Доклад: Политиката на Япония за "водородно общество е пълен провал"

През 2017 г. Япония създава новаторска национална стратегия за водорода, предвиждаща въглеродно неутрално "водородно общество". Но в доклад на Института за възобновяема енергия REI (Renewable Energy Institute) тази политика се окачествява като катастрофално погрешна, като 70% от 10-годишния ѝ бюджет е "изразходван за лоши идеи".

Въпреки че през последните 5-6 години тя е била "ревизирана донякъде", REI твърди, че японската стратегия се нуждае от цялостно преразглеждане, ако страната иска да има някакъв шанс да настигне Европа, Китай и други страни, да не говорим за възвръщане на някакво предимство от ранната фаза. Идеи като футуристичния проект на Toyota/Woven Planet "Woven City" с широкото използване на водородни бутилки за домашна употреба и превозни средства с горивни клетки за транспорт на къси разстояния се разминават в голяма степен с това, за какво всъщност са полезни тези неща. Стратегия, която би трябвало да е насочена към декарбонизация, всъщност в някои случаи тласка Япония към по-високи емисии и убива зараждащата се екологична водородна индустрия в страната.

Ключовите въпроси в доклада, озаглавен "Преразглеждане на японската водородна стратегия": Отвъд фантазията за "водородно общество" могат да бъдат разделени на три основни области.

1) Япония насочва водорода към погрешни приложения

Водородът е разточителен и неефективен енергиен носител в сравнение с батериите и пряката електрификация, така че по-голямата част от света е стигнала до разбирането, че водородът и неговите носители е най-добре да се насочат към неща, които не могат да бъдат декарбонизирани по друг, по-лесен начин. Авиацията, корабоплаването, тежкотоварният транспорт и производството на стомана са добри примери за области, в които водородът изглежда като конкурентно решение.

Стратегията на Япония, от друга страна, насочва водорода към неща като леки автомобили (където потребителите преобладаващо предпочитат електрически автомобили с акумулаторни батерии) и комбинирани системи "Ene-Farm" за отопление/енергия за сгради, когато подобни неща могат да се правят по-евтино и енергийно ефективно с термопомпи. Да не говорим за това, че никой не иска постоянно да сменя контейнери с водородно гориво за захранване на дома си.

_{Сменяема водородна бутилка на дъщерното дружество на Toyota Woven Planet за домашно потребление на енергия. Кредит: Woven Planet}

"Японската стратегия за водорода поставя в центъра на вниманието си приложенията на "лоши идеи"", се казва в доклада. В резултат на това по-голямата част - около 70 % - от 460-те милиарда японски йени (3,5 милиарда щатски долара) от първичния държавен бюджет за водородни програми се насочват към неща като пътнически автомобили с горивни клетки, инфраструктура за зареждане с водород и горивни клетки за жилищни сгради.

Въпреки тези разходи японците не са склонни да се възползват от тях. Горивните клетки за жилищни сгради ще могат да достигнат една пета от целите на стратегията за продажби до 2030 г. Автомобилите с горивни клетки са още по-малко популярни; при сегашните темпове те ще достигнат около 1/40 от целевите си продажби до 2030 г. "Правителствената стратегия за горивни клетки очевидно е пълен провал", се казва в доклада на REI.

2) Япония е дала приоритет на мръсния водород

Стратегията разчита изцяло на "сив" водород поне до 2030 г., се казва в доклада. Той може да бъде произведен с помощта на метан в мръсен процес на Хабер-Бош, при който се отделят близо 6 тона въглероден диоксид на тон водород, като в същото време метанът се изгаря за отопление и допринася за дифузни емисии на метан, които са около 80-тина пъти по-лоши за затоплянето на атмосферата от въглеродния диоксид за период от 20 години. Или пък може да се произвежда чрез газификация на кафяви въглища, което отново е около два пъти по-лошо от гледна точка на емисиите - и това е моделът, който Япония проучва в партньорство с австралийски износители.

Мръсният водород е почти единственият вид, който се предлага в големи количества в момента. Но докладът също така упреква Япония, че няма реална пътна карта за по-чист водород. Тя вече разрешава синият и дори сивият водород да бъдат класифицирани като "неизкопаеми енергийни източници", независимо от техния произход, все още не е определила стандарти за синия или зеления водород, а нейното правителство усилено пише законодателство, което третира всеки водород като екологичен водород.

Това води до абсурдни ситуации; шестият стратегически енергиен план на страната призовава до 2030 г. електроцентралите, работещи на метан, да използват съвместно 30% водороден газ. "Но ако се използва сив водород", се казва в доклада, "емисиите на парникови газове ще бъдат с 10 % по-високи", отколкото ако електроцентралите просто продължат да горят метан.

Освен това Япония е в изключително лоша позиция от гледна точка на международната търговия. Други региони поставят производството на водород под много по-строг контрол и общите емисии от край до край ще играят важна роля при определяне на тарифите за внос и други подобни. Япония стимулира индустриалния си сектор да увеличава емисиите и да увеличава износа си на един глобален търговски пазар, ориентиран към емисиите, и не успява да изготви пътна карта, която да накара предприятията да искат да изчистят производството си.

_{Високотехнологичният изпитателен полигон на Toyota Woven City под планината Фуджи е един от примерите за инициатива, която използва водорода на грешните места. Кредит: Toyota}

3) Секторът за производство на екологичен водород в страната изостава

Понастоящем производството на екологичен (зелен) водород е няколко пъти по-скъпо от производството на син или сив водород, така че не е изненадващо, че ако целият водород се третира като екологичен водород, а няма индикации, че това положение ще се промени скоро, вътрешният сектор за производство на зелен водород в Япония изпитва затруднения. "Европа и Китай са начело и ако погледнем последните развития на тези страни, степента на изоставане на Япония е ужасяваща", се казва в доклада на REI.

Само две японски компании например искат да произвеждат електролизери, като една от тях е стигнала до ограничено серийно производство. Разходите за оборудване на киловат са около шест пъти по-високи от тези на китайските конкуренти и няма индикации, че Япония може да намали тази разлика при сегашната си траектория.

Може би това не е изненадващо. Япония се характеризира като труден за възобновяемата енергия район на света. Потенциалът на слънчевата енергия не е голям, вятърният сектор на сушата е затруднен от тежки процедури за одобрение, крайбрежните вятърни централи са скъпи, а ядрената енергия едва ли ще постигне целите си поради някои много разбираеми правила за безопасност, нарастващите разходи и обществената опозиция след аварията във Фукушима. Възобновяемата енергия в Япония е скъпа, така че производството на екологичен водород в Япония няма да е евтино.

Но, както се посочва в доклада, алтернативата тук е да се плаща на Австралия за мръсен сив водород, който често е по-лош за планетата от това, което замества.

"Ако Япония не преразгледа из основи стратегията си за водорода, водородният бизнес в Япония може да изгуби потенциала си за растеж, точно както стана със слънчевата и вятърната енергия", заключава докладът. "Япония трябва да включи водородната си стратегия в стратегията си за декарбонизация и да коригира идеята, че всеки вид водород е достатъчен. Ако страната бързо не установи международно признати стандарти за емисиите на парникови газове за синия водород, международната верига за доставки, върху която тя съсредоточава усилията си, няма да спечели доверие.

"Правителството също така трябва да определи какви приложения са наистина необходими за постигане на декарбонизация и да изгради система за задоволяване на търсенето чрез доставка на водород, произведен в страната, и частично допълване с внос в съответствие с това колко бързо расте възобновяемата енергия. Ако Япония промени стратегията и политиките си, тя ще може да играе важна роля в световния бизнес със зелен водород, като използва опита на японските компании, натрупан от усилията за изграждане на верига за доставки. Но времето изтича."

Справка: Re-examining Japanʼs Hydrogen Strategy Moving Beyond the “Hydrogen Society” Fantasy,  REI

Източник: Report: Japan's "hydrogen society" policy "has clearly been a complete failure"
Loz Blain, New Atlas