. Нещо, само по себе си безсмислено.
Да, длъжни сме да споменем, че за чест на Съветите, с техните станции нямаше подобни издънки. Всички от серията „Салют“, както и изключително успешната станция „Мир“ бяха успешно контролирано свалени от орбита, когато свърши експлоатационният им срок.
Какво се случва с китайската орбитална станция? Не вярвам китайските специалисти да не са предвидили какво ще правят с нея, след като изпълни функциите си. Още повече се вижда, че са взели предвид грешките на предишните мисии, както американски, така и руски и (почти) не ги повтарят. Обаче, информацията която имаме е, че са загубили контрол над станцията. Какво ще рече това е трудно да се каже, тъй като около китайските космически полети има доста високо ниво на секретност. Да се надяваме, че все пак падането на станцията ще бъде по предварително изчислена безопасна траектория. Не бих се учудил и шумът около предстоящото падане на Тянгун-1 да е нарочно усилван с цел привличане на внимание.
Но каквото и да се случи със станцията – вероятността големи парчета да достигнат населен район е нищожна. И съдбата ѝ по никакъв начин не омаловажава успехите на китайската космическа програма.
Коментари
Моля, регистрирайте се от TУК!
Ако вече имате регистрация, натиснете ТУК!
5863
1
29.03 2018 в 10:11
Последни коментари