Аварията в Ленинградската АЕЦ - големите очи на страха

"Aвария в Ленинградската АЕЦ", "Радиоактивен облак се движи към Естония и Финландия", "Персоналът е евакуиран" - съобщиха някои български медии.

Какво се е случило на практика: На 18 декември 13:50 часа местно време в турбинната зала на втори енергоблок на Ленинградската АЕЦ се е спукала тръба, по която се движи пара, която изпълнила помещение от 40 кв. м.

От сайта на Ленинградската АЕЦ съобщават, че втори енергоблок е спрян, а след спирането на реактора паровият теч е намалял значително. В момента е незначителен и се локализира.

Реакторите в централата е тип "РБМК" , макар и с едноконтурна схема, при тях охлаждащият кръг е независим и съответно парата, минаваща през него не е радиоактивна и е със стойности, които са безопасни за здравето на хората. Няма евакуация, няма радиоактивен облак, оперативният персонал е в отлично здраве. Радиационната обстановка в Ленинградската АЕЦ и в района й не се е променила и продължава да бъде в границите на естествените фонови стойности. Няма данни за повишена радиация и във Финландия, Естония и Литва.

Но имат ли фактите значение, ако в случая става въпрос за:

Радиофобия

Трепвате ли за всяко съобщение за авария в АЕЦ и побързвате ли към аптеката, за да си купите йод? Смятате ли, че в аварията в Чернобил са загинали стотици хиляди? Плашат ли ви невидимите смъртоносни лъчи на всепроникващата радиация, под влияние на която хората се превръщат в ужасни мутанти? Ако отговорът ви е "да" - вие страдате от радиофобия.

Според уикипедия радиофобията е "комплекс от нервно-психични и физиологични соматични разстройства, понякога трудни за лечение, които се изразяват в неоснователен страх от различни източници на лъчение (радиация)". Основното послание тук е ясно - както другите странни движения като антиваксерските и антиГМО, у радиофобите се развива някакъв необоснован страх. 

Огромни дози радиация дори и за кратко време може да са смъртоносни, но няма научни доказателства за негативното влияние на ниски дози йонизиращо лъчение.

Greenpeace: "Жертвите на авариите на ядрените реактори са милиони"

Най-разпространени са легендите за последиците от аварията в Чернобил, най-тежката в историята на "мирния атом". Храним дълбоко уважение и скърбим за хората, загинали в аварията и ликвидирането на последиците й. Но уважението към мъртвите не дава никакво право на никой да спекулира за реалните последствия от бедствието.

Като цяло ролята на медиите в изграждането на изкривена представа у населението за предпоставките и последствията от тези събития е нарицателна. Например, вижте диаграмата от публикация в списание "Медицинска радиология и радиационна безопасност". Това са абсурдни резултати, особено като се вземе предвид Фукушима, където при аварията в атомната електроцентрала няма жертви в резултат на излагане на радиация (само двама работници са загинали в резултат на самото стихийно бедствие).

^{Броят на смъртните случаи при аварии в атомни електроцентрали, според общественото мнение. Разпределение на отговорите на въпроса "Според Вас, колко човека са загинали от радиация в резултат на аварията в Чернобил (през 1986 г.) и в атомната електроцентрала във Фукушима (през 2011 г.)?", в % от общия брой на анкетираните.}

"Жертвите на авариите на ядрените реактори станаха милиони хора," - заявява сайтът на Greenpeace. Тази изненадваща информация, както изглежда, не се основава на никакви реални данни. Нека се обърнем към фактите. Откакто съществува ядрената индустрия се случиха няколко радиационни инцидента, но най-добре познат и най-тежък от тях е този в Чернобил. 

Последиците от бедствието в Чернобил върху населението

Ракът на щитовидната жлеза

За да се наблюдава здравето на ликвидаторите и хората, които живеят или са живели в замърсените територии, е създаден един от най-големите руски медико-дозиметрични регистри, водещ редовен мониторинг на повече от 500 000 души. И за над 25 години наблюдения на тази огромна извадка има само един единствен надежден резултат - ракът на щитовидната жлеза у облъчени в резултат на аварията деца се случва много по-често, отколкото при необлъчените. Но този ефект се очакваше - щитовидната жлеза на децата интензивно натрупва радиоактивен йод (¹³¹I), а дозата, получена в щитовидната жлеза, е значително по-висока от дозата, която получава организма като цяло.

В територията около Чернобил през 2000 г. са регистрирани 1800 случая на рак на щитовидната жлеза при деца, които по време на аварията са били под 18 години. В същото време смъртността на пациентите е изключително ниска - около 0.3-0.6%, което може да е свързано с особено задълбоченото проучване на облъчените деца и откриването на рака на ранен етап. Трябва да се отбележи, че дори и тези последици от аварията можеше да се елиминират чрез навременно въвеждане на йодна профилактика за жителите на замърсените територии, за което политическото ръководство, за съжаление, не се погрижи.

Световната здравна организация (СЗО), както и Институтът по ядрена безопасност (IBRAE) отбелязват, че нито сред ликвидаторите, нито сред жителите на замърсените територии, досега не се наблюдава повишена честота на заболеваемостта от злокачествени тумори, освен рака на щитовидната жлеза. 

Естественият радиационен фон - в Алтай ежегодно получават 2 пъти повече

За да разберем защо последиците от аварията са много различни от тези, за които говорят антиядрените активисти, трябва да се видят данните за дозите, получени от населението и аварийните екипи. Като цяло естественият радиационен фон (ЕРФ) на нашата планета е 2.2 мСв / година (милисиверта годишно). Няма да навлизаме в подробности за физическото и биологичното значение на тези дози, ще обърнем внимание само на порядъка на величината. Според изчисления на Световната здравна организация и Международната комисия за радиационна защита (МКРЗ), от 2,8 милиона жители, живеещи в чернобилската зона, 2,5 милиона са получили през последните 20 години, допълнителна доза по-малко от 10 мСв (по-малко от 0.5 мСв /г., което е около 20 % от ЕРФ).

ЕРФ е неравномерно разпределен на повърхността на Земята. В много страни в Западна Европа естественият радиационен фон е много по-висок от средния. Жителите на територията на Алтай получава годишна доза от 10-20 мСв / г (5-10 пъти по-висока от средната за света). Получавате допълнителна доза всеки път, когато летите със самолет, при медицински процедури, дори когато си вземате душ, ако водата в дома ви е от артезиански кладенци. И тези дози не оказват влияние върху вашето здраве. Епидемиологичните показатели за територията на Алтай не са по-различни, въпреки че местните получават пет пъти повече от средната стойност на ЕРФ. В Чернобил по-малко от 2000 души са получили дози от повече от 100 мСв. Това е 1.2-2 пъти по-малко от дозата, която ежегодно получават абсолютно здравите хора в Алтай.

В доклада на СЗО се посочва, че високата доза радиация, която пациентът обикновено получава в резултат на компютърна томография на цялото тяло е приблизително еквивалентна на общата доза натрупана през последните 20 години от жителите на слабозамърсените области след аварията в Чернобил. Въпреки това, се наблюдава масова психоза, която може да провокира психосоматични заболявания. Хората, които нямат представа за радиация и дози приписват на облъчването всякакви болести, които са типични за тяхната възраст или са широко разпространени. Епидемиолозите отбелязват, че сред 2,8 милиона души, независимо от това дали са били облъчени или не, смъртността от рак е от 4 000 до 6 000 души годишно.

Въпреки че условията за облъчване на хората при трагедията на Хирошима и Нагасаки са много по-различни, отколкото при авариите в атомните електроцентрали, е полезно да видим какви са данните. При бомбардировките на тези градове са убити 210,000 души. Наблюдавани са 86 000 души от 1950 г. в японския медицински регистър. Според статистиката само 480 души са починали от рак, свързан с радиацията.

Накрая ви представяме тази таблица за индивидуалните годишни рискове от смъртност за населението на Русия, изготвен въз основа на доклада на Института за проблемите на безопасното развитие на ядрената енергетика към РАН. В нея е очевидно, че дори и при използване на най-строг модел за оценка на рисковете от излагане на радиация, изчисленията показват, че рискът от смърт от алкохолизъм или силно замърсяване на околната среда е много по-висок от риска от смърт от излагане на радиация.

Що се отнася до конкретни ефекти, отново не става въпрос за милиони жертви. Основният радиационен удар е поел персонала на централата и пожарникарите. 134 души са поразени от остра лъчева болест, заради значителните дози, получени там. От тях, директно от лъчева болест са починали 28 души, двама са починали от вторични инфекции (в периода на остра лъчева болест дори безобидни за здрав човек инфекциозни заболявания са смъртоносни, поради критичния спад на имунния отговор на организма), един пациент е починал от бъбречна недостатъчност. Впоследствие в периода 1986-2000 поради различни причини, са починали още 13 човека, заради лъчевата болест. През първите пет години след аварията в семействата на тези, които са били подложени на остра лъчева болест, са родени 14 здрави деца.

Без съмнение, аварията в Чернобилската АЕЦ е трагедия и за семействата на жертвите, и за хората, загубили дома си. Но реалните й мащаби са преувеличени.

Знаете ли, че...

В Бопал, Индия, аварията, при която се отделят 42 тона метилизоцианат, се смята за най-голямата техногенна катастрофа. Тя отне живота на повече от 25 хиляди души, още 20 хиляди ослепяха и 200 хиляди са били парализирани.

Всеки знае за Чернобил, но за Бопал - в най-добрия случай всеки трети, а мащабите на трагедията са несъпоставими. 

Защо? Отговорът е прост - заради радиофобията. Страхът от невидимата и всепроникваща радиация. 

Източник: biomolecula.ru

Допълнителна литература:

• ^{С.П. Ярмоненко, А.А. Вайнсон. Радиобиология человека и животных. М.: Высшая школа, 2004. 549 с.;}
• ^{А.Ф. Цыб, Р.С. Будагов, И.А. Замулаева и др. Радиация и патология. М.: Высшая школа, 2005. — 341 с.;}
• ^{Е.М. Мелихова, Е.М. Быркина, Ю.А. Першина. О некоторых механизмах социального усиления риска при освещении в СМИ аварии на Фукусима // Медицинская радиологии и радиационная безопасность. — 2013. —Т.58. — № 4. — С.5-16;}
• ^{Иванов В.К., Кащеев В.В., Чекин С.Ю. и др. Уроки Чернобыля и Фукусима: прогноз радиологических последствий // Радиация и риск. — 2011. — Т. 20. — № 3. — С.} 6-15^;
• ^{Доклад Всемирной организации здравоохранения. Медицинские последствия Чернобыльской аварии и специальные программы здравоохранения. Доклад экспертной группы «Здоровье» Чернобыльского форума ООН. Редакторы англ. издания — Б. Беннетт, М. Репачоли, Ж. Карр. Женева, 2006. — 182 с.;}
• ^{Чернобыль в трёх измерениях» — образовательная мультимедиа-программа, разработанная в рамках проекта ТАСИС ENVREG 9602 «Решение вопросов реабилитации и вторичных медицинских последствий Чернобыльской катастрофы». ИБРАЭ РАН,} 2001-2006. ^{European Commission, 2001;}
• ^{Акатов А.А., Коряковский Ю.С. Радиационная мифология. М.: Изд-во «Центр содействия социально-экологическим инициативам атомной отрасли», 2010. — 32 с.;}
• ^{Рубанович А.В. Генетические последствия техногенных катастроф. Лекция;}
• ^{Отчёт МКРЗ по тканевым реакциям, ранним и отдалённым эффектам в нормальных тканях и органах — пороговые дозы для тканевых реакций в контексте радиационной защиты. Пер. с англ. / [Ф.А. Стюарт и др. ред.: А.В. Аклеев, М.Ф. Киселёв]. Челябинск: Книга, 2012. — 384 с. — (Труды МКРЗ: публикация 118);}
• ^{Публикация 103 Международной Комиссии по радиационной защите (МКРЗ). Пер. с англ. / Под общей ред. М.Ф. Киселёва и Н.К. Шандалы. М.: Изд. ООО ПКФ «Алана», 2009. — 343 с.;}
• ^{Интервью Арутюняна Рафаэля Варназовича (доктор физ.-мат. наук, профессор, первый заместитель директора Института проблем безопасного развития атомной энергетики РАН) для РИА-Новости к} 24-летней ^{годовщине аварии на Чернобыльской АЭС;}
• ^{Møller A.P., Mousseau T.A. (2007). Species richness and abundance of forest birds in relation to radiation at Chernobyl. Biol. Lett. 3,} 483-486;
• ^{Møller A.P., Mousseau T.A. (2009). Reduced abundance of insects and spiders linked to radiation at Chernobyl 20 years after the accident. Biol. Lett. 5,} 356-359;
• ^{J. Garnier-Laplace, S. Geras’kin, C. Della-Vedova et al. (2013). Are radiosensitivity data derived from natural field conditions consistent with data from controlled exposures? A case study of Chernobyl wildlife chronically exposed to low dose rates. J. Environ. Radioact. 121,12-21.}

Още по темата

07/10/2015

Животът

Чернобил се превръща в природен резерват