Сякаш с магия, сканирането може да извади дълги низове от истории направо от мозъка на човек.
Това постижение за „четене на мисли“, описано в Nature Neuroscience, трябва да извърви дълъг път, преди да може да се използва извън лабораториите. Но резултатът може в крайна сметка да доведе до безпроблемни устройства, които помагат на хора, които не могат да говорят или по друг начин да комуникират лесно. Изследването също така повдига опасения за поверителността относно нежелано подслушване на мислите.
За разлика от имплантираните устройства, новата система не изисква операция. И за разлика от други външни подходи, създава непрекъснати потоци от думи.
Тримата участници в новото проучване са поставени в апарат за ЯМР поне 16 часа. Те слушат истории, предимно от подкаста The Moth, докато функционалните MRI сканирания откриват промени в кръвния поток в мозъка. Тези промени показват мозъчната активност, това са бавни и несъвършени маркери.
С помощта на тези невронни данни невроучените Александър Хът (Alexander Huth) и Джери Танг (Jerry Tang) от Тексаския университет в Остин и колегите им успяват да съпоставят модели на мозъчна активност с определени думи и идеи. Подходът разчита на езикови патерни (модели), изградени с GPT, един от предшествениците на днешните чатботове с изкуствен интелект.
След като изследователите разбират кои модели на мозъчна активност съответстват на думите в историите, използвайки мозъчни модел екипът успява да предвиди нови думи и идеи. Процесът се развива
по итеративен начин. Декодер класира вероятността определени думи да се появяват след предишната дума, след което използва моделите на мозъчната активност, за да помогне да се избере победител и в крайна сметка да стигне до същината на идеята.
„Определено с метода не се разбира всяка дума“, отбелязва Хът. Процентът на грешки дума по дума всъщност бе доста висок, между 92 и 94 процента, но налучква и идеите. Например, когато човекът чува „Все още нямам шофьорска книжка“, декодерът изплюва „Тя дори още не е започнала да се учи да шофира“.
Ново изследване за декодиране на мозъка достига до идеята за това, което човек чува, но не получава точната формулировка. Кредит: Jerry Tang/Board of Regents, the Univ.
Подобни отговори показвата ясно, че на декодерите им е трудно с местоименията, въпреки че изследователите не знаят защо. „Не знае кой на кого какво прави“, пояснява Хът на брифинг за новините на 27 април.
Декодерите могат също така грубо да възпроизвеждат истории от мозъците на хората в два различни сценария: докато хората мълчаливо разказват репетирана история на себе си и докато гледат неми филми. Фактът, че тези ситуации могат да бъдат декодирани, бе вълнуващ, разказва Хът, защото „това означаваше, че това, което получаваме с този декодер, не е език на ниско ниво.“ Вместо това, „добиваме идеята за нещото“.
Използвайки изчислителни модели и мозъчни сканирания, учените могат да декодират идеи от мозъците на хората, докато слушат реч, гледат филм или си представят, че разказват история
„Това проучване е много впечатляващо и ни дава представа какво може да бъде възможно в бъдеще“, коментира Сара Ванделт (Sarah Wandelt), компютърен невролог в Калифорнийския технологичен институт, която не е участвала в проучването.
Бързият напредък в мозъчното декодиране може да стимулира дискусиите за поверителността на мислите, нещо, което изследователите разглеждат в новото проучване.
„Знаем, че това може да изглежда зловещо“, признава Хът. „Странно е, че можем да поставим хора в скенера и да прочетем какво си мислят.“
Но екипът установява, че новият метод не е универсален: всеки декодер е доста персонализиран и работи само за човека, чиито мозъчни данни са помогнали за изграждането му. Нещо повече, човекът трябва доброволно да сътрудничи, за да може декодерът да идентифицира мислите му. Ако човекът не обръща внимание на аудио историята, декодерът не може да вземе тази история от мозъчните сигнали. Участниците биха могли да осуетят подслушването, като просто игнорират историята и мислят за животни, решават математически задачи или се фокусират върху друга история.
Справка: J. Tang et al. Semantic reconstruction of continuous language from non-invasive brain recordings. Nature Neuroscience. Published online May 1, 2023. doi: 10.1038/s41593-023-01304-9.
Източник: Neuroscientists decoded people’s thoughts using brain scans, Science News
Коментари
Моля, регистрирайте се от TУК!
Ако вече имате регистрация, натиснете ТУК!
Няма коментари към тази новина !
Последни коментари